SkyNomad
http://forum.skynomad.net/

Миладиновци - Враца, 323км
http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=1&t=8803
Страница 1 от 1

Автор:  jifree [ Нед Юни 26, 2016 10:52 pm ]
Заглавие:  Миладиновци - Враца, 323км

Здравейте всички от летящото братство.

Щастлив съм, горд и удовлетворен.
Пристъпих в спорта с дух, хъс и куп мечти за сбъдване.
Че ще постигна най-дълга дистанция в родината не съм си и представял.
Интересното е, че предното ми високо постижение бе до Плевен, където
съм отраснал и където ме посрещна майка ми в този ден.
Сега прелетях родния ми Ловеч и стигнах до Враца, където е половината ми рода,
с което дестинациите ми имат още по-голямо значение.

Самия полет не знам точно с какво да го опиша.
Това беше една панорамна, живописна разходка над родината, квадрати от гори, поля, жита и блокове лавандула.
Пълно бе с комбайни и определено ги чакаше доста работа.
Баирчето е до колкото знам веднъж пробвано и се спрягаше като добро за старт при силни И,СИ.
Тук може би е момента да благодаря на Коцето за пионерството да търси и пробва нови места
и за транспорта до самия старт.
Баира е сравнително малък и леко полегат, основния вятър беше доста приличен.
Небето бе видимо с условия и не се помотвахме в приготовленията (затова и забравям да сложа слънцезащитния крем).
И така аз и Адриан излитаме, лека полека набираме някой друг метър и малко по късно изтървайки качването слизаме
буквално с асансьора в задната част на баира без да можем да се върнем отпред в полет.
Леко смущаващо като за първи опит.

Втори опит вече бяхме с Даниел и Веско във въздуха. По законите на мърфи улицата бе в страни от баира.
Аз съответно веднага след първите събрани метри кривнах към нея и така се сбогувах с баирчето, бях сам.
Сенките видимо се движиха с висока скорост по терена. За по сигурно не търсех по-силно качване и бавно се изнесох.
От там всичко е на кино лента... Терена вървеше под мен като кадри. С Еър 4ката ми е втори прелет.
Напълно комфортно ми е с него и вече виждам и защо съм се спрял на него.
Огромни благодарности на Данчо за дето винаги ми предава щафетата на личната му екипировка, аз нямам чудене какво би
било следващото ми крило ;)

Полета вървеше изключително бързо и безпроблемно, всеки облак работеше с широки и плътни качвания.
След Лозница посока Попово навлязох под доста сочна улица, като това бе може би най-дългата ми права без нужда от въртене.
В края й даже чукнах леко в страни (след едно засмукване преди години все още ми е неприятно да губя терена)
Вече бях в режим... похапнах малкo кроасан и ги метнах... я да ида до този ... там съм... я до следващия... хоп
По правата на 50 спиид вдигах до 78км/ч
От там терена не ми е много познат и даже не си правех труда да проверявам къде съм... облаци, села, жита...
След Ловеч небето се поизпразни, вече бе с по малки и по за кратко живеещи кумулуси, даже само на мъгели...
Преминах в режим въртя всичко, скороста на отнасянето ме устройваше.
Терена около Луковит е много начупен и живописен, жалко че бе вече мъгляво за снимки.
В стремежа си да отсроча файнъл глайда максимално се отнасях така.
Вече лицето ми пареше от изгарянето, врата и гърба ми се схванаха и правих разни чупки за да разджвижа.
Тъй като вече ми ставаше ясно че става въпрос най-малкото за лично постижение, реших че ще държа до края.
Съзрях добре познатите очертания на врачанския балкан, тънка усмивка и тихо си казвам на глас: хайде Жиро това е твоя ден... :)
Успявам да се докопам до долината пред балкана но уви вече не намирам и минимални качвания.
Пожар ми показва че и приземно вятъра си го има.
Стигам до поляна насред гори, поляната видимо необработвана но широка. Реших че със силен вятър ми трябва открито място.
Очаквах плевела да е до коляно но уви... потъвам до гърди в жив плет изсъхнали драки...
Честно, не искам да си спомням за тия 200м дето със сбруя на гърба и крило в ръка ми се наложи да се боря за всеки метър.
Хубаво си мислех да не съм с къси гащи но... Накрая и след малко къпини през краката и самосвал каруцарски псувни стигам до асфалт. Естествено бързо ми минава, започват се едни телефони... Братовчеда бе на 15тата минута до мен за което много благодаря.

Тук в разговора с Коцето разбирам за тежкия инциден на старта. Искренно съжалявам за случката и желая на Веско пълно и
бързо възстановяване. Справи се веднъж, ще се справи отново. Стискам палци.
Прибирането ми бе чак на следващата сутрин след краткото ми гости.
Небето отново бе приказно.
Километрите още не ги знаех с точност, но те са една статистика.
Важно е човек да има цел, да преследва, да мечтае и да живее настоящето си.
Благодаря на всички за поздравленията.
Аз просто имах късмета да съм на правилното място в правилното време.

Пазете си и не губете радостта от дори и кратките моменти горе.

https://picasaweb.google.com/117156519686747096627/6300573842302552129
https://www.youtube.com/watch?v=FRveSAgXzLA&feature=youtu.be

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/