Мзунгу и кикую отидоха в Накуру и ядоха чапати.
мзунгу - бял човек. Буквалния превод е "някой, който скита безцелно" - така са наричали първите бели изследователи.
кикую - племе в централна Кения
Накуру - град в Кения
чапати - местен хляб, подобен на палачинка, но без яйца
Суахили е широко разпространен език в Кения, Танзания, Руанда, Бурунди, Мозамбик и Конго.
хабари - как си?
мзури - добре
асанти - благодаря
сана - много
хакуна матата - няма проблем (война)
уача - остави, не пипай (парапланера)
уна енда апи - къде отиваш?
наенда Итен - отивам в Итен
уапи пики пики (бода бода) - има ли такси (мотор, микробус)
песа - пари
....
Етиопия се оказа въведение в Африка, докато Кения ми поразкри същината и.
Страна на контрасти - пустини и джунгли, планини и океан, питомни и диви, хора и животни, модерни и първични.
...
Полета от Адис до Найроби се оказа поучителен. Южно от Хаваса кумулусите се сгъстяваха, но след Арба Минч отново се разреждаха. ЮИ от Бале се виждаха безкрайни кумулусови полета. След границата терена рязко става пустинен с миксове от различни почви, соли и текстури. Това е продължение на Сомалийската пустиня, което се вклинява между Етиопия и Кения и достига Южен Судан. Въпреки близостта до Екватора (5 градуса северна ширина), вероятна причина за съществуването на тази пустиня е малката надморска височина, която благоприятвства низходящите от околните Етиопски и Кенийски възвишения.
В южната част на пустинята почват остри планински вериги, които иницират първите кумулуси (поне 5000 м високи). Вулканичния Маунт Кения ясно подтискаше кумулусите около себе си и непрекъснато създаваше облачна маса в роторната си част от преобладаващите СИ ветрове. Още по на юг, продълговатата планина Абадеа също помпаше тлъсти кумулуси в поветрената си част.
След като ги пробихме и снижихме към Найроби минахме над огромна храстовидна местност, която се оказа парк в града. Вечерта карахме по чер път по границата на парка, а по-късно разбрахме от телевизията че 6 лъва са избягали през нощта и сега ги гонят по крайните квартали на столицата.
...
На летището успяхме да убедим здравната служителка да ме пусне, въпреки че нямах задължителния паспорт за ваксина за жълта треска. Визата се издава на място и струва 50 долара.
В 45 милионната Кения, освен местните от различни етноси има доста бели, около 2 милиона индийци, легализиращи парите си сомалийски пирати и подобни регионални и международни субекти (мисля че и българска фирма бе замесена с хазартния бизнес там).
Обядвахме в приятен ресторант, където всеки ден карат прясна риба от Уганда от езерото Виктория.
Найроби се оказа модерен и космополитен. Архитектурата на много сгради е смела и разчупена. Частните градски автобуси са изрисувани с графити. Властите мрънкат, но местните се кефят да се возят определени автобуси с индивидуален характер, където пускат определена музика.
Кения е първата страна, където са въвели разплащания чрез мобилния телефон. Захранваш индивидуална сметка към телекома и плащаш за всичко - гориво, ресторант, микробус, даже за 2 банана от сергията ако щете. Няма нужда да носите кеш, който да ви го откраднат. Телекома прибира поносима комисионна и плаща данък на държавата, която харчи за инфраствуктурни проекти и прочие.
Играта на демокрацията е в разгара си. Медиите свободно критикуват правителството, опозицията трупа сили, а хората си правят сметка за кого да гласуват. Съдебната система е независима и политиците и тарикатите се страхуват от нея. В Найроби често чувах прелитането на полицейски хеликоптер, а според Айзък има адекватни search and rescue служби оборудвани с вертолети и плащани предимно от застрахователите.
....
Сигурност
Навсякъде има добри и лоши хора. В Кения има и доста разочаровани от съвременните реалности. Например докато чаках в колата, едно момче ми поиска пари за храна. Казах му че в Етиопия на бедните все им дават по нещо останало в ресторантите. Погледна ме с омраза - как така ще ям от останките на храната на друг? През цялото време очите му шареха, сякаш бе готов да грабне нещо от колата. От другата страна обикаляше ортака му, готов да гепи нещо ако се заблеех много в една посока. Това бяха бъдещи обирджии и убийци. Осъзнаващи силата да няма какво да губиш. Това което донякъде ги възпира е увеличаване благосъстояните на обществото, нарастване на местната средна класа и примерите за преуспялост с ум и труд. Същевременно западната култура ги мами с лъскави неща. На един камион пишеше: If hard works pays back, why there is no rich donkey? (ако усърдната работа носеше отплата, защо няма богато магаре?).
Въоръжените грабежи не са нещо необичайно. Например до скоро в един стръмен участък, където камионите забавят на изкачване редовно са ги обирали, като са хвърляли кофичка кисело мляко на предното стъкло. Шофьора инсинктивно пуска чистачките и дозамазва стъклота, което го принуждава да спре поради липсата на видимост. Не случайно тировете транспортират металните контейнери с вратите към каросерията, така че да не могат да ги отворят без кран, който да повдигне контейнера. Веднъж шофьор хванал крадец, който се качил на камиона и се опитвал да открадне нещо от товара. Спрели и още шофьори и го напълнили с гресьорката отзад докато умрял.
Когато отсядахме в къщата на Айзък, въпреки пазача и кучетата, той заключваше всички врати през нощта. Като го питах защо, каза че не иска посреднощ да го събути някой стъпил на гърдите му с пистолет в ръка и да го пита къде са парите.
Дори по време на вечеря заключваше външната врата, за да не нахълтат бандити и да да кажат "добър вечер, но ти, ти и ти ни дайте парите и ценностите".
Когато по тъмно минавахме през някой съмнителни квартали на Найроби, Айзък си държеше пистолета под ръка, защото има случаи на обири в движение докато се чака в трафика.
Освен бандитизма, има проблем и с религиозния екстремизъм от Сомалия (Ал Шабаб). Навсякъде в молове, банки и учреждения има зорка охрана с металотърсачи и дори огледала да видят дали не си скрил нещо под колата.
Въпреки че звучи ужасно, престъпността в Кения не е много по-различна от дивата природа в Австралия например. Там е пълно с животни, които могат бързо да те убият, но ако положиш малко усилия да ги изучиш и спазваш определени правила на поведение можеш да се отпуснеш и насладиш на този различен свят.
Бандитизма и религиозния ексремизъм са сравнително рядко насочени към белите, защото това вреди на туризма, губят и местни и държавата и има по-силна полицейска реакция. В северните части на Кения има племена дето често си крадат кравите и се карат и трепят за пасбища. Ако дълго време не виждате крави или овце покрай пътя, то има нещо нередно и трябва да внимавате.
Покрай Айзък се чувствах доста сигурен. Навсякъде, където ходихме Айзък се представяше на местните, завързваше разговори и междувременно се информираше за обстановката.
Преди години местни бели парапланеристи отишли да летят от един хълм в масайските територии, местните им поискали пари, на едни дали, но на техни съседи не дали, защото все пак хълма е държавна територия (както в Етиопия, земята е собственост на държавата, а хората я ползват с концесии до 99 години). Замеряли им колата с камъни и сега бойкотират летенето там.
Айзък все пак настоя да отидем. Спряхме колата до една ламаринена църква в подножието на хълма. Някви се появиха и искаха пари. Обикновено пари се дават индиректно, като наемеш някой за 2-3 лева да ти наглежда колата. В случая Айзък им отказа, но по пътя наобратно срещнахме старейшината на селото и Айзък му обясни колко губят от първичната си алчност и как може да печелят от транспортни услуги, чевермета и прочие. Веднага отношението се промени. Поканиха ни да отидем да летим. Така Айзък демонстрира т.нар. culture sensitivity, която ние - припрените бели сме поизгубили по пътя към индивидуализъм и високо кпд.
...
Съвети за по-спокойно съществуване:
Бъди тих като плъх.
Не показвай ценности и статус (къщата на Айзък е неприятно сива и безлична).
Информирай се редовно за околната среда и трендовете (инстинкта ни да следим черната хроника не е случаен).
В Африка има много по-малко извратени типове, отколкото в нашите общества. Местните бандити искат предимно ценности, а не гаври. Затова не е лошо да имаш малко кеш в тебе и в къщи за да има с какво да си отидат и да не се озлобяват излишно.
Когато пътешестваш:
Зачитай местните. Питай за пътя. Кажи какво искаш да правиш. Не забравяй, че има различни етноси / кланове в различните региони и се адаптирай към всеки индивидуално. Едни са по-директни и груби, други по-вежливи, трети по-подозрителни (лидерите на слоновете и хиените за стари женски, за разлика от лъвовете).
Ако в Етиопия движението ти сред хората се отключва като просто поздравяваш всеки, тук 70% от хората ме гледат с подозрение, а някои дори с омраза и едва 20% отвръщат радостно на поздрава ми. Когато поздравявах някого от 70-те процента се случваше да ме гледа с изражение тип "what the fuck?" (тоя кво иска) и често ги вкарвах в размишление тип "тоя е наивен и мекушав. Как мога да се възползвам?".
Както в Етиопия, и в Кения кацащия парапланерист събира значителна публика, но местните са по-директни и нахални - идват и ти опипват екипировката без да те питат за разрешение. Щом си на тяхна територия трябва да се съобразяваш с тях и това което поддържа спокойствието е естественото им любопитство към летенето и екипировката.
На снимката е Айзък от племето кикую и масай:
gallery/thumbnails.php?album=228