Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Мар 19, 2024 6:47 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Разходка до в. Голям Кадемлия.
МнениеПубликувано на: Съб Дек 09, 2017 6:16 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Юни 20, 2013 6:03 pm
Мнения: 18
Име: Zhivko Atanasov
Здравейте, написах няколко реда за разходката ни до в. Триглав. Дано ви хареса.


От много време говорихме да направим полет от връх Триглав, като тръгнем след работа от м. Узана и пренощуваме на х. Мазалат, а на следващия ден да се качим до върха за полет от там. Всичко това беше мислено за дългия летен ден, но нещата узряха чак сега - на късия декемврийски ден.

Със Светослав Монов тръгнахме от местността Узана (х. Партизанска песен) към хижа Мазалат в 19:50 ч. на 7.12.17 г. Температурата беше малко под 0 градуса, а снегът между 5-15 см.

Поехме по пътя през гората където имаше много следи от диви животни, което засилваше, чувството на страх от неизвестното, и точно тогава, в първия час от прехода, на два метра от нас изскочи стадо диви прасета... Уплашихме се взаимно и те се шмугнаха в гората. След 30 мин. вече бяхме на чешмата за първата почивка. Небето беше кристално ясно, очите на дивите животни светеха в далечината, снимки, вода, Упсарин. После поехме по зимната маркировка нагоре по хълма, измежду мравуняците покрити с туфи трева и сняг, които бяха високи около 30см. Вече не се виждаха следите на туристите, минали предния ден, вятърът ги беше завял. 100м. по-нагоре пресякохме лятната пътеката и решихме да хванем по нея през гората. Там имаше само следи на диви животни, снегът не беше дълбок.

След около още 30 мин ходене стигнахме входа на Националния парк "Централен Балкан" за втората почивка, малко снимки и глътка вода. Не се бавихме много.

Минути след като влязохме в парка попаднахме на пресни следи, които пресичаха пътеката перпендикулярно, нагоре по дерето - бяха от мечка и малко мече. Опасното бе, че заради снега се движехме много тихо, не пукаха клечки под краката ни, не се чуваха ударите на щеките и нищо чудно да се повтореше неочакваната среща, но този път с Мецана. За това не се бавехме излишно и скоро излязохме от гората.

След около още половин час ходене по коларския път наближихме хижата, оглеждахме се за проблясъци през дърветата, но не се виждаше нищо. След като заобиколихме хълма пред хижата от север, започна да се прокрада силуета й, нищо не светеше, а беше едва 22:30ч. Замириса на дим от печка на дърва, кучето на хижаря залая. Вратата беше отключена, влязохме вътре и в предверието ни посрещна бял котарак. Свалихме тежките раници, направихме няколко снимки. Хижарят ни посрещна с чай и леща, извадихме виното и хапнахме набързо, бяхме уморени от дългия работен ден и нощния преход.

Към 12 бяхме в леглата, трябваше да станем рано на другия ден и да поемем към връх Голям Кадемлия, за полет от там. Прогнозата бе за слаб до умерен вятър от ЮЗ, така че трябваше да сме на върха преди вятърът да е засилил много и да не можем да излетим (както се случи две седмици по-рано на връх Ботев и се наложи да слизаме пеша от върха по тъмно).

На 8.12.17 станехме в 7:00 ч. още преди да сме измили очите си, излязохме навън за да видим каква е метеообстановката. Слънцето все още не беше изгряло, а с излизането пред хижата ни обля топла вълна. Противно на очакванията ни за мразовита зимна сутрин в планината, беше тихо и спокойно, а небето все още така ясно. Това предвещаваше хубав и слънчев ден. Влязохме вътре, закусихме, приготвихме раниците и точно по изгрев слънце поехме по лятната маркировката за хижа Тъжа, която подсича склона от север. Видимостта беше много добра, виждаше се дори гр. Ловеч. Обиколихме реброто зад хижа Мазалат от запад и поехме по пътеката между хвойните покрити със сняг, към Пеещите скали, където пътеката отново съвпада със зимната маркировка. Направихме кратка почивка и хапнахме малко сушени плодове. Гледката беше невероятна, виждаха се едновременно Южна и Северна България, хижата в ниското и ветрогенераторите на Бузлуджа.

