Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Ное 23, 2017 5:05 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: to hate or not to hate
МнениеПубликувано на: Пет Юни 17, 2011 4:47 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 04, 2010 9:45 am
Мнения: 192
Днес прочетох тази статия и проявявам своеволието да я споделя с Вас. Публикувам я защото се надявам, че може да "фокусира картината" ни. "Страх", "омраза", "несигурност" ... са обикновени човешки състояния, които ако опознаваме, могат да бъдат преодолявани... Ако поста не е за тук, го преместете и приемете извиненията ми. Бъдете здрави!


В днешния жаргон думата хейтър означава нещо като "човек, който не може да се радва на чуждия успех" (според urban dictionary). Основната функция на хейтъра е да хейтва (което пък от своя страна е говорене или писане с неоправдано агресивно отношение към нещо или някого). Явлението не е нещо изключително за България – появата му е свързана донякъде с развитието на web 2.0 и влизането на хората в интернет пространството. И по-точно – с измамното чувство за анонимност в мрежата, което и досега владее широката аудитория. Тясно специализирана разновидност на хейтърите са интернет троловете, които имат способността да разводнят всяка тема във всеки форум, без задължително да са агресивни към някого.

За разлика от световния и европейски хейтър, който е по-скоро маргинална и специфична субкултура с не особено сериозни постижения, нашенската му разновидност е изключително плодовита и вдъхновена, с голям творчески заряд и многобройни представители. Най-вероятно причината е в добре известното българско черногледство (добре известно, разбира се, единствено за самите нас) – в страната, в която мрънкането и псуването на всички и всичко са национални спортове е нужна особена предприемчивост и находчивост, така че човек да бъде отбелязан като нещо повече от мрънкач.

Естествено всичко започва вкъщи и продължава от седем (според народното творчество) до петнайсет-двайсет (според мен) години. Докато си съвсем малко дете и задаваш въпроси с "какво", "как" и "къде", родителите се чувстват като истински духовни водачи, които всекидневно отварят пред теб нови и нови врати на познанието. Малко по-късно започваш да задаваш въпроси със "защо" и обхватът на отговорите постепенно се стеснява, а вратите все по-често се затварят с хлопване под носа ти. Някъде около шестата година основният процент отговори вече е от смисловата група на "защото така". В случай, че си вундеркинд и владееш езика на възрастните, ти им казваш: "Скъпи родители, смятам, че в отношенията ни прозира едно, меко казано, неуважение от ваша страна. Апелирам за повече разбиране, ако желаете да продължим мирното си съжителство и за в бъдеще". В случай обаче, че си обикновено шестгодишно хлапе и не владееш този език, ти започваш вместо това да хленчиш, да правиш фасони, да мрънкаш и изобщо да излагаш родителите си пред хората. Семето на бъдещия хейтър е посято.

Още по-късно тръгваш на училище. Там пред теб се открива необятното богатство от нюанси в човешките отношения, както и фактът, че "учителите са някакви странни хора, които не са успели да станат нещо друго" (дословен цитат от софийски гимназист). През цялото време, което ще прекараш в училище, ти така и няма да разбереш докрай, че много от учителите са просто комплексари, поставени в позиция, в която могат да избият комплексите си върху някого (учениците), нито, че цялата система на образование е базирана на потискане на индивидуалните качества, с цел добро средно ниво. Също така няма да разбереш защо учителите ти се подиграват, когато проявиш творчество и различно мислене, но ще стигнеш по емпиричен път до два съществени извода – че да мислиш различно е тъпо и че да се подиграваш на другите е яко. Бъдещият хейтър е обгрижван прилежно и, така да се каже, с любов.

Един ден малко внