Leonardo | ФОТО
Дата и час: Съб Яну 20, 2018 5:18 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Македония
МнениеПубликувано на: Съб Юли 29, 2017 7:59 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1935
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Македония

Дълго време, поради някакъв сляп национализъм, конформизъм или мързел си мислех че България е най-доброто място за летене на Балканите. Нито твърде силно, нито твърде слабо, с богато разнообразие от терени и условия и достатъчно голяма, че да намериш къде да летиш, когато някъде не става.
След третото ми посещение в Македония, трябва да призная, че тя задминава България по сила и количество на термиките, височина на базата на облаците и брой планини, хълмове и стартове на единица площ.
Въпреки, че красотата не може да се измери, не знам кое кътче на България би превъзхождало района на Охридското и Преспанското езеро с интересните им метео явления.
Неслучайно, Македония става все по-популярна дестинация за парапланеризъм, където сега има в пъти повече чуждестранни пилоти, а Крушево и Охрид са се обособили като центрове на парапланериска индустрия.
И докато организаторите на Чехия и Македония Оупън се мъчеха да опровергаят лошото време и да проведат състезанието в Крушево летейки на поомръзващите задачи в долината на Пелагония, аз, Айзък и още 6 финландеца се разцепихме от летене и интензивни преживявания.
Пилотите, които водех бяха чули за славата на Крушево, но така и не успяхме да го литнем, за сметка на другите прекрасни стартове, които пробвахме.
Два пъти летяхме от Трескавец – баира с манастира северно от родния град на Батман – Прилеп. Пълен е с прекрасни боулдъри и е силно подценен от организаторите на състезания, които поради финансово-логистични причини се опитват да летят само от Крушево. Баира напомня на някои от местата в Африка, а и условията са като от по-южна страна.
И двата дена направихме полети в нови за местните пилоти направления, за които долината на река Вардар бе някаква непреодолима бариера. Първият ден духаше ЮЗ и Пека прелетя до Крива Паланка преди границата с БГ и Кюстендил. Последните километри летя със страничен вятър, успоредно на границата със Сърбия, където спокойно можеше да гони Пирот и Стара Планина.
На следващия полет от Трескавец, прогнозата бе за ЗЮЗ, който да се смени следобеда с усилващ се СЗ – част от фронтално нахлуване, което произведе доста дъжд в БГ. На старта вятъра бе умерен, а небето бе микс от свежи кумулуси и красиви вълнисти парцали. Първоначалното набиране бе с поредица излизания напред, а после всичко бе лесно и логично. Реброто посока Велес, която напускаше планинската верига З от Прилеп работеше стандартно, като събираше низходящите потоци зад планината. Следващите качвания бяха над Вардар, където се събираха няколко долини – подобен ефект съм имал над Струма до Петрич.
Следващото качване бе над една обширна, гола, силно ерозирала и напечена местност преди Щип, която напомня терените в Турция (мисля че е военен полигон и казват че има доста змии и скорпиони, та удавянето там може да е ново приключение).
Долината на Щип, Кочани и Виница изглеждаше удавническо синя, та реших да хвана планината южно от нея. Над Щип се заформи тлъст облак и с лекота се набрах до базата (отдолу бе летището, където Мартин ме навиваше да летим с безмоторници). Планината Ю от Щип се издигаше плавно на И, но докато стигна антената в най-високата и част, бях в леко падащия ЮЗ вятър. Горе долу по същото време, очаквания и усилващ се СЗ бе станал падащ вятър от другата страна на долината и бе удавило Пека, който се мъчеше да се добере до планините северно от Кочани. Вероятна причина да имаме почти едновременно падащ вятър от двете страни на 15 км широка долина бе че ЮЗ вятър работеше във височина,а студения СЗ бе долу ниско. Двата вятъра не се срещнаха, защото нямаше признаци за конвергенции и промяна в условията – кумулусите си бяха над планините, а долината си бе така удавническо синя (по-скоро някъде в ниското е имало срез). Чак когато достигнах високите части на планината над Виница, почнах да усещам завъртането на вятъра.
Зачудих се накъде да продължа и след малко оглеждане разпознах Рила и Пирин, после Витоша, Верила, Осогово, Малашевската планина и дългия рид на Беласица. Първоначалната идея бе да летя към Струмица и Беласица, от където на другия ден можех да се върна по въздуха в Македония в случай че кацнех в Драма или Гоце Делчев, но обръщането на вятъра от СЗ дойде твърде късно и не ми се рискуваше през обширните гористи планини в ЮИ част на Македония. Та реших да летя към Делчево преди границата с Благоевград и към 3:30 кацнах като пропусках последните набирания. Кумулусите продължаваха сочно в България можеше да се лети към Самоков и отвъд, защото на кацането в Делчево вятъра бе все още ЮЗ. Вероятно ефекта на завъртането на вятъра от СЗ бе ограничено в района на Вардар (на връщане вятъра там бе силен, а летището на Щип е ориентирано С-Ю), а планините на И забавят нахлуванията от З. Та дано скоро няма граници, че да ходим да си ходим на гости на братята македонци.
Друго интересно летене имахме 2 дена на старта Галичица между Охридското и Преспанското езеро. Единият ден духаше усилващ се З вятър, който създаде невероятна зона на издигане отпред. Летиш над езерото и катериш с 3 м/с до 3400! Това не може да е чист склонов ефект, който теоретично вдига до 1/3 от височината на препятствието. Само че езерото е на 700 метра, старта на 1700, а най-високата част – Магаро е на 2200. Та мисля, че се получава микс от склонов ефект, термична конвергентна линия от Ю крайбрежие при ЗЮЗ и вълна от планините отсреща. Естествено всички тия екстри не идват безплатно и след серия грешки Айзък бе издухан зад планината (за това по-късно в Инциденти).
За последното летене в Охрид имаше прогноза за слънчев прозорец, за разлика от дъждовете в останалата част на Македония и България. Но още с отиването на старта видяхме 2 учебни Цб-та да идват от Албания. Излетяхме от Галичица с идеята да кацнем в Охрид, но към Струга почна да се изсипва як дъжд с гръмотевици. Въпреки очакванията че езерото може да е проводник на шквалове, такъв не дойде и успях да завърша полета до стадиона на Охрид. 5 минути след като сгънах дойде нещо като шквал, но от Ю, а не от З където бе големия дъжд.
После небето почна да се джурка и разпадането на едно ядро на нестабилност създаваше съседни нови. Следобеда небето се укроти и групата направи незабравимо реене с кротко вдигане покрай нежни облаци и залязващо слънце.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +8 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов