Беше следобеда на 17.05.06. С Иво Братоев се метнахме на вектрата ми и отидохме на Рогачево. Взех си учебното крило ASA (electron) и оставих вариото и GPS-а в къщи както обикновенно за да тренирам естествените си рецептори. На баира се срещнахме с Лаврака и тримата излетяхме.
Духаше слаб бриз и започнахме да се реем. Иво бе най високо защото е лек на крилото си. Лаврака се кефеше на новия си парапланер и свикваше с чепатия му характер. Аз бях най-отдолу , не само заради екипировката си, а и защото доста надебелях. Буквално минавах на 1-2 метра над дравчетата и се чудех кога ще се удавя.
Помолих се да дойде силна темика.
И тя дойде. Видях Лаврака да върти и че е качил 100м над нас. Веднага отодох под него и започнах да се вадя бавно,но стабилно. Като качих 100-200м забелязах, че Иво си върти своя термика, Лаврака друга и аз трета. Веднага разбрах , че това не е никаква термика ,а нахлуване на южен вятър, което е съпроводено с много широко повсемесно издигане със скорост +1-2 м/с. Така набрахме около 600-700 метра и си направихме хубава разходка из района. аз отидох над село Рогачево да видя дали с къщата на Хаваж всичко е наред , снимах я, снимах и Лаврака който се връщаше и когато юга се установи-накацахме.

19.05.2006
Варна РУМБУРАК

вчера бях свободен и реших да разпусна с малко летене. Деня започна слънчево с ранни образувания на кумулуси над Стара Планина и Средна Гора. Базата бе ниско, а в течение на деня се повдигна до около 2100. Направих две кацания на старта - първия път бях закачил колана усукан, а втория път трябваше да оправям оплетени А и Б върви след ремонта на стария ми Транс.
С Андро отидохме до Равнец и после се върнахме. На отиване кацнахме на склоновете над Карлово за да изям на Фози бисквитките и изчакаме ваденето на Петко. На връщане до скалата ме пресрещна едно голямо засенчване от огромна лента от високи облаци. Видях че е само временно и кацнах до Скалата за да изчакам следващите термики и да изпусна баласта. След засенчването кумулусите ставаха все по хилави и неработещи, но все пак работеше прилично.
Доста се изкефих от полета защото след толкова дълго нелетене на прелет като че ли имах по-изострени сетива и липсата на прибори въобще не ми пречеше.

Прогноза-до умерен вятър от южна четвърт.
На път за Топола спряхме на рогачево ... и се налетяхме. Някои пилоти (Симо малкоя, Лаврака, Бонджука, Румбурак) направиха по 2-3 часа, като набираха 200-300 метра над старта.
Спокоен, приятен, безавариен ден.

19 (Петък) - Шумен
През целия ден духаше юг, термично, 20 % облачност.
В 1 часа Веси ми се обади от южния старт. Духало Юг, силно поривисто до 10-12 м/сек, следвани от почти пълни затишия. отказал се да лети.
В 3 часа бях на старта. Обстановката беше същата, както ми я описаха преди 2 часа. Постоях 15-ина минути да понаблюдавам циклите на термиките, разпънах и в едно от затишията излетях.
Имаше зверски балони, вятър - слаб Ю 12 км/час. След час отслабна още. Весито дойде пак и излетя. Каца, летя, пак каца, пак летя и в една от кризите се удави.
После дойдоха Цецо, Бончо и Дидо-полицая. Кацнах на старта, полафихме малко и излетяхме. вятърът обърна ЮЗ, отслабна и се удавихме. Аз се прибрах, а останалите са летели до 9,30 - ЮЗ вятър засилил.


