Биберна - 03.06.2006

В събота по обед удари изтока и част от бургаската група се изнесохме на Биберна. Там всички си полетяхме доволно. Времето беше мазно, както и термиките. Макс. набирания до 150м над старта. Поддръжката беше добра и нямаше кацане .

Тополица - 04.06.2006

Вчера времето изглеждаше многообещаващо - юг 3-4м/с и много кумулуси в небето. Обаче като се качихме на старта бриза лека-полека започна да избива. Разбрахме, че след малко вече няма да става за летене. С Анелия излетяхме към 12:30 и започнахме да се набираме над старта. Но във височина бриза натискаше стабилно и качванията практически изчезваха. Следваха низходящи по -2,5, -3м/с. И така нагоре 100м, после пак надолу... Накрая морският засили и всички изпокацахме. След като като се приземих, продължих да бягам с крилото, за да изляза в края на нивата. Изведнъж някакъв балон ме вдигна на 5-6м във въздуха . Такова нещо досега не ми се беше случвало.

04.06 - Tопола.

Варненската агитка отидохме на Топола - 4-6 м./с юг. Много приятно и мазно време - въпреки, че в началото ядохме бая шутове. Макс набирания до 250 метра над старта, но за сметка на това пропадания нямаше Някой се разходиха до Каварна и обратно, други си пробваха скоростите на крилата, трети просто си правиха кефа и си снимаха от високото. Това беше общо взето, изключително приятно време и приятно и спокойно летене.

Петък 02.06.
Духаше З, ЮЗ 4-6м/сек. Отидохме късно към 18,30 с Пачо на новоселския баир и успяхме да направим по половин час реене, към Исперихово, като кацнахме на старта.

Събота 03.06.
Времето беше топло и слънчево и духаше 1-6 м/сек ЮИ, И, СИ. Качихме се към 12 часа на новоселският баир с Пачо и летяхме на фунията към Ново село. Вятъра беше поривист с променлива сила и посока, и явно не беше добре за летене. Много бързо ни вдигаше над старта, но и много бързо, и рязко ни сваляше. Подмяташе ни по баира, като гомнян вестник. Много нервна работа. Направихме по два полета, по 15-ина минути всеки. Накрая тъкмо подхождах към старта да кацам на 5-6 м височина получих един 50% асиметричен колапс от ляво. Хвърлих се веднага надясно за да компенсирам и се друснах от 2-3 м върху камъните. Добре, че в момента на "кацането" крилото, вече се беше оправило. Разминах се със скъсан панталон и няколко драскотини по левият крак от камъните. Решихме че емоциите ни за деня са достатъчни и към 14 часа си тръгнахме.

Неделя 04.06.
Духаше доста силен З вятър. Валя, после валя и градушка и към 17 часа започна да разкъсва. Изнесох се веднага към новоселския баир. На върха духаше 4-6м/сек З, ЮЗ. Докато разпъна и се приготвя, докара от планината едни черни облаци и заваля. Прибрах се в джипа. След половин час разкъса и аз пак взех да разпъвам. Тъкмо се приготвих за излитане пак закапа дъжд. За втори път събрах и се скрих в колата. След малко дойдоха Петьо, Пачо, а после и Пецана. Изчакахме да спре и да изясни и разпънахме. Да, ама, вече стана късно и вятъра взе да спира Направихме по едно хвър-кац към Исперихово, за да не сме капо и към 20,30 ч. си тръгнахме.

На обяд много слаб ЮЗ, синьо, пускаше балони. Сашо излетя, затъна на западния склон, извади се с един балон и почти веднага се удави. Вятъра завъртя С-СЗ, появиха се малки и големи комулуси. Към Шумен почна да преразвива. Излетях и обрах де що има храсти под старта. На западния склон вариото ми показа, това което трябваше и сам да видя - С/СЗ 14 км/час. Почна да ме друса. Насочих се към кацалката с надеждата там да хвана нещо. И хванах ..... един "тревен" дявол. На 50 метра над гробищата тревата легна и се завъртя в спирала обратно на часовниковата стрелка. Нямах време за бягство. Легнах максимално на дясно и почнах завой като за при въртене. Шута, който последва надмина и най-големите ми очаквания - 50 % асиметричен от ляво. Повече тяло и да искам не можех да дам, така че само изпомпах енергично и след секунда-две крилото се оправи с мощен плясък. Сашо, който най-невинно си сгъваше 30 метра под мен, подскочи като ущипан Помисли, че най-вероятно някой пада отгоре му. Кацнах без проблем, но си спомних за подобен инцидент с Цецо, който на същото място, но на малко по-ниска височина му се случи почти същото, като е възстановил на метри от земята. Явно, че при кацане трябва да се избягва минаването над самите гробища, а да се сваля над дърветата източно от тях.
Докато скътаваме облаците се сгъстиха. На старта духнало хубав гръб, а долу севера се усили. После прикапа.
Докато си пием бирата на капанчетата под мадрския конник в Шумен валеше яко. Жена ми се обади " Ако летиш - кацай веднага, идва ураган" .
По-късно разбрах, че на мойта улица дори имало изтръгнато от вятъра дърво, а в Търговище ги затрупало от градушка.

