Шумен 13.06.06 (Вторник)

През деня духаше силен СЗ с пориви над 15 м/сек. Към края на деня обаче започна да намалява и към 5 стана добре.
В 6 часа Цецо беше излетял от северния старт и винтеше стръмни спирали, за да избегне кулообразен кумулос. Минути по-късно излетя и Лъвочкин, а само след половин час небето над Шумен се изпълни с крила (над 10). Вятърът беше леко крив за старта (СЗ) и създаваше страхотни проблеми при излитане, но усилията си струваха. Гледката от СЗ склон вляво от паметника е невероятна. Рееш над центъра на Шумен, целия град е в краката ти. Рядко пуска такъв гювеч. Направих над 120 снимки. Летяхме до мръкване.

Мадара 17.06.06 (Събота)

Предния ден валя яко, СВ-та, хиляди СВ-та. Беше влажно и не бях голям оптимист за прелети, дори не погледнах прогнозите, а само цъкнах немския модел да се ориентирам в обстановката. Предвижданията за СЗ-З се оправадаха и като посока и като сила.
В 1 и нещо се качихме на старта. Виктор и приятелката му бяха вече там. Събахме се 7 шуменеца, 5-6 варненеца и 3 Новопазрчани и един софиянец. Беше бая термично, поривисто, облачност 40%, хубави кумулоси. На Мадара почти не беше валяло. Това ме зарадва - значи няма да е толкова зле.
Първи излетя Виктор с тандема, после Валерианката (има хъс в това момиче, браво, кефи ме, така както е тръгнала - скоро ще задмине брат си ). После излетяхме и останалите.
Още при старта забелязах, че е турбулентно с резки вдигания, но не монго силни сваляния. Помоткахме се на старта. Извърятхме някоя и друга термика и по едно време гледам Валерианката отпраши по маршрута към вкъщи. Аз понеже съм в другата посока останах да чакам другите да се извадят и да се разходим из околността.
Докато изчаквам, забелязах, че във височина работеше по-добре и вятъра не сменяше посоката и силата си от 20-22 км/час СЗ.
Над Шумен започна да става синьо, кумулусите рязко намаляха. Казах си - айде Яворе - да се разходиш малко до морето
Уведомих по станцията, че пускам в тази посока с програма максимум - Варна и връщане с влака (много не си вярвах,че ще стане, но майтап да става ).
Тръгнах от 1400 и над Каспичан набрах още до 1600. Стигнах без проблем до Невша. Над Венчан имаше огромна синь дупка, която се местеше с вятъра. Реших да я заобиколя северно. Карах доста срещу вятъра и въртях често, та ми отне бая време, но бях възнаграден богато със сочни кумулуси. На първия кумулос с черно отрязано дъно се извадих до безата 1850 и пуснах към Девня. Там слязох най-ниско през целия прелет и над заводите бях на 900. Постоянно се оглеждах за самолети, защото един мина точно на мойта височина не повече от 1 км северно. Над солната мина изпаднах в паника, защото чух силно моторно бръмчене като от близко летящ голям самолет . Шума се увеличаваше постоянно, а самолет не виждах. Оказаха се няколко огромни вентилатора на един от заводите. Бяха с размер на 2 автобуса - 7-8 на брой, подредени в редица. Звучаха като Боинг на 500 метра от мен
Над въпросните вентилатори се набрах най-високо 1900 с една мазна тройка и пуснах към варненския канал. Преди летището дойдох на 1300 и започнах да се чудя откъде да го заобиколя. На север беше много добре, за разлика от юг където беше сянка. Трябваше да пресека коридора на самолетите, затова се отказах от първия вариант и пуснах към едно слънчево петно в сянката. Не се излъгах и хванах вдигане, минах южно над самия канал и наближих Варна с достатъчно височина, за да кацна в града. Да ама, къде. Опитах да се свържа по станцията с някой варненец да даде идея, но не можах. Учудващото е, че се чувахме идеално с шуменци с малките 3ватови станции, но и те не можаха да ми помогнат.
Продължих над канала до началото на ЖП гарата и установих, че долу вятъра е СИ, а при мен С-СЗ. Височината ми не беше достатъчна да стигна безпроблемно до плажа (където първоначално мислех да кацна ) и си харесах една полянка до пътя. Долу си беше чист СИ окол 12-15 км/час. Скътах набързо и пешком към ЖП гарата. И там извадих късмет - с такси на цената на билета за 40 мин ме докараха до Шумен.

Какво повече може да иска човек от един такъв хубав прелетен ден.

А, сетих се - да си бях взел банския, да кацна на плажа и да се изкъпя в морето преди да ме вземе таксито

Петък 16.06
Бях свободен и реших да полетя на любимото Войнягово щото духаше приличен СЗ. Обаче над него нямаше кумулуси и реших да си уплътня времето с проучване на съседния баир над с. Климент. Той е доста по-голям и изглежда сота надежден но като стигнах в подножието му видях че повечето сечища са обрасли. Тъкмо да се върна наобратно Ю от Климент видях едно прясно сечище в подножието на планината с С изложение. Беше високо и 40-80 метра и изглеждаше обещаващо. Докато чаках СЗ вятър да изправи се наслаждавах на един обикалящ орел. После сред клоните си разчистих площадка и излетях, но едното ми ухо бе деформирано от клон във вървите и кацнах. Качих се и опитах пак но се удавих въпреки едреещия кумулус отгоре и си тръгнах заради засенчването. Трябваше да опитам пак защото пак напече и доста се подразних като видях яките конгестуси над Войнягово. Са съжаление беше късно за него и поне си направих едночасов стоп с една каруца, кон, селянин и бира.