20 (Събота) - Шумен
На южния се събрахме Коста, Цецо, Бончо, Данчо, Дидо, Хаджията, Киро, Радо, Шишарката и още няколко човека (не се сещам точно). Вятър - слаб Юг, термично, много балони, малко термики. Последните бяха с балонен характер (въртиш и качваш максимум 300 метра и после край). Мъчихме се почти час, но повече от 200 над старта не можахме да се извадим.
Сондажа за деня беше лош с висока база, но слаб температурен градинт. Не останах учуден от това което ставаше във въздуха. Лошото беше, че облачността беше 30%, но нат платото - синьо. Термиките балонни и кратки (10-ина витки). Реших, че само сметището може да генерира по-сериозна термика и се насочих към него. По пътя затънах много и дойдох много ниско, но успях да проверя, че теорията ми е вярна и се извадих до 1050. После се върнах на платото, където видях как Коста се извади почти от кацалката с някаква четворка. Присъединих се към него. Вдигнахме 1350. С Митев се чухме по станцията (искаше да ходим на Могилата да го уча да лети). Казах му че тръгвам по въздуха и докъдето стигна. С 2 термики стигнах до Кабиюг и докато го чакам се извадих до 1600. Там работеше много по-добре от платото. Чаках, чаках, но него го нямаше. реших, че нещо се е объркало и тръгнах да се връщам обратно към Шумен. Вятърът беше засилил 18-20 км/час Ю-ЮИ. Преди отбивката за Шумен се удавих и Цецо дойде да ме прибере. На южния старт беше засилило. Бончо и Данчо летяха, но ги издуха. Аз се прибрах, някой останаха да чакат да отслабне, други отидоха да летят на Кабиюк.

Неделя 21.05 се събрахме на Мс Donalds доста хора. Много обичам да пия кафе там и да гледам как млади майки се грижат за децата си. Прогнозата бе за слаб запад и лош температурен градиент. Състезателите отидоха на Мадара да тренират за Шумен ОПЪН, а аз и гъбите тръгнахме за Рогачево. Прогнозите се сбъднаха на 100% защото на Мадара са летяли добре , но не са вдигали повече от 700-800 метра. На рогачево бе перфектно за ученици, които успешно се справиха с поставените им задачи, много ме слушаха за което им благодаря.

Варна 22.05.06
Румбурак

Деня започна със синьо небе и разкъсани високи пелени, слаб запад, който към обяд започна да засилва.
Отидохме на Мадара. Варненци вече бяха излетели. Във въздуха разпознах Жоро(Годзилата), Виктор и Симо. Адвоката както винаги беше на старта със станцията на уста.
Поривисто, но не прекалено. Въртяха балони, но ги отнасяше доста назад.
Тъй като жена ми щеше да пътува до Варна, се бяхме разбрали да пусна в тази посока.
Първи излетя Коста, след него аз и накрая Янко. След половин час мотане пред старта разбрах, че синоптиците и тоя път не сгрешиха в прогнозите. Вятърът беше 20 км/час запад, на моменти дори З/ЮЗ. Предимно балони, имаше и кризи (със стържене под ръба) но все пак реших да го дебна и да опитам. С една +3,5 се извадих до 1100 и с някоя и друга единичка по пътя стигнах без проблем на 700 над бъбрека до Шела. Пелената във височина се разпростря на голяма площ и засенчи целия регион. разкъсване имаше над Памукчи и единствените кумулуси, който видях за деня.
Реях на бъбрека повече от половин час докато дочакам слънчево петно от ЮЗ. Напече, пусна гювеч, но на 900 изтървах вдигането и се удавих на Невша.
Денят не ставаше за прелети, но тактчески правилно изпълнено би могло да се отиде почти до Провадия. Главната ми грешка е че пуснах към хълма северно от Невша, защото там беше чисто, но не ми стигна височината. По-добрия вариант беше да се мине южно от Невша и да се търси подръжка на ЮЗ склон на Венчан (още повече, че вятърът на моменти си беше чист ЮЗ).

Отидох с Лаврака на Рогачево. Нали си купи ново крило и сега му е мерак да го лети. Духаше слаб бриз 1-2м/с беше засенчено. Направих 3 полета хврък-кац, три пъти качих баира пеша и отслабнах 300 грама. Много се изкефих. Сега имам мускулна треска, но ще я преживея.

Варна 23.05.06
РУМБУРАК

вижте какъв старт прави Ицо от скайномад с тандема. направих си първото филмче от въздуха в неделя и съм го хванал без да искам.

