Витоша. Голи връх. вятър ИСИ
не знам какшо да пиша сега .. направо кипя от усещания.
днес /08.07.2006/ се качих малко по-късно от другите на старта. имаше пилоти във въздуха и такива чакащи условия.

Излетях. Отдясно на старта, над Романски и Лалетата, имаше голям облак и по всичко изглеждаше, че ще стане на ЦБ, но не би, по-късно го издуха и ЦБто се образува над Владая. Та, излетях, и хванах наляво където беше по-чисто небето. Още над планината започнах да губя шисочина без някакви инциденти. просто нямаше вдигане. Реших да кацна на поляната зад ОМВ на околовръстното под Бояна. започнах да се въртя в района. но поляната беше огрята от доста време и при идването на един облак освободи термиката. завъртях я. Вятъра ме отнасяше към ЦБто над Владая, затова реших да изляза над града и понеже имах височина да се върна над поляната на ОМВ, или на другата поляна през околовръстното откъм София.
В това време към мен идваше среден/малък /не знам по точна дума/ по размер облак с леко сиво дъно. Рекох си "сега ще набера малко под него и ще ми стигне до ОМВ височината". завъртях малко, по едно време нямаше нужда да се върти и лампата светна. Бягай. Вариото започна да пищи, като обезумяло. Огледах облака, беше започнал да развива яко, по късно стана ЦБ/???/. Настъпих на спийд системата до дупка и газ навън, при все че бях в периферията . бягах посока СИ. в този момент бях над стадион Славия. имах и други алтернативи за кацане... Мото писта, и две поляни на Южния парк. вероятно можеше да пусна след ОКупел и да кацна на поляните там .. но трябваше да мина около облака от който избягах. През цялото това време вариото пищеше яко. Като престана да ме вдига височината ми беше, на око, Черни връх.
Реших, че трябва да направя уши, за да снижа бързо. ГРЕШКА. Спийд системата беше до край. Челен тък + колапс около 40 %. Крилото беше хоризонтално пред мен. Огледах се височина има. Веднага върнах спийда и го контрирах леко. Застана над мен като хората. Не пробвах повече. реших да правя нещата едно по едно. на спийд излязох над Южния парк. след това уши и с тяло контролирах посоката, понеже вятъра беше челен и веднага се възстановяваше крилото. снижих над поляната с въртележките и без проблем кацнах.
целия треперех и едвам си стоях на краката.
Сега ще преспя една седмица с полета и ще правя анализ какво къде как. ще съм благодарен на конструктивна критика, къде съм сбъркал и прочее.
Не знам максимално качване и слизане 'щото вариото не показва такива екстри.След месец идва новото. Та така.

c c c c c c abe mom4e ti da ne si po4nal da vzema6 primer ot men i ot Uli mani mani kritiki hmmmmm vsi4ko si ti ok pone spored moito nekompetentno mnenie gre6kata li ihihih 4e ne si se ka4il do potkovata toest nakovalniata da pie6 rakiq a 6tom si dobre zna4i vsi4ko e ok ako iska6 moje6 da se priseedini6 kam Cb TEAM za sega ima samo dvama 4lena az i OZ-to no moje6 da se prisedini6666 ))) so zdrave

Днескашния ден на Невша определено ще го запомня.

Понеже съм във Варна на море - оставих мойте хора на плажа - и беж към Невша.
По пътя духаше СИ, кумулуси само до Девня, нататък синьо. Докато пътувах цъфтяха в западна посока
и докато стигна имаше вече и над старта.
Там вече бяха Виктор, Момо и Вальо. Духаше гръб, много рядко чело. Все пак решихме да го пробваме.