В понеделника имаше доста засенчвания, но облаците и градиента изглеждаха доста свежи. Валери отиде до Розино при пълно засенчване.
В вторник времето бе много красиво, но поради убедителната прогноза за СЗ вятър отидохме към Ново Село и Пловдив и само гледахме силния вятър. В Сопот имаше прозорец в който ставаше за летене, но никой не го оползотвори.
В сряда дъжд и мъгли.
Май настана тропичното време.

Вторник 6 Юни, въпреки предупрежденията на астролозите, че такъв ден се падал почти веднъж на 100 години и да не се предприемали излишни рискове - аз отидох да летя на Мадара. Целия ден ми беше тръгнало наопаки (хиляди главоболия докато закарам тъщато до Добрич) и реших да освободя напрежението. Зарадвах се, че не бях сам. Лаврака и Свилен също пристигнаха (дори ме качиха с тяхната кола до старта).
Прогнозите бяха за слаб З-СЗ, 30-40 % облачнст, база 1600+. Небето северно от Мадара беше като картинка. Множество наредени кумулуси над лудогорието. Над самото плато беше синьо, но на старта раздухваше много добре.
Излетях първи. Беше малко друсливо със силни сваляния и по-малко и по-слаби качвания. Поддръжката на склона беше много слаба. Пробвах и напред, но там беше още по-зле. При първото засенчване се удавих. 10-ина минути по-късно излетя и Свилен. Въпреки, че беше напекло - все още беше кризаво и се бореше да не се удави. Остиска положението и се извади, а малко след това излетя и Лаврака. Двата Айруева изглеждаха красиво във въздуха (още повече, че са с почти еднакви шарки).
Без да губя време пак се качих на старта и при поредното раздухване излетях. Лаврака през това време се беше извадил и пусна на изток. Свилен бе поел на З-ЮЗ срещу вятъра. След 10 минути отново стържех под ръба и си виках "Е, то бива днеска каръщина, ама чак пък толкоз". Над кацалката видях орле да се вади като изтребител нагоре. Казах си "Стана работата" и то найстинина стана +6,8 макс вдигане, което не успях да завъртя, защото бях зает да държа крилото си цяло над главата си. На 50-ина метра от земята такова вдигане досега не ми се е случвало. Вярно, наприви ми впечатление, че орлето въртеше неестествено тясно, ама...
Както и да е, кацнах. Още не ми беше минал яда (времето си ставаше супер, сам си бях виновен), когато Лаврака се обади, че кацнал някъде преди Провадия.
Дидо-полицая и новопазарци ме качиха отново на старта. По станцията се чухме със Свилен, който идваше право по вятъра на височина 300-400 над платото. Разходил се до Шумен и се върнал обратно. Взех решение днес повече да не летя и почнах да скътавам. През това време Дидо излетя. Рееше на 50-100 на ръба, но след 20-ина минути се удави. Тръгнах надолу и за пореден път се уверих, че днес не мие е ден. Ударих картера на колата в един голям камък. Светнаха една сурия червени лампи. Сега "Ситроена"-а ми е на основен ремонт.

