SkyNomad
http://forum.skynomad.net/

Кения/Етиопия 2018
http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=1&t=9468
Страница 1 от 2

Автор:  niki [ Пет Сеп 15, 2017 8:22 pm ]
Заглавие:  Кения/Етиопия 2018

Поради зачестилите запитвания относно Етиопия и Кения
- Кения 7-20 януари
- Кения 28 януари - 10 февруари
- Етиопия 18 февруари - 2 март

За Етиопия има вече двама записани.

Ниво на пилотите - над средното. Примерно над 2-300 часа нальот/броя полети или да летят редовно поне от 2-3 години. Да могат да излитат и кацат от ограничени площадки. Да владеят крилото в турбуленция. Условията са малко по-силни от тези в БГ през лятото.

Две седмици летене със спане, транспорт, храна и такси паркове излиза около 1000 долара.
Самолетни билети до Адис/Найроби се намират за около 5-600 евро.
За Етиопия трябва да се изкарат предварително визи от посолството в Женева. За Кения може при пристигане на летището. Струва 50 долара.

Автор:  Mitko.Dqkov [ Съб Сеп 16, 2017 9:16 am ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

+1 за Кения 28 януари - 10 февруари

Автор:  Милен [ Съб Сеп 16, 2017 6:23 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

07.01-20.01 София-Найроби 1004 лв. с Air France, престоя в Париж е час и 50 мин.

28.01-10.02 София-Найроби 914 лв. с KLM, 5.30 часа престой в Амстердам и 2 и нещо часа в Дубай...

18.02-02.03 Истанбул-Адис 698 лв. с Egyptair. Престоят в Кайро е 7ч.25м.

Автор:  songbird [ Сря Ное 01, 2017 4:19 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

+1 за Кения 28 януари - 10 февруари

Автор:  Владо Доктора [ Пет Ное 03, 2017 2:46 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

+1 за Кения 28.1- 10.2

Автор:  niki [ Пет Ное 03, 2017 7:39 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Ами купувайте си билетите, ако се влкючат още ще мислим по-голямо возило.

Автор:  Владо Доктора [ Вто Ное 07, 2017 10:59 am ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Аз имам вече билет. Трябва да пристигна в Найроби на 26.01. в 21:05 по план.

Автор:  Mitko.Dqkov [ Чет Ное 09, 2017 2:14 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

и аз съм с бЕлет

Автор:  songbird [ Чет Ное 09, 2017 2:31 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

С Митака трябва да пристигнем на 27.01 14:00.

Автор:  Владо Доктора [ Пет Ное 10, 2017 4:58 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Най-добре да се чакаме в Найроби тогава и да пътуваме заедно. Ники, ти какво мислиш?

Автор:  Владо Доктора [ Сря Ное 15, 2017 12:10 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Станахме с още един повече. Сандо Костов от София ще лети с мен.

Автор:  niki [ Пет Ное 17, 2017 7:36 am ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Владо Доктора написа:
Най-добре да се чакаме в Найроби тогава и да пътуваме заедно. Ники, ти какво мислиш?


нека се заформят групите с пристигания и тогава ще умуваме кога да идваме да ви вземаме от летището.