Първи излетя Момо. Държеше го стабилно на 50 над старта, завъртя и една термика, но не успя да се извади и се давна.
Втори излетяхме аз и Виктор. Положението беше много по-добро от това, в което летя Момо, но повече от 810 не можах
да се извадя. Виктор кацна на старта, а аз се удавих. Вальо ни прибра с Момо и ето ни пак на скалата.
Да ама от изток се вижда СВ. Доста далеч (на не по-малко от 30 км).
Тъй като раздуха много добре - казахме си, че имаме почти половин час прозорец за безопасно летене.
Първи излетя Вальо, за малко да се удави, но после се извади. После се измятахме и останалите.
Виктор почна да се вади добре на СЗ-ния склон и ние с Момо го последвахме. Над старта се появиха големи черни облаци,
СВ-то беше още далеч, но се виждаше как вали. Под един от облаците хванах отлично вдигане и почнах да се вадя
със стабилна тройка. После стана четворка и растеше. Бях на 900, база на около 1400. Казах си - Яворе, я са резкарай
от тука, че нещо не е в ред работата. Погледнах останалите - Виктор въртеше нагоре, Момо-също. На половинка спид
се изнесох напред, но вдигането продължаваше да е +3 . Стигнах 1100. Излязох на чисто, СВ-то беше още на над 20 км,
но въпреки това вдигаше абсолютно навсякъде. Направих големи уши и изпънах спида почти до максимумума.
Вариото ми показваше +0,5. След това стана +1,5, после +2 и растеше. Отпуснах спида и направих още по-големи уши
и спид. Виктор и Момо също бяха на уши. На 1200 развалих ушите, вариото зарева като лудо. Направих спирала.
Предния ден тренирах на Шумен стръмниспирали до -14 -15. Споменът ми беше съвсем пресен. Трябваше да съм я направил за като -10, дишах учестено и се бях настроил да я държа толково дълго колкото трябва. Вариото спря да пищи истерично. Олекна ми. Трудно си вдигнах главата да го погледна, но какво да видя - 0,3 -0,5 средно сваляне . Ако я затегнех още нямаше да мога да издържа дори 2 минути така. Реших да изляза и да се отдалеча на запад. При излизането вариото ми отчете стойности, който не бях виждал досега на живо. Плана се оказа не добър, защото точно в тази посока беше избягал Виктор и бедстваше дори по-зле от мен - на големи уши и въртене в лека спирала го вдигаше поне с +3 (по моя преценка).
Най-добре беше при Момо, който на уши и спид близо до склона сваляше височина. Кацна в нивите западно от пътя без видим проблем. Вятъра стана 42 км/час СИ. Погледнах вариото в режима за
термична карта (визуализира в нюанси насивото силата и разположението на термиката). Цялото поле беше сиво. Смених мащаб и намерих едно по-светло петно - т.е. там е вдигало по-малко. Отидох до него и с големи уши и спид и клатене и въртене стоях в тази зона и свалях височина. Кацнахме до самия Шел, като долу вятъра си беше силничък. След минути заваля. Бяхме щастливи и доволни, скътахме на сухо и на завет пред ресторанта.
Сега като се замисля за инцидента - установявам, че не трябва да се гледа само СВ-тата, но и конгестусите, непосредствено пред тях. Особенно когато се събират един към друг (това явно е била и причината да вдига и на синьо между облаците). Това като се има в предвид, че самите облаци бяха не особенно големи и развити. Самия факт, че и тримата си въртяхме без въобще да се притесним от вида на облаците. По-скоро ни алармира плавното и постепенно покачване на вдигането. (Абе хубаво вдига, ама взе да става прекалено хубаво ). По вида на сянката на земята докато бедствахме във въздуха установих, че другия по-вероятен вариант е било да сме се оказали под няколко конгестуса, който се сливат и започват да изграждат СВ. В подкрепа на това ми предположение е и факта, че на Невша не валя, а далечното СВ мина някъде южно от Венчан.

Ей Докторе какъв модел ти е вариото, с тази "термична карта"

И като се разпирказвахте на тая тема за ЦБтата - малко снимки от днес 09.юли

Поради прогнозите за добър изток още от сутринта, цялата варненска агитка към 11:30 пристигнахме на Рогачево. Вижте какво заварихме:) Добре, че бяхме бързи и всички успяхме с колите да се изнесем от байра на време.

След като се изваля разбира се и след като наприказвахме поредната доза простотии, условията станаха много добри, всички се изнесоха към албена и стана яко летене.
Някой ходиха до Балчик, други тестваха нови крила, трети сецаха здраво. Аз кацнах последен заедно с Митко Перката някъде към 18:30 следобяд.