ей тук

23 (Вторник) - Шумен

Днес прогнозите бяха за много висока база (над 2000), постоянен Ю/ЮЗ, добър температурен градиент, вятър във височина окло 5-6 м/сек. Въобще много добри условия за далечен прелет.
Да, ама не.
Долу почти безветрие, облачност 10-ина процента, на старта подухваже слаб юг. Докато се приготвяме с Хаджията за полет, засенчи. Хода на облаците беше от СЗ. Наложи се да чакаме почти час, докато тръгнат първите термики.
Към 3 излетях. Започнах да въртя една единичка, после друга, после нули. Беше доста слабо. Хаджията излетя и след 10 ина минути стъргане се удави. Аз се задържах повече от половин час на слаби балони. Обходих обичайните зони, но нищо.
Когато се качих на старта - духаше слаб гръб. Облачността се вдигна на 30%, засенчи и чакахме към час, докато се появи първия тъмен кумулус. Наближи платото от запад и на старта от гръб стана леко чело.
По най-бързия начин се приготвихи и излетях. Термиката беше слаба (+1,5), но страшно широка. Такова нещо досега над Шумен не бях въртял. Приличаше на склоново вдигане. Хаджията също излетя и започна да рее без да обраща внимание на съвета ми по станцията да почне да върти на Винпрома (там беше слънчево и вдигаше най-много).
Набрах 1120 и пуснах към следващия голям кумулус. под него също работеше, но слабо (+0,9).
Докато се ядосвах, че трябва да кацам, защото от 6 часа съм на кабинет, видях, че Хаджията се удави в черешовата градина , а пристигналите Киро, Митко и Бончо не излитаха, защото нямало никакъв вятър на старта.
По закона на Мърфи - навсякъде имаше вдигане и се наложи да търся зона със сваляне, където въртях спирала докато сваля и кацна на старта. Там - лек удавнически юг.
Бончо и Коста са го чакали до късно, но не е пуснало гювеч.
Чудя се дали действително е било толкова слабо, или просто комините са били широки и доста отдалечени един от друг под тъмно-сивите кумулуси. Интересно ще ми е ако някой друг е летял на термика този ден - да драсне два реда как е било при него.

Днес на Тополица се събрахме много народ. На обед нацъфтяха доста кумулуси над старта. Вятър от Ю до ЗЮЗ. В началото времето беше сравнително спокойно, но към 13 вятърът стана западен и усили. Във въздуха стана доста турболентно и накрая всички изпокацахме. Максимални набирания за деня 1200м (700м над старта), макс. качвания +5.

27 (Събота) - Мадара, Памукчи

На обяд на Мадара духаже ЮЗ, доста криво. 10-ина варненция бяха вече на старта, Момо и Виктор летяха до около 400 над старта. Излитането беше проблем (имаше дори и прихрастявания). Към 1 засенчи с тънка пелена, вятъра завъртя Ю-ЮЗ. Повече от половината пилоти въобще не извадиха крилата. Бях дошъл с Бончо и Данчо и решихме да се преместим на Памукчи (ЮЗ). Аз тръгнах по въздуха, а те с колата. Успях да ги изпреваря , но след Нови пазар се удвих. Пелената засенчваше и беше слабо, предимно единички и нули. Вятър ЮЗ - 20 км/час.
На Памукчи беше добре. Събрахме се 10-ина човека. Само един се удави. Останалите летяха. Аз се извадих на 1100 с една тройка, но по-нагоре не продължих, защото вятъра стана 38 км З-ЮЗ и трябваше да пускам на прелет, а вече беше късно. Благодарение на доброто качество на спид на Авакса - успях да додрапам обратно пред склона и да кацна на старта.
От Лаврака разбрах, че Симо успял да се извади от Мадара и да пусне на прелет. Кацнал на разклона за Млада гвардия. говорел за някаква ножична турбуленция на 1000 и нещо, която го пооплашила доста и не набирал над тази височина.
Денят ще го запомня не толкова с летенето, колкото с експеримента на Красьо (аписа) с температурните датчици, който беше поставил от двете страни на крилото. За да не се влияят от слънцето, залепи и огледално фолио на вътрешната страна на камерите над сензорите. Смисъла на екипировката е да ти показва в коя посока е термиката (чрез разликите в температурите на въздуха под двете полукрила), още преди да си доближил дори качването, породено от нея. много хитро, дано да проработи. Безмоторниците го ползват от години.

24 (Сряда) - Шумен
пиша чак сега за този ден, защото на старта на Шумен се бяха събрали над 30 варнци и още 10-ина шуменци, че си казах - все някой ще драсне два реда във форума, стига все аз съм писателствал. Да, ама не. Мързеливи са летящите ни братя от Варна, не им се пише.
Денят не беше нещо особенно. Слаб юг, много прегрято, почти синьо, инверсия във височина. Трябват ти 1 час, за да се извадиш на 1000 и нещо и то много трудно. Със Слави (швейцарския) пуснахме на прелет и с някоя и друга единичка по пътя се удавихме на 20 км след Шумен. Жоро (Годзилата) ни последва, но и него го сполетя същата участ.
Денят беше по-особен от останалите, защото Вальо (диктатора) беше поканил всички летящи на агне. Голямо летене, ядене и пиене падна. Аз нали съм си балък, наблегнах на първото и изпуснах второто и третото.
Видях за първи път новото крило на Лаврака (Магик 4). Много ми хареса. Браво на Айруейв. Добра работа са свършили.