Автор:  niki [ Съб Яну 13, 2018 8:03 am ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Три и половина през нощта. 11 000 метра височина. Скорост 830 км/ч.
Някъде над южните части на Етиопия. Летим успоредно на границата с южен Судан, където нищо не свети. Сигурно заради войната.
Изведнъж, познатият сигнал за смс:
" V Kenya vhod. razgovor struva 2,39 lv., izhod. kam BG, v stranata na prebivavane i EU 6,00 lv/min; SMS - 0,99 lv; 1 MB - 25,00 lv. Tseni s DDS. Telenor"
По-късно Айзък каза, че Гугъл са вдигнали 4-5 сателита с балони в стратосферата над Кения, което е повишило скоростта на трафик на данни и GSM покритито.
Друга изненада бе изчезването на найлоновите торбички. Помня, че миналата година говориха нещо по въпроса и сега вече го бяха привели в действие. Нищо, че са 50 милиона и ги мислим за по-слабо развити. За тази една година затвориха 20 фабрики за найлонови торбички, но бързо пуснаха в производство и употреба платнени торбички. Глобата за носене на найлонови торбички по улицата е 30 000 евро или 4 години затвор ако не можеш да платиш. Айзък със смях разказваше как в началото на забраната, някой тръгва да бяга, когато вятъра вдигне и залепи найлонова торбичка за тялото му. И сега никой не роптае. Просто слушат еколозите и толкоз. Бизнеса и лобистите да го духат. Природата е по-важна. Докато в България нагло ни лъжат, че на всяко отсечено дърво щели да засадят пет.
...
През лятото имаше избори и заради някои нередности съда ги анулира и въпреки, че президента държи цялата изпълнителна власт в ръцете си, стисна зъби и прие решението на съдебната власт. В България нещо нямаш усещането за разделение на властите. Сигурно защото сме малко и се страхуваме да не спрем да функционираме като нация и държава ако вкараме съгрешилите в затвора. Или пък остатъкът от масовото крадене и кръшкане в края на социализма и потайната надежда да ни се размине ако нещо съгрешим. Оредяването ни си има положителна обратна връзка от натрупването на критично количество вакуум (обратното на критичната маса) - дразнещата липса на морална хигиена води до продължаване на отлива на хора и повече смирение. Което не е непременно лошо, защото дава повече възможност за размишление и съзерцание. В Кения например ми се струва трудно да си философ или учен, защото средата все те кара да си нащрек за нещо.
Но за съжаление спокойствието с което разполагаме ни прави пасивни и неподготвени за бъдещето. Хората са казали - искаш ли мир готви се за война. Динамиката и конкуренцията в глобален и дори в регионален за България мащаб водят до прогрес и апетит за ресурси.
...