Извинявам ти се Яворе! Аз съм виновен Въпреки, че беше праведен този ден, забравих да пусна една молитва и за теб

Доки,догодина на 07. 07 .07 няма да летим и толкоз

Вчера (четвъртък) пак повярвахме на прогнозата на НИМХ за силен СИ и още сутринта се отказахме да летим от Сопот. От лифта казаха че горе е духало 12 м/с север, а каилите се по-късно пилоти го потвърдиха. Тръгнахме към Пловдив, но там наистина духаше умерен З вятър както ни кза Мишо. Имаше мрачни облаци над Родопите но не ми се струваше че ще цебясва. З вятър бе в целия район на Пловдив и решиме да идем към Добростан защото е по-далече и по-специфично от Пловдивския вилает. На кацалото духаше поривист З но въоръжени с идеята за туризъм се качихме на старта където духаше силен С. Приятно сгушени в колибата на старта подремнахме и минахме малко теория с учениците и към 2 часа премина леко ръмене от разпадането на един облак и вятъра почна да спада и изправя от СИ.
Излетях първи с тандема за да бъда РП на кацането и въпреки умерения СЗ пред планинаа нямах проблеми с пробиването, а дори се кефих на свежите качвания. Отпред Тракийското поле изглеждаше класическо с много и добре развити кумулуси - ден като за поне 100 км.
Кацнахме и после чакахме учениците на кацането като междувременно вятърът пак се усилва от С и едно леко Цб гръмна над планинката на И от Добростан. Имаше интересни долитания срещу вятъра и накрая се прибрахме уморени и доволни.

Днес времето се отчете за цяла седмица нелетене. 8 дни валя и духа студен променлив вятър и все поглеждах календара и се чудех наистина ли е юни, или началото на април? В сряда срещу четвъртък връх Белмекен (2500м нмв) побеля с нов пресен сняг
Вчера (събота) се качихме на Добростан към 13 часа, но се оказа че сме закъснели. Над старта беше надвиснала поредната чернилка. След малко заваля, към 15 часа спря и задуха един хубав З 3-5м/сек от към Добростан, което си е чист гръб за този старт. Апо и мото Спас бяха направили по един хубав полет към 11часа, преди чернилката и това бяха всичките полети за този ден. Над Стара планина имаше точно четири класически наковални по дължина на планината.
Днес прогнозите бяха за И вятър и пак тръгнахме за Добростан. Старта беше забулен с облаци към 12 часа, но първите вече летяха. Вятъра беше СИ 3-5м/сек. Имаше много кумулуси, които обаче много бързо ставаха конгестуси. Базата започна бавно да се вдига. Излитахме един след друг и много бързо се набирахме над старта. Малко трудно се пробиваше напред за сметка на това много бързо те вкарваше навътре в планината. Ако тръгнех за Кръстова гора, или Беленташ нямаше да имам проблеми освен с кацането в гората. Кацахме на старта след 20-30мин полет и пак излитахме. Бяхме аз, Пачо, Пецана, Апо, мото Спас, Митака от Асеновград, Митко Рангелов и Петко. Към 15 часа базата се вдигна, вятъра започна да става чист изток и аз потеглих към Асеновград. Летях между 1200 и 1400м нмв. Пачо се беше вдигнал поне 500м над старта и той потегли след мен. Където имаше облаче и термика по пътя въртях, но не се вдигах над 1400м, а гонех маршута. Пробвах и над манастира Света Петка, но този път термиката я нямаше там. Пред Асеновград бях на 620м нмв и тъкмо реших, че ще кацам, пред първите къщи хванах термика. Тя ме измъкна на 900м нмв и ме вкара в планината, което ми позволи да прелетя града. Пачо летеше след мен по моят път, но по-високо поне с 300м. Прелетях и Горни Воден и започнаха нисходящи. Пред мен имаше склон с плътна борова гора, под него Долни Воден, а пред селото някакъв микроязовир. Започнах да слизам към равнината и точно над микроязовира ме чукна лека термика +0,3 +0,5. Измъкнах се около 150-200м нагоре (около 550м нмв), прелетях селото и се насочих към Куклен. И над голи и хубави склонове пак ме налегнаха нисходящи. Слязох в равнината и полетях към КЦМ-то. Пачо летеше след мен, но на по-голяма височина. Малко преди КЦМ-то в една нива с пшеница кацнах. Пачо идваше след мен на 100-150м височина над терена. Докато си прегледам уредите да видя, какъв е бил полета, за да го запиша в тефтера (за 2-3 мин), вдигам глава и виждам, че Пачо вместо да каца, се набира с широки кръгове нагоре. Дигна се поне 500м, което му позволи да прелети и КЦМ-то. После каза, че над комина на комбината много гадно миришело. . Оказа се, че моето кацане в житата е изиграло ролята на спусък за термика, която той хванал. Тръгнахме си към Пазарджик.
После разбрахме, че Пецана, Апо и мото Спас излетяли, около 30-40мин след нас, в началото потъвали, но после се набрали, ( Пецана до 2000м нмв), прелетяли Асеновград, Горни и Долни Воден, минали над Куклен, Белащица и кацнали чак на учебният баир пред Марково, а това е над 30км полет Забравих да пиша, че моят полет беше 22,1км по GPS. Така приключи неделята.