Ето и малко снимки след ЦБто

Днес на обед се събрахме да летим на Биберна. За голямо съжаление пътят за старта в горната си част е отнесен от изминалите бури. На старта духаше ИЮИ 4м/с поривисто, с тенденция да се усилва. Първи излетях аз и тръгнах по склона на юг. Веднага взе да ме качва силно и по едно време летях нагоре-назад . Нещо не ми харесваше положението и избягах напред пред склона. Отгоре взе да се образува "хубавичък" черен облак, който засенчваше отвреме на време. Над себе си, на около 500м забелязох ято щъркели. Направи ми впечатление, че пилетата не вътят, а само карат наляво надясно. Понеже термиките под черния облак бяха с няколко ядра, това бе и верният избор и за мен. По едно време започна да вдига навсякъде и вариото си пищеше здраво. Даже и внимание вече не му обръщах. Излетя и Одисей. И той нещо даде на задна и термиките го вкараха зад склона. След малко излезе пред него. На около 350м вътър почти нямаше. Като напече хванах дежурката над глобулската антена и със 1,7 започнах да набирам. Изненадващо се появи слаб вятър от СИ. Над центъра на Каблешково термиката усили до +5м/с, въпреки, че беше синьо над мене. Вдигаше мазно и така до 700м. През това време около старта е започнало да става взривоопасно. Одисей от пред старта го изстрелва +10 и за секунди е набрал над 100м над него. След това крилото му се е изнегативило, той се опитал да го досрине. Други яли яки челни и колапси. Трети дето гледали сеира са се понасрали. Аз нищо не подозирайки продължих на юг със +0,2 на прав полет и си виках:" Тъй се ко' държи, направо у Бургас". Да, ама не. Изведнъж се появи зверски вятър от ИСИ. Вдясно от мене на около 10км имаше огромно ЦБ. Виждаше се, че около Ветрен и Айтос яко вали. Оказа се после ,че ги е помляло от град. Вятърът ме отвяваше точно към цебето. Обърнах на 90* и с голям зор се насочих към с.Мина Черно море. За спид не мислех щото друсаше. На моменти бях като парашутист. На около 250м над земата започна дискотека със шутове от +6. Малко над нивата имаше и -6. Кацнах с малко "гонене" на крилото .
Понеже Галин закъсня с идването си от Бургас, ме е гледал как си "пътувам" към CB-то. Интересно, че докато летях, въобще не го видях и чак след като снижих на 200м го зърнах.
Снимки от полета ТУК .

Хей, изправихте ми косата с тия ЦБ-та бе хора! Какво става с нашата родината да не се е превърнала в родилен дом на бури и урагани . И да се пазите!
Противно на очакванията за скучна и нелетателна зима тук в Австралия, в последния месец успяхме да изклинчим няколко хубави летателни дни. Последния от тях беше миналата събота – 08.07.2006 на Mt. Blackheath недалече от Sydney, единственото място наоколо със старт за Западен вятър който е преобладаващ тук през зимата.
Прогнозата за времето се оказа точна и на старта ни чакаше лек до умерен западен вятър със скорост 19-22 км/ч. В началото не разчитахме на термична активност поради ниската температура на въздуха от 10 С и инверсия до 1000м която според прогнозата трябвше да се вдигне при температура над 15С.
Както беше уговорено с емейли и по телефона, най-запалените летатели от местния ми клуб – Northern Beaches Flyers започнаха да пристигат на малки групи. Около 11 часа най-рано пристигналите вече бяха във въздуха. Мястото е част от планинската верига Blue Mountains и е прорязано от стръмни канюни и склонове от по 200–500м
позволяващи както склоново реене така и висока термална активност когато заработи.
Склоновото реене беще страхотнен кеф, но истината доиде малко по-късно когато температурата се вдигна до 18С и тесни и остри термики от по +3 до +4,5 м/с започнаха да ни обстрелват като пъдпадъци. Удоволствието беше невероятно, пукнат облак нямаше на небето и ловенето на невидимите “сини термики” само правеше играта по интересна.
Докато бях ниско над склона беше доста друсливо, но по-късно си открих едно напечено от слънцето местенце което ми изпращаше термики от +4 през интервали от 10 минути, които скоро ме изпратиха на 1460м. До там си и останах, явно инверсията се беше закрепила на тази височина и по-нагоре не вървеше.
Бях около час и десет минути във въздуха когато реших да пусна на север по склона, за да видя как работи там и голяма грешка...... набих се в един пропадащ поток с –3,5м/с и така на пълен спйид за нула време се намерих в долината с поляната за кацане. С изненада видях че не съм първия там, а скоро и останалите летатели започнаха да долитат и кацат. Вятъра рязко бе сменил посоката от северо запад и без поддръжката на склона всички се изподавихме.
Бързо събрахме планерите и отново на старта, вече беше 3:30 след обед когато излетях за втория си полет, вятъра продължаваше да духа от запад с 20км/ч и полета беше красива магия. За първи път летях в условията на “magic lift”- мазна солидна поддръжка над цялата равнина, направо да се размажеш от удоволствие, а глетката да ти изпълни душата. Е, като всяко хубаво нещо и тук си имаше съпровождащи неудобства (какво да правиш всичко е балансирано в този свят) температурата на въздуха падна до 5С а заради скоростта се чувстваше и по-ниско и лицето ми се скова от студ (ако се бях сетил да си купя балаклава нямаше да е така, ама.. ) а пръстите на ръцете се вкочаниха въпреки дебелите ръкавици. Слънчицето и то се ориентира към залязване, така че единственото правилно решение беше големи уши и към поляната за кацане. Дълго време не свалях замръзналата си щастлива усмивка от лицето, ако се погледна в огледалото и сега сигурно още ще е там!