Събота 17.06
Вчера се бях наточил за як прелет, но се появиха тандемни ангажименти и прекарах деня около Сопот. Условията почнаха рано и имаше красиво развити кумулуси. Изглеждаше свежо след вчерашно духане. В течение на деня имаше приятни и мазни качвания и с лекота се набираше базата. Около 1-2 часа над полето мина една тъмна облачна пита и качванията бяха навсякъде и по правата. За съжаление при два от полетите ми на пасажерите ми им пролошаваше и трябваше да кацам с уши - направо ми се късаше сърцето при тия условия ама кво да се прави - работа.

Неделя 18.06
Прогнозите излезоха прави. Деня започна синьо и горещо като все пак се усещаше леко повишената влага във въздуха. В течение на деня имаше хубави развития на мощни купести облаци но в началото на деня пилотите се оплакаха от балонести, трудни и друсливи условия. Следобеда нещата потръгнаха вертикално и когато бях на учебния баир Янчо ми каза за великолепно Цб над София. Съвсем скоро се заформи и едно над Равнец. Имаше много гръмотевици. второ ядро имаше над Карлово (Христо го посмука малко с тандема). Красиви извалявания (май имаше и градушка в планината). После облака се прегрупира и тръгна към Баня и Средна Гора. Направихме по два полета с ученика преди да дойде шквала. Нагледахме се на светкавици и кибичещи на тихо щъркели.

Невша - 23 (Събота)
Деня беше последен за Шумен Оупън и организаторите го обявиха за свободен (имаше 4 валидни таска). Някой от състезателите се отдадоха на почивка, други отидоха на плаж, трети на Невша, а четвърти на Венчан.
Аз, понеже се представих доста по-слабо от това, което очаквах, реших да започна отрано тренировките за Шумен Оупън 2007
На Невша се бяха събрали 15-ина летящи. Беше доста криво от север, красиво небе с много кумулуси. Ники Йотов излетя първи, после Симо. Дойде криза и започнаха да се давят. Ники се извади, набра до базата и пусна на прелет по вятъра. После излетяхме аз, Виктор и Цецо. Имаше хубави качвания, но отнасяше много на юг. Понеже уреда ми показа, че обърна С-СЗ - излязох от вдигането и се насочих към СЗ склон. Цецо и Виктор ме последваха, но в обтичането на склона ги удави. Останах сам да летя близо половин час. После излитаха няколко крила, но всички до един се давеха, кой по-бързо, кой по-бавно. По станцията се разбрахме да се пробвам да се прибера до Шумен докато си изпият бирите долу на кръчмата.
Вятърът беше над 30 км/час С, а към Мадара стана СЗ. Предвижвах се бавно и мъчително като шивачка на зиг заг. Минах покрай Шела, склона на Мадар и стигнах до алуминиевия на Шумен. Отне ми повече от 2 часа и половина. Разстояниеот е малко над 24 км. както и да го смятам - направих най-бавния си прелет - средна скорост 9 км/час.
По-късно в Шумен Ники ми се обади, че кацнал на Айтос, като прехвърлил Стара планина без особенни проблеми.
На Венчан било много силно, Мена летял и правел акро изпълнения, а от нашите - Лавочкин го засмукало яко нагоре, та се принудил да направи много, ама много големи уши.

Шумен - 24 (Неделя)
Шуменската агитка летя на северния старт. По станцията разбрахме, че варненци са летели на Невша, а други на Венчан. Повече локуми на: http://forums.shumen-xc.org/index.php?s ... howtopic=9

26.06.2006

В понеделник Община Бургас организира на терасата в Морската градина мероприятие по случай Международния ден за борба с наркотиците. Бургаските парапланеристи бяхме любезно поканени да летиме по време на концерта. В инициативата се включихме аз, Иво, Никола и "дубайския" Христо. Излетяхме в 18:00. Поддръжката беше много добра и позволяваше да правим разни изпълнения-360-ки, уинг-оувъри, ефектни разминавания, кацане и излитане от терасата...Накрая христо кацна на линейката, постоя малко и излетя отново. DJ-я представяше летящите участници на радостната публика и даваше малко информация за парапланеризма. По едно време един гларус ми кацна на крилото. Гаргите стават все по-нахални. Останахме доволни от аплодисментите и се надяваме, че сме спомогнали поне мъничко за популяризирането нa нашия спорт.

28.06.2006

Вчера пообед духаше силен ССИ и след много обиколки по баирите, с Христо полетяхме следобед отново на Морската. Галин се включи с тандема и накрая завършихме както винаги с биричка и цаца .