Лодуар и Туркана
Покрай бизнеса на Аизък отидохме до Лодуар - столицата на областа Туркана. Районна е пясъчна полупустиня, прорязана от пресъхнали реки, осеяни с акации и други бодливи разстения. Тук там стърчат няколко стотин метра високи хълмове, видове и планинки от кафяви и черни вулканични камъни. Надморската височина е 500 м нмн и е горещо (35-40 С) в сравнение с южните части на Кения. При катеренето на баирите леко ми причерняваше, при почивките пулса бавно се успокояваше, а като ми се допикаеше излизаше съвсем малко течност с наситен жълт цвят. Май пара упражненията са добри за пречистване на тялото, но трябва да се пие доста вода.
Айзък информира местния туристически офис и те естествено дойдоха да ни видят щуротията.
На първият полет не излетях от достатъчно високо, защото се притеснявах от вятъра и не успях да хвана добра термика, освен няколко силни, но много кратки балона. Интересно бе да се види, как между нас и езерото Туркана (40 км на изток) се образува успоредна на брега му линия от кумулуси, която постепенно премина над нас и се установи на запад над планините преди границата с Уганда и южен Судан. Типично дневно движение, като фронта на морския бриз. Базата изглеждаше примамливо висока - 3-4000 метра над терена.
При вечерният полет се изкачих по-високо по баира, но склона ставаше по-скалист и стръмен и търсенето на линията на заприщване ме закара в почти невъзможен за излитане терен. Долу чакаха повече официални лица, включително регионалния министър на туризма, и беше важно да не изложа Айзък, чиито бизнес зависеше от връзките му с губернатора на Туркана. Камъните бяха едри, с люспи и цепки по тях, които захващаха вървите и плата. Местих се на няколко места и вече щях да сгъвам и тръгвам, защото бързо се смрачава, но успях да излетя и порея върха на планината на фона на залязващото слънце.
На другият ден прогнозата бе за усилване на вятъра и решихме да се връщаме към Найроби и другите за изследване места.
Туркана хронично страда от силни И ветрове, но мисля че ще е интересна за летене през дъждовните сезони, когато останалите части на Кения са засенчени от облаци. Самото езеро също е интересно - от север му се влива реката Омо от Етиопия, а от юг идва Керио и още една река. Въпреки че са мътни, големият обем на езерото утаява водата и казват че става бистра и можеш да видиш дъното. По средата има 2-3 вулканични острова с кратери пълни с вода, крокодили и фламинго.
Северните части преди долината на Омо се превръщат в тучна савана след дъжд и казват че в миналото до там са стигали миграциите на животните от Серенгети и отвъд. Близо до Лодуар са намерили добре запазени кости на момче ( Turkana boy) за които твърдят, че са на първите хора (по-стари от тези на Луси в Афар, Етиопия).
...
Пътя наобратно бе приятен с полупустинните си пейзажи и скалисти хълмове. Асфалта направен от израелците преди години бе ерозирал и често карахме успоредно на него по пясъка с голяма скорост. След Найроби, за областа Туркана се заделят най-много пари от бюджета за развитие и инфраструктура. Има залежи на петрол, а покрай реките и със сондажи почват да отглеждат почти всичко.
Между Локичар и Марич пас трябваше да наемем задължителния въоръжен екскорт за 15-20 долара. Тук се събират 3 племена - туркана, западен покот и кери и често се бият за паша и си крадат кравите. Най-лоши са тези от западен покот. Групи от 50-100 въоръжени човека тръгват и отмъкват някое стадо, като отзад оставят няколко отряда. Последния обстрелва къщите и хората 3-4 часа, за да се даде преднина на стадото. Айзък казва, че са хитри. Ако има някой убит не трябва да ходиш да му вземаш автомата, защото те дебнат в засада и те застрелват. После следващия и следващия, та накрая бандита си тръгва с 4-5 пушки на гърба.
Властите са създали полиция от резервисти за защита от крадците, които в мирни времена изкарват пари от екскорт и охрана.
Веднъж вкусили парите, крадците стават и бандити. Преди 3 дена са обрали някаква кола в тази отсечка и изнасилили жена. Каменисто-тревистият терен е изключително труден за придвижване и откриване на загубени вещи.
С приближаването на големите планини, разстителността се увеличаваше и сгъстяваше, като килим. Затова се отказахме да изследваме за стартове по пътищата които изкачваха стръмните планини. Но, някой ден си струва да се изследват защото е възможно да се достигне Керио и отвъд.
Вътре в прохода Марич пас се наслаждаваш на огромните зелени склонове, които мисля са достъпни от старта до Капенгурия, който пробвах преди няколко дена. Таз за една година са прокарали асфалтов път, който отива чак до селото с католическата църква на върха, от която летяхме преди 2 години. Все пак трябва да се внимава, защото в ниското е хълмисто и тук таме гористо. На кацането от полета до Каменгурия захождах спокойно срещу вятъра, който под нивото на дърветата се обърна на гръбен и ме засили в една ограда с бодлива тел.
...
Утре тръгваме да изследаме едни баири към Зомбе и пътя за Гариса. Миналата година с българската група не успяхме да намерим старт, но сега съм по-подготвен с проучвания от Гугъл Ърт и имам няколко потенциални места предвид. Мисля, че мястото е с голям потенциал, защото е по-на изток от хълмовете на Нзуи форест и Мачакос и по-лесно ще се преминат или заобиколят, щом веднъж си разбрал логиката на въздушната маса.
...
Илияне, беше прав за вдъхновението. Дойде ми още от първият ден.

Автор:  niki [ Сря Яну 17, 2018 11:38 am ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Танцът на кенийките*

Когато ги видиш, разбираш. Къде е родината на секса и изкуството. Как може въобще да ни пробутват други теории за произхода? Какво да очакваш от неандерталци и кроманьонци?
Танцът е визитната картичка на твоя профил. Лъжа! Профила е ментето дето пробутваме на другите и себе си.
Танцът е голата истина.
Смели са тези, които танцуват.
Летящите са страхливци. Крият се в облаците и бягат надалече. От другите и себе си.

*курса по модерни танци ще се проведе във физкултурният салон на ОУ "Пейо Яворов"

.........
Губят девствеността си на 10-12 години, но бързат да ме успокоят, че не е прието да се женят преди 18. Те лично искат да купонясват през двайсетте и като почне да им омръзва и наближат 30 ще се оженят и родят деца. Като че ли при тях няма това търсене на голямата любов, която има в нашите общеста и която обикновено е невъзможна заради кашата от образи и идеи в които живеем. Те някак си гледат по-практично на живота, като вземат колкото могат. Щом Бог им е дал това или онова, те са длъжни да го ползват и разиват. А не да го консервират в буркан за по-добри времена.
...


При проучванията на изток, хванахме пътя за Гариса и стигнахме Муинги, където пренощувахме. До града имаше 200 метра висок продълговат хълм с източно изложение. На другият ден тръгнахме да го обикаляме, но пътищата подножието му бяха силно ерозирали. Айзък, също така искаше да питаме местният шеф за разрешение да летим, но той май бе леко пил и се заяде. Каза да не летим докато не събере местните хора и им обясни нашите намерения. Отделно се намираше в някакво съседно село от където трябваше да го вземем и ние се отказахме и продължихме на изток да търсим други баири.
По пътя спорихме с Айзък дали трябва да искаме разрешения за летене. Въпреки че не нарушаваме законите е добра практика да се иска и е знак на уажние и зачитане на местните. Та преглътнах загубата на този баир и се успокоявах че има още много други за изследване.
Докато Айзък шофираше, проучвах в движение за нови места чрез новоинсталирания Гугъл Ърт на таблета му. Усещах, че Айзък не иска да отиваме твърде на изток към сомалийските райони, заради Ал Шабаб, които тия дни бяха завзели някакъв полицейски участък в крайбрежен град.
Близо до пътя имаше едни ридове и пред тях две сферични скали високи около 100 метра. След 30 минути шофиране по тесни пътища сред бодлива разстителност стигнахме в подножието им и пазарихме едни младежи да ни покажат пътя до горе.
Катеренето бе интересно, защото на места ставаше бая стръмно. Там младежите караха боси, а аз разчитах на доброто сцепление на обувките ми и внимавах с баланса на раницата. Изолираните тревисти туфи бяха лъжовни за опора, защото лесно се плъзгаха и откъсваха от плитките си корени.
Горе на хълма бе равно, с предостатъчно място за излитане. Докато разпъвах крилото наглеждах и вятъра. Беше леко страничен с пориви от 0 до 8-9 м/с. Някои от поривите дори идваха отзад - признак че склона не бе достатъчно силен и позволяваше засмукване от преминаващите отпред термики. Все пак имаше достатъчно продължителни моменти за излитане и мисля че щях да се справя с условията във въздуха. Но се отказах да излитам, защото се съмнявах че ще успея с приземяването. Равнината бе килим от бодлив гъсталак с изолирани прочиствания за ниви, които не бях сигурен че ще уцеля в турбулентни условия. За първи път се отказвам да излитам, защото не съм сигурен в прецизността на приземяването. Сигурно трябва да се запиша на някое състезание по доцелно кацане.
Слизането по гладката скала с раница на гърба бе леко рисково и на моменти се чудех дали не е по-безопасно ако бях излетял.
...
След като се върнахме на главния път, отново се уверих в нежеланието на Айзък да продължаваме на изток, където разстителността намалява и преминава в пустиня. Ако ще водя хора тука не мога да ги карам да правят прелети над терен с бодлива разстителност и малко кацалки. Добре, че нямаше от онея влудяващи кумулуси, дето те карат да излетиш без да мислиш къде ще кацаш.
Та хванахме една отбивка на юг от главния път към Мутито и Зомбе. Тук терена бе пълен с хълмове и повечко ферми за приземявания сред гъсталака. Вероятно могат да се прекарат седмици в проучвания на отделните баири.
Щом стигнахме Мутито, отидохме до подножието на планината. Отгоре бяха голите поляни които бях набелязал, но изкачването щеше да отнеме 2 часа, а скоро щеше да се стъмни. Гората изглеждаше мощна и влажна и отделно усещах че вятъра в подножието духа успоредно на склона. Преобладаващите ветрове в тази част от годината са от СИ, а склоновете тук обикновено гледат на И. Дори 45 градуса отклонение на вятъра от ориентацията на склона означава че няма да има достатъчно поддръжка и трябва да разчиташ на преминаващи термики, които кой знае къде ще те отведат.
Насечения терен след рида на Мутито, мисля че забавя вятъра и предизвиква едно местно завъртане на вятъра и по-благоприятни условия за баира З от Зомбе, който проучвахме лани с БГ групата.
Ето защо се отказах от внушителният хълм на Мутито и продължихме към Зомбе. Още повече че асфалта зад баира на Зомбе щеше да ни набере голяма част от височината за изкачването му.
Преди Зомбе помолихме едни местни да си разпънем палатката в двора им. Споделихме си част от храната. Напалихме си огън и като поугасна се наслаждавахме на пълното със звезди екваториално небе.
На другия ден минахме през Зомбе и тръгнахме към набелязания баир.
Предположенията ми се оказаха верни - отне ми едва 15 минути да съм на рида. Намерих чист участък за излитане. Отдолу имаше достатъчно големи ниви с царевица за приземяване сред гъсталака. След като излетях, вятъра се оказа по-източен отколкото по прогноза т.е. по-перпендикулярен на склона.
Над рида почнаха да се образуват кумулуси, но направих грешка и вместо да търся захранващата ги термика по-отпред, аз последвах една, която ме закара зад рида, където нямах друга възможност освен да пусна по вятъра.
Отзад бълбукаше и все имаше някакви качвания, но мисля че бе твърде рано и не успях да се извадя достатъчно високо, та след 10-15 км кацнах в едни ниви.

Мисля, че заради последните дъждове района е по-влажен и въобще в платото зад хълмовете нямаше кумулуси и по-късно. Явно съм уцелил по-слаб ден и ще трябва да се върна пак, защото няма да забравя онова безкрайно небе с кумулуси, което гледах като летяхме от Нзуи форест.
На кацането се събра дежурната тъпла от хора. Дойде и един с моторетка, който се разбра с Айзък къде да ме закара, но тълпата настоя да ме откара при властите. Почти веднага дойде и местния шеф. Обясних му че не съм нито ислямист, нито Исус Христос, а практикувам хоби за удоволствие. Шефа бе благоразположен, качи ме на мотора си и ме откара към разклона и Айзък. Местните още бяха нащрек от обемистата радиостанция в пазвата ми и го предупреждаваха, че имам скрито оръжие.
...
Доволен от последното място до Зомбе, решихме да се връщаме към Найроби, като по пътя проверим дългият рид до Тала и Кугундо. Парапланериската логика е универсална, защото мястото което пробвахме се оказа летяно и от други преди нас. Въпреки че самата площадка бе роторлив улей, рида работеше добре от перпендикулярният вятър. Периодично минавах през 2-3-4 м/с термики, които ме издигаха до 2500 м (хълма е около 1800). За разлика от другите дни, нямаше кумулуси и не исках да пускам назад към Найроби и летищата му. Облетях 15 километровия рид от единия до другия край, огледах за по-подходящо места за излитане и кацнах в единия му край близо до пътя и асфалта след него. Първоначално мислех да кацна в една суха река, следайки логиката, че през деня ветровете са наобратно на течението на реките. Но после реших, че ниския терен на реката може да е засенчен от околните възвишения и разстителност и да бъда изненадан от вятъра. добре че избрах едни по-големи ниви в страни, защото въпреки че вятъра по върха на рида бе около 8 м/с, подножието бе слаб и въртелив.
Въобще при летенето в Кения, при избора на кацалки трябва да се добавя още една степен на безопасност и не може да изстискваме нещата както в БГ. Тук избирам да кацам по по-високите части на терена, където вятъра е от по-реалната си посока, а като захождам, гледам да съм далече от турбуленцията, която създават дърветата. Дори изолирано дърво тук ми се струва, че създава повече турбуленция, отколкото на местата които сме свикнали. Може би не е само механичната турбуленция от срещата на вятъра с препятсвието, а от цялата серия възходящи и низходящи в нестабилният дебел суперадиабатен приземен слой.
...
Един от изводите от проучването ни на изток е относно качеството на въздушната маса.
Когато се събудихме до хълма на Мутито, планитана бе покрита със сутрешни облаци. Подобни условия видях лани в баирите до Исоло и Чиуло хилс. Тоест доста голяма част от източна Кения има сравнително влажда и хладна въздушна маса от Индийския океан, която се трансформира през деня, но с известно закъснение.
В района на Рифт Вали, няма подобни сутрешни орографски облаци и базите там са като цяло по-високи. Спомням си на първия си полет в Кения от Киджабе, писах че виждам зони на различни въздушни маси. Май съм бил прав. Тепърва трябва да се провери защо Рифт Вали и терена южно от пътя за Момбаса има повече и по-високи кумулуси. Може би те се захранват от други източници, а не директно от Индийския Океан. Например Рифт вали под Найроби се захранва от езерото Натрон на границата с Танзания.
Също така, тази година или поне този месец (януари) е различна от предишните в които съм бил (февруари). въздуха е по-мътен. Често виждам високи облаци, като от топъл фронт. Като че ли е по-хладно. Мисля, че дъждовния сезон е бил по-силен и продължил до по-късно.
Интересен оптичен ефект от по-замътената атмосфера е преценката за разстояния. Планините ми изглеждат по-далече, отколкото ги преценявам в България и на други места.