Един от нелетящите в този ден другари дори успя да направи малък видео клип с излитанията ни и реене по склона.
Ето и линк към клипа за тези който се интересуват: http://www.savefile.com/files/1849137 ако по някаква причина не се сваля, мога да го изпратя като файл на Краси, за да го публикува.

Хайде със здраве.

Сваля се без проблеми. Обаче ми се струва, че края на клипчето липсва .

Такъв си е клипа, но мисля че Алекс се опитва да събере сниманото и от други хора, за да го допълни. Сега е публикувал това което има.
Още един линк към страницата на друг пилот от нашия клуб, има добри видео клипове.
http://profile.myspace.com/index.cfm?fu ... D=33636866

Невша - 12 Сряда

Събрахме се с Даниел и Свилен и потеглихме към Невша.
Небето изглеждаше страхотно, денят силен, но по ред организационни причини и пукане на гума по пътя се забавихме доста и бяхме на старта към 2 и нещо.
Там нещата бяха следните - вятър СИ 25 км/час, термично, облачност 30 % кумулуси, лентикулариси във височина. На скалата беше почти невъзможно да се излети, затова останахме на долния старт. Първи излетя Даниел, отиде над СЗ склон и почна да се вади. После аз и накрая Свилен.
В началото термиките бяха добре изразени, но после вятъра засили и засечи. Въртяхме само силни вдигания и на лек спид се връщахме обратно.
Към 4 напече отново, тръгнаха първите по-силни термики +4 и нагоре. В една от тях получих първия си челен тък (без да съм натискал спид). Авакса реагира мудно и почти не се затвори, няколко по-сериозни асиметрични, но нищо кой знае колко страшно. Даниел опита на два пъти яки асиметрични при напънат спид - с последващо загребване отдолу и отстрани, но той освен ХС си е и отличен акро пилот, така че нищо притеснително.
Вече почна да ни писва упражнението извъртане на по-силна термика - спид напраде, после пак, когато хванахме от ниско една четворка, която ни изкара на по-прилична височина без такова голямо отнасяне. Даниел набра към 1500 и скочи отново на спида. По-късно се събраха със Свилен.
Аз реших да използвам набраната височина (1350) и пуснах по посока Жп линията на север. Търсех силна термика от задветрената страна, но вместо това хванах вълна. Вдигаше с около единица, но ме връщаше назад и намаляваше, та се наложи с 1/3 спид да пробивам леко напред. През цялото време ме вдигаше с +0,6, мазно и широко - кеф. Стигнах средата на Невша с добра височина и си помислих, дали няма да мога де се прехвърля на отсрещния баир, но вятъра бе убийствено силен.
След три часа летене - кацнахме гладни и изморени.
Впечатли ме смелостта на Свилен, който кацна горе до колата въпреки силния вятър. Той и Даниел съм ги признал отдавна за капацитети в кацанията на трудни места и условия (пък и не само).
Аз понеже съм си мързелив - кацнах на стадиона при група хлапета и им организирах кратък курс по скътаване на крило. Имаше и реплики от рода "Вие двамата дръжте тоя край на крилото във въздуха, за де не се опира във земята и да се търка "

Абе ти редовно налазваш стадионите
Добре, че световното не беше тука...

15 Юли - Мадара

С варненци и една група руснаци летяхме на Мадра.
На старта беше доста термично и поривисто, напред се виждаха много кумулуси, но над и около нас - синьо . Вятър - С 25 км/час, въпреки, че на старта беше почти чело. Аз висях повече от час на северния склон и после пуснах на прелет. Кацнах на магистралата след Провадия. База 1700, термики - много силни и раздробени, вятър във височина СИ 30 км/час. Докато бях на северния склон на Мадара излетя само един руснак, но след 20-ина минути борба да дойде при мен - не успя и май се удави. В момента, в който се появиха първите кумулуси на платото - условията се подобриха. По-късно се е формирало СВ северно то Нови пазар и са преустановили полетите поради съображения за сигурност.
Повече лакърдии - във форума на http://shumen-xc.org/cms/news.php


Шумен 20 Юли

Днес се оказа рекорден ден, само че ... го изтървахме
Не можахме да отидем на Невша навреме, поради което останахме в Шумен, литнахме от северния. Койт е летял там знае, че ваденето не е много лесна задача. Базата беше на 2100. Максимално се вадех на 1600. Вятър във височена 34-35 км/час СИ, термики - от двойки до петици (рядко). На 1500 вдигането рязко намаляваше и след 100 -ина метра направо спираше.
Задача - Шумен - Ришки проход - Южна българия. Стигнах до Преслав, после странично на вятъра до Смядово, от там само с една термика минах целя Стара планина и с междинно полувадене се удавих между Карнобат и Сунгуларе. Средна прелетна скорост без участъка странично на вятъра - над 40 км/час. Докато чаках на стоп - видях, че работи до късно.В Южна България кумулусите цъфтяха и след 6 и половина.
Повече подробности на http://shumen-xc.org/cms/news.php

Добростан - 18.07.2006

Във вторник въпреки кривия СИ успяхме с Анелия да излетим от старта на Добростан. Като излязохме напред се оказа, че ветреца си е чист север. Условията бяха доста слаби и аз се изсипах на 300м под старта. Мислейки вече да си търся място за кацане, над серпентините намерих "спасителна" термика. Беше доста слаба и тясна. Успях да се набера до 1380м, но понеже С се усили, започна да ме отвява накъдето не трябва и накрая кацнах до параклиса "Св. Георги".


Сопот - 19.07.2006

Денят започна със силен СИ. След много чакане чак към 14 часа даде чело и започнахме да излитаме. Между другото, един F-15 мина пред лифт станцията и се шмугна в дерето вляво от старта .
Дежурката над дясното ребро работеше много добре и всички се набрахме на базата (~2300м) доста бързо. Термиките бяха мазни, със сила средно около 2,7м/с. Равнината също работеше. Впечатление ми направи, голямата разликата в посоката на ветровете на различна височина. След като бях потеглил на запад през равнината, на 1800м височина след с.Московец вятърът от СИ се смени на ЗЮЗ и така се върнах пак до Сопот. Зад Анево ме хванаха мощни низходящи и се изсипах много ниско над големите поляните. На 40-50м се разкопчах и приготвих за кацане. Тогава получих мощен шут, след което се опитвах да остана във все още недобре оформената термика. Трябваха ми само около 100м още за да се прехвърля и кацна до лифта. След малко термиката се засили и стигна до +5 и така до 1900м. Наоколо и учебните и спортните крила обикаляха и просто нямаше кацане. Валери направи обиколка Сопот-Кърнаре-Войнягово-В.Левски, като кацна малко преди Сопот. Петко хвърли запасен до Иганово. Към 17 изтока засили и времето се развали.


Сопот - 20.07.2006

Денят започна многообещаващо. Кумулусите се разрастнаха много и на моменти започна да засенчва доста. В 12 излетях и след като се набрах до 2200 тръгнах на изток. Вятърът бе слаб З. Във височина термиките бяха много, но слаби, макс. 1,6м/с. Над Равнец засенчи яко и почна да се образува голям черен облак. Тръгнаха низходящи и се наложи да избягам в началото на планината. Малко преди с.В.Левски беше понапекло, но и там нямаше качване. Вече бях доста ниско и се насочих към началото на селото, за да кацна до пътя. Над равнината ме посрещна стабилна единичка, която усли до +5 и отново успях да се извадя до 2200м. Забелязох, че нямаше никакъв вятър. Около мене цялото небе бе пълно с кумулуси. Голяма красота. Всичко изглеждаше много добре. Тръгнах към Калофер. Посредата на пътя обаче започна да духа "хубав" изток . Малко преди Калофер И започна да се усилва. Тук цигулката започна да се обажда. От сутринта бях на 1 кроасан . Тръгнах към Рибката, побиколих хълмчета около нея и след малко спирали и уинг-оувъри кацнах. Поръчах си за хапване и заех в ресторанта стратегическа позиция с изглед срещу планината. По едно време се показа едно крило (вероятно е бил Валери). Понабра малко височина зад с.В.Левски и тръгна обратно към Сопот.

Невша - Събота, 22 Юли


Прогнозите бяха добри - 6 м/с СИ, силен градиент. Излитахме от долната поляна и бързо разбрахме че условията са доста "игриви". По-неопитните взеха правилно решение да отидат на морето и са летели добре на Рогачево и Албена. Момо и Виктор се вадеха до 500м над старта и трудно пробиваха напред. Реших че това е денят за тестване на новото ми крило в "бойни" условия и пуснах на З с надеждата да стигна до Шумен. Момо и Виктор ме последваха но след Мадара се разделихме - аз се насочих към Преслав а те си продължиха към Шумен. По радиото ми съобщиха че кацат на летището да се видят с познат парашутист, но после разбрах че са ги привлекли прелестите на шуменки край близкия басейн.
Северно от Смядово си позволих да вляза в единствения оформен кумулус - базата беше едва 1900мнв а излязох на 2100. Напред беше "синъо" и пуснах по вятъра. Едва не се удавих пред Преслав но с един хаплив балон се изнесох над града и оттам до 1600мнв. Вече се виждаше тъмнокафява инверсия и не се мъчех повече да я пробия. Продължих северно от Преславска планина като забелязах че набирам над всяко язовирче отнесени термики. Южно от Търговище се набрах над вятърния генератор и пресякох планината над прохода. В подветрения ротор риташе яко но нямах нито един колапс. Задавих се, но една вихрушка в края на селото ме насочи към най-силната термика за деня. След доста мятяне центрирах стабилно +4 и успях да пробия инверсията. На 1900мнв северно от Омуртаг се насочих кам язовир Ястребино но там условита съвсем умряха и кацнах до капанчетата на Кьосевци на 85 км от Невша. Полета продължи 3 часа 20 мин с максимални +5.3 и - 6.5. Много съм доволен от поведението на крилото в трудните условия на първия му прелет. Благодаря на Митко че се върна от базата до старта за да ни прибере до Варна и на Момо за грандиозния нощен купон на брега на морето по случай рождения му ден.

Поздравления, Данчо.
Чудя се след като това му е първия прелет на новото ти крило, какъв ли ще е десетия например?
Давай, само така!
Между другото малко преди да направя трета точка на състезанието в Сопот се набрах на синьо до 2700 и те чух по радиото "Северно от Омуртаг съм, ще се опитам да мина ...." след което прекъсна. Бяхме с Коста на варненската честота и на няколко пъти се опитах да се свържа с теб, но не успях. Погледнах часовника си - беше 3 и половина. Казах си, няма начин Данчо да не си подобри личния си рекорд, явно има яки условия . Браво!