айде и аз да кажа
В събота на Сопот беше слънчево, духаше перфектен юг, ръкавите стояха посока старта и не даваха изгледи да паднат или да сменят посоката. качихме се и се огледахме.
от към югозапад се формираше голям облак, който по късно се разви в ЦБ /ако не е било ЦБ, то беше голям черен облак, /. Та аз като се вдигнах и си викам ще бягам от облака да е по-сигурно. и пуснах посока Карлово, като минах дерето и като почна да вдига, СУПЕР ... не бях летял досега така. нямаше нужда въобще да въртиш, вдига те , после отиваш просто на следващото място, където се откъсва и така, така та до след Васил Левски ... мернах "рибката" и си викам ... да не си напъвам късмета и да летя на места дето не познавам и то сам. та засилих посока рибката и кацнах. Така направих първия си прелет. радвам се щото вече усещам все по-добър синхрон с крилото. и така ... следващия път повече
В неделя ... излетяхме малко преди МГЧО /много голям черен облак/, който си показваше нрава над кърнаре. После се домъкна към старта и излязохме над равнината и като започна едно вдигане, като по команда всичкото кеч - към поляната.
Много хубав и поучителен уикенд за мен ...

П.С. Имаше две ОЗ, ама те хората да си признаят в другата тема. И двамата са живи и здрави доколкото знам

Денят изглеждаше супер още от към 11 ч. Слаб ЮИ, синьо с тук-таме малки кумулсчета, леки пориви. Гледах и преглъщах, щото бях на сбор в с.Черенча и до 3 часа нямаше изгледи да се измъкна.
Когато към 2 и половина се чухме с Коста с облекчение научих, че били на южния старт, но още било слабо. В 3 часа бях там и заварих всички изпоналягали на старта, а лентичката - гръб
Докато анализираме обстановката - гледам - Румбурака пристига над платото на около 1000.
Гърба засилваше и държеше стабилно 2-3 м/сек. Румпито кацна на южния, за да даде инфо, че от долу до базата почти нямало вятър.
То хубаво, ама близо до платото навсякъде низходящи. Това го проверихме обстойно с цената на много парашутни полети.
От тогава до 7 часа - парауейтинг без граници.
На Невша също било слабо и доста народ се издавил, но Жоро, Митко, Румбурак и Виктор се извадили. Първия стигнал някъде след Шумен, за Митака нищо не знам, Румпито - Шумен, Виктор си спретнал триъгълниче - Невша-Мадара-Провадия-Невша.

Нелетял от не знам си кога, вчера сутринта 7:20 поглежам сънен към Бузлуджа и сънен виджам крило,което лети на голяма височина. Имаше и кумулуси вече. Тъй като Габровци и Малина бяха останали през ноща горе,реших,че някой е излетял рано сутринта. ТРЕВОГА и газ към Бузлуджа,за да се отлепя поне за малко от земята. По път звъня на Малина и викам"кой е излетял?".А те си пиели още кафето. Не се замислям над факта и продължавам да насъпвам.Отидох на Тонзос и излетях. Направих така желания прав полет и едва днес разгадах мистерията "кой е летеше към Казанлък на прилична височина?" ,след като видях снимки на Венко с мотопарата над Бузлуджа ))!

Събота 10.06 - Рогачево.

Нежен бриз и мъртвежка тишина в главата ми, няколко разноцветни лентички танцуваха- завързани на колче, слънцето напичаше дори лалугерите по дупките на хълма. Три, четири тестови подръпвания на крилото марка "мамма миа" за отскок, че и за информация - с какво си имам работа и ето ме значи - затичан надолу с разперени криле... опа - крило Не бях се усещал така "възвисено" откак хвръкнах като дете от скейта и се приземих в градинката с рози. Тук времето сякаш бе замряло и не съм убеден, но май летях към 2 минути, че може и няколко секунди отгоре Това беше моят ПРЪВ ПОЛЕТ... или по точно спускане Вероятно съм преминал главозамайващото разстояние от 200-250 метра по въздух. И познайте какво.... никога няма да се сетите.... :):) мноооооого ми хареса, зарибен съм и още не знам как да го кажа. Определено продължавам напред.

Браво Свето, такова хубаво описание и Доктора не може да напише