Автор:  niki [ Чет Яну 18, 2018 6:58 pm ]
Заглавие:  Re: Кения/Етиопия 2018

Преди 2 седмици в Керио загина един германец. Казват, че е бил опитен пилот, но е летял някакво ново крило. Според очевидците е имал колапс, срив и изстрелване на крилото напред, при което май е паднал в него. За увиването на пилота в крилото не съм много сигурен, защото след падането са дошли местни и за малко е бил контактен и дори им е дал телефона си да се обадят на негов приятел т.е. увит в крилото пилот би паднал с такава скорост, че би загинал на място.
...
Друга случка от Керио бе относно двамата френски пилоти дето срещнах миналата година там. Като цяло се подвизават в Индия, но киснеха в Керио с надеждата да заработят нещо от тандеми и парапланеризъм.
Изглежда, че нещо са еволюирали, защото тази година единият от тях си свивал джойнт публично, когато го сгащили полицаите им казал "знам, че вие кенийците обичате парите". Това издразнило полицаите, претарашили му палатката и го вкарали го в затвора за около месец със сина на другия французин, който за малко не умрял от някаква болест там.
В Итен идват спортисти от цял свят и Кенийската Атлетическа федерация ги наглежда за злоупотреби с допинг и след статията във национален вестник, предполагам, че и спортистите наречени парапланеристи ще са в полезрението.
Когато летя, пътувам или дори се разправям с циганите на строежа, никога не си позволявам да унижавам някой или да се правя на нещо повече от него. Много конфликти се избягват, когато просто показваш че зачиташ съществуването на другия и не му накърняваш достойнството.
...
За българската група:
искате ли местна застраховка за злополука при парапланеризъм. Струва 55 долара за 2 седмици и покрива медицинско лечение и транспортиране.
Миналата година застраховката на Ира от Армеец не свърши никаква работа тук, защото се задейства много бавно, през някакви посредници от Южна Африка.
затова е добре да се правят местни застраховки.
Ако искате такава, ми пратете по-скоро имена, данни от паспорт и дати на пристигане и заминаване.
На лично съобщение.
Телефона ми е +254701772393
или Айзък +254 704507760 (whatsup too)
ще ви вземеме от летището и настаним в къщата на Айзък, преди да тръгнем на път.
На 4К е студено, та си носете ръкавици и 1-2 слоя дрехи за летене.
Иначе времето е комфортно - около 15 нощем и 25-30 денем.
Ще гледаме да ви осигурим и местни сим карти.


...
Днеска направих малко прелетче от Киджабе. Като успея да накарам стария лаптоп да приеме трака от Гармина, ще го пусна в Леонардото.
Интересното на полета бе да се търсят термиките в задната линия на заприщване на вулканите Киджабе, Лонгоноут и Сосуа, чиято доста геометрично правилна конусовидна форма се обтичаше по учебник. Метеоблу също доста познават ветровете и конвергенцията в която се опитвах да шаря.

Страница 1 от 2 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/