Беше неделя 28 май 2006г. Събрахме се на МакДоналдс както обикновенно. Поръчах си люимото кафе и с наслада заоглеждах майките които си водят децата тук. Хубави майки идват на това място.
Прогноза-западен вятър, като след обяд да обърне бриз около морето. Посъветвах ХС пилотите да ходят навътре към Мадара или Шумен, а аз със гъбите отидох на Рогачево.
Какво установих в края не деня. Невероятно. Поради пролетното време, което беше много нестабилно кой където отиде там летя и то относително добре. Летя се на:
-Шумен
-Рогачево
-Варна (морската)
-Албена
-Топола

29.05.06 Варна
РУМБУРАК

В сряда 24-и духаше И 3-4м/сек. Въпреки официалният празник народа работеше. Събрахме се само 5 човека на Добростан. За половин час успях да откарам крилото до Асеновград. Много приятен полет, защото летях над склоновете обрасли с цъфнала акация и люляк Нямаше как да си прибера колата, та се наложи да викам жена ми с другата кола за да ме откара при моята. На връщане малко преди Асеновград видях Пецана на 500-600м над първите къщи да захожда за кацане, защото с тази височина не може да прелети града. Докато сме правили маневрите с колите и той летял по маршута.

В четвъртък 25-и духаше ЮЗ 4-5 м/сек. С Петьо от Кричим се качихме на новоселският баир. Много бързо се образуваха кумулуси, които прерастнаха в конгестуси, почерняха и май станаха класически ЦБ-та. Вятъра също въртеше и усилваше. Мина през чист З 5-7м/сек и стана СЗ 6-8м/сек. През това време ние направихме по три полета, по 20-тина мин. всеки, като последният беше най-интересен. Излетяхме на СЗ 6-8м/сек и Петьо веднага полетя към Кричим. Аз се въртях и набирах над старта. Над нас два черни облака започнаха да затварят небето. Набрах се на 300м над старта и потеглих по баирите към Кричим. При тази посока вятъра ми идваше странично, та летях леко на крабинг. Стигнах края на баирите и видях, че Петьо е кацнал малко пред града на запад от него и скатава. Реших да кацна при него, но вятъра се изправи, като стена пред мен, и се оказа че не мога да пробия. Без колебание дадох гръб на вятъра и като снаряд с 70 км/час се понесох на изток над полето. За 7-8 мин минах няколко км и кацнах след Кричим, но преди Устина . Над мен небето вече беше като катран, чуваха се и гръмотевици, а вятъра още усили. Беше 15 часа. Скатах, излязох на пътя, колата ме прибра (имахме шофьор) и бурята започна. Измъкнах се на косъм тоя път. В Пазарджик беше ясно и слънчево и чак през ноща валя.

В петък 26-и духаше силен З, СЗ, но вечерта решихме да се пробваме. Качихме се на новоселският баир към 17,30 часа и вятъра се оказа 10-12м/сек . Бяхме аз, Петьо и Пачо. Решихме, че ще чакаме утихване. След малко дойдоха Пецана и Любо Марвела. Към 19,30 вятъра намаля до 5-7м/сек и излетяхме. Летяхме до мръкване, когато утихна:D