Поехме нагоре по стоманеното въже, по зимната маркировка за връх Триглав, след като излязохме над самите скали. Обстановката се промени коренно - снегът покриваше хвойните и всичко беше бяло, в този момент, в близката далечина пред нас, перпендикулярно на склона, преминаха стадо от 5 сърни. За съжаление нямаше с какво да ги снимам толкова далеч. Продължихме нагоре към билото на хълма преди Русоватец, но решихме да си спестим стръмното изкачване по зимната маркировка и поехме по лятната пътека. Склонът беше доста стръмен и в един момент пътеката изчезна под снега с добре фирмована кора. Точно от там, нагоре по дерето, бе минала и баба Меца. Светльо мина пръв под козирката от сняг, която се бе образувала 20м по нагоре, а под нас беше стръмния сипей. Това беше най-опасният участък от целия ни преход.

Към 10:30 бяхме на Русоватец. До този момент вятърът беше слаб и това ни даваше надежди за благоприятни условия за излитане от върха. Но когато излязохме на седловината, нещата се влошиха - вятърът усили до към 7-8м/с и пориви на 10м/с. Отчайващо започнх да си припомням ситуацията от предходния преход до Ботев. Въпреки това продължихме нагоре подсичайки коларския път, който върви по северния склон към върха, ползван на времето от военните за снабяване на базата на върха, а сега за поддръжка на заслон Триглав. Теренът беше, изцяло заснежен, приятно фирмован, а върху самия фирм имаше безбройни снежни образувания, наподобяващи листа на шишарки с дълбочина от 10-15 см, оформени от вятъра. Въвеше се сравнително лесно, не затъвахме, но умората от тежките раници и надморската височина си казваха думата.

Малко преди върха вятърът утихна, даже спря. Слънцето беше излязло високо и надеждите ни за полет се бяха върнали, но имахме едно на ум, че все още сме във ветровата сянка.

В 12:30 бяхме на входа на заслона, който се намира на самия връх източно от големите, изоставени сгради на военната база. Гледката беше невероятна, вятър нямаше, а заслонът беше чист, подреден и приветлив. Преоблякохме се, починахме, оставихме консерва с храна, която можеше да послужи на някого като нас.

Разходих се по върха за да огледам от къде да излетим. Откри се невероятна гледка, виждаха се връх Ботев на запад, а на югозапад Рила и Пирин. Лека инверсия в равнината дооформяше магическата гледка която се откриваше от втория по височина връх на Стара планина. На изток се виждаха другите два върха на масива - Малък Кадемлия и Пиргус.

Не се бавихме много, тъй като започна да се появява и вятър, а прогнозата бе с тенденция да засили до 7м/с, и този път не познаха, но в наша полза. Слязохме 50 метра под върха, над една военна вишка, разпънахме крилата, в този момент, се появиха и поривите, аз дръпнах, Светльо след мен и излетяхме в синхрон.

Пробивахме много добре, без спийд система, срещу вятъра и нямахме никакви притеснения, че ще излезем от масива безопасно. Въздухът бе спокоен, нямаше турболенции, нямаше термики - планът беше изпълнен и ни остана само да се насладим на 30 минутно планиране по посока на вятъра на изток към гр. Шипка. Прелетяхме целия Триглавски масив от юг, минахме високо над хижа Соколна, а атмосферата не трепваше. Зимните пейзажи изчезнаха и се появиха нови есенни гледки към яз. Копринка и Казанлък в далечината. Над село Ясеново обаче ни посреща ЮИ вятър и съкрати полета ни.

Кацнах доволен до главния път южно от селото, а Светльо западно от него. Чухме се по телефоните, беше се обадил на Бай Дончо който пътуваше към нас от Казанлък. Докато чакахме да пристигне и гледахме към в. Исполин се появи още едно крило, бе Стефан Илиев, който предния ден сподели, че ще лети от там. Бай Дончо дойде, Стефан кацна, събрахме се.

Започнахме да мислим как да стигнем обратно до Габрово, колата ни беше там. В този момент Стефан даде невероятната идея, да ползваме черния път който върви по дерето от село Ясеново, по река Лещница, директно към хижа Партизанска песен. Невероятно, красив и живописен, вече достъпен, дори и за лек автомобил.

И така в края на деня бяхме на изходната точка от която тръгнахме в четвъртък вечерта - в центъра на България за да изпратим слънцето, което залязваше над мястото от което бяхме излетели по обяд, за да си дадем равносметка колко малки сме всъщност.

Цялото пътуване ни отне 8ч. преход в планината, 33 мин. полет, 20мин. пътуване с колата на Бай Дончо и многобройни емоции!


Ето и малко снимки: https://www.facebook.com/jivo.atanasov/ ... 510&type=3


Върнете се в началото
  Профил    +13 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов