От няколко дни съм се наел да намеря нов старт, лесно достъпен (доколкото е възможно). Харесах си един, на около 25-30 км. от град Стара Загора, до село Сърневец. Вчера се реших, ще ходя да го видя на живо, от Google Earth се вижда, че на върха е чисто, няма дървета, няма скали. подходящ за И-ЮИ-Ю-ЮЗ. Отидох до там и какво да видя - красота, стръмен склон, денивелация от порядъка на 400-500 метра. ще се качвам, не ме свърта. Обаче се натъкнах на проблем, малък, трябваше да карам около 3-4 км. по черен път за да стигна до горе, хубавото пък иначе е, че си има път до самия връх, понеже там има антена за GSM мрежа и ходят да я поддържат ... с джипове, а аз с моята Корсичка ... до някъде, понеже имаше такива локви, че нямаше да има излизане, а се пресича и рекичка. Както и да е, спрях близо до възвишението, бях с моята приятелка и кучето й. Стоим и гледаме как няколко орела рееха на склона, "ох, блазе им" й казах и решихме бързо - пеша ще е. Тръгнахме нагоре, за около 10-15 мин бяхме вече почти до антената, поехме си въздух, и започнах да разгъвам. Тя пое надолу към колата. Разгънах си крилото, закачих си сбруята, включих уреди, камери ... всичко по реда си. Дръпнах вървите и нямаше и крачка и вече бях във въздуха. Получи се много приятно реене, около 10 мин склóних (не знам дали има такава дума в речниците за склоново реене, но да речем, че вече има
). Склóних, склóних и по едно време взех да се вадя, малко по малко набирах височина. Термиката стигна до 3,5 м/с, не спрях да я въртя, въпреки че бяхме притиснати от времето и това трябваше да бъде просто една проба на старта, да ама ... как да оставиш термика 
Извадих се на 1230 м. с други думи 7-800 м. над старта, доволно. Приятелката ми ме чакаше близо до селото с колата, което се пада на Юг, ама с такава височина реших да пусна посока Стара Загора - И, което до някъде хем е грешка, хем не. Грешка, защото пуснах почти срещу вятъра. Извадих си телефона с голям страх да не го изпусна, обадих се на приятелката ми и й казах да тръгва към Ст. Загора. Пуснах посока И, не минах кой знае колко ... 2-3 км. в права линия някъде, ама тооочно срещу вятъра, движих по едно време с 4-6 км/ч според GPS-а. В крайна сметка кацнах близо до пътя, тя дойде с колата, дори един дядо дойде, който си пасеше козичките наблизо. Било му много интересно да ме гледа отдолу. "Засилваш се от високо и излиташ, нали? ... Топли течения те отнасят нагоре нали? " ей такива въпроси ми задаваше, което ме изненада приятно, понеже не ми задаваше глупави въпроси от сорта на "Как летиш? Защо не падаш? Как дишаш? и т.н." Побъбрихме си докато сгъна и се разделихме по живо - по здраво. Заключението от вчерашния ден е, че този старт ще си го летя доста често тази година и съм супер доволен от себе си, че открих нов нелетян старт досега, въпреки че един приятел вече го е забелязал, но не го е тествал. Е, това вече е факт
- затова бих казал Денивелация около 150-170 метра.