В събота 27-и по прогноза го даваха слаб СЗ. От Добростан се обадиха че там е от изток и летят. Ние с Пачо, обаче тръгнахме към Скобелево над Перущица. Старта там е на 1300м нмв. Естествено имахме шофьор. Старта е на 50-ина метра от асфалтовият път, доста голям 100/300м с хубав наклон, но веднага след излитането трябва да летиш, около 500м право на север по дъното на огромно дере плътно обрасло с дървета и работата е малко екстремна. Вятъра беше от СЗ и естествено правеше ротор в дерето. Тръгнах да излитам. След три подхвърквания и прибягвания стигнах гората, и макар че крилото вече летеше го спрях и кацнах точно пред първите дървета. Ударих няколко "благословии", но и една молитва, че успях да спра навреме. Пачо излетя добре, но малко преди гората рязко започна да пропада. Мина първите дървета, сигурно реши че височината му е малко и започна да обръща и да маневрира за кацане. Малко не му достигна да се върне на поляната и се бухна върху две дървета. Откачихме крилото без проблеми. Нямаше контузии и повреди по параплана и по летателя. Качихме се горе и аз излетях. Минах гадното дере на 10 м над дърветата и тъкмо изскочих над склона задуха южен вятър, който ме натискаше надолу и извън планината. Целият ми полет мина на 10-ина метра над дърветата, докато изскочих над Устина и кацнах на стадиона. Там планината не е стръмна, а е разлята. Направих 20 мин полет на оцеляване. Пачо се отказал да лети, прибраха ме и тръгнахме към Брестовица. Старта там е на около 670м нмв ориентиран на СИ, С, СЗ. Да ама вятъра беше З, ЮЗ. Малко крив за тоя старт. Имаше 4-5 човека от нашите, но нещо се ослушваха. Митко Рангелов излетя и след 5-6 мин потъна. Пачо излетя с три кръга беше над старта и после изведнъж потъна. Вятъра започна леко да усилва. Преди беше 1-3 м/сек, а сега започна да дава пориви до 5 м/сек. Отказах се да летя тука, прибрахме Пачо и тръгнахме към Ново село. Tам на баира се оказа че вятъра е станал 6-8 м/сек от СЗ естествено се получи много хубаво реене.

В неделя 28-и от Добростан се обадиха, че работата е много добра за летене, но аз бях решил да ходя на Сопот. Към 14 часа бях там, а към 15 на старта. Духаше 2-5 м/сек З, ЮЗ точно според прогнозите. Тук там имаше кумулуси над планините, но не и над старта на Сопот. Излетяхме с Илийката от Пловдив. Имаше още 5-6 летателя и поне три тандема. Интерсното беше, че на около 900-1000м нмв вятъра обръщаше от ЮИ и се получаваше ветрови срез. Не беше кой знае колко страшно и опасно, но трябваше да се съобразяваш, от къде ти идва вятъра и как са термиките
Направихме по 40-50 мин полет, после малко мохабет с Антон и към 17 часа пак тръгнахме нагоре. На старта вече духаше 1-2м/сек ЮИ. Термиките бяха станали по-широки и мазни. Този път летях 1 час. Беше много готино. Аз се въртях из района на старта и кацалката, а Илийката замина към Беклемето. После се обади, че кацнал след Анево до поле с рози и много се кефеше на миризмата. Отидоха да го забират, а аз към 19,30 отпраших за Пазарджик.
Така приключи тази летателна седмица.

В съботата бе прегрято на СОпот. В неделята следобеда условията тръгнаха добре. (аз и двата дена се пържих на учебния баир).
Вчера (понеделник) имаше силен З вятър, но следобедта отслабна и се качихме на Беклемето с Петко. Първо беше слабо и той се удави после се качихме отново и му литнах с крилото Magic FR2. Имах късмет и се набрах до 2100-2300 над старта. Почудих се да пусна на север където беше слънчево въпреки че кумулусите бяха с около 500 м по-ниска база. Цялата розова долина засенчи като от Средна гора идваха улици от ЮЗ вятър. Интересно бе че под тях си духаше местния И вятър въпреки липсата на слънце. Благодарение на доброто планиране на крилото долетях до краварниците на СОпот и трябваше да прескачам извън оградата бързо защото един ОГРОМЕН бик дойде да ме види. FR2-то има много добра скорост и качество, но при по-друсливо време изисква повече внимание което предпочитам да използвам за фотохобито си.

Eййй това дето сте го сложили под ника ми XC Mania i Cros Cоuntry Pilot е готино. Определено не съм акро пилот.
Разписах се и днес на баира.
Цял ден духаше силен западен вятър, даже след обяд валя. Към 17 часа разкъса и рекох да пробвам новоселският баир. Вятъра се оказа 4-6м/сек запад югозапад. Обадих се на тоя, оня, но всички си имаха работа. Излетях към 18 часа. Реех пред и над старта, и от едното дере до другото. Няколко пъти потъвах, но пак се вадех. По едно време усетих, че вятъра отслабва направих още един кръг и кацнах на старта. Бях летял 1 час и 20 минути. Нов рекорд за новоселският баир. Имах вдигания до +2,2 м/сек , а пропадания до -3,2 м/сек. Максималната ми височина беше 551м нмв, или около 160м над старта, а според брояча на GPS-а ми бях минал 23,3км. Корема ми беше станал твърд, като тъпан и операцията ме болеше, но нищо не можеше да развали доброто ми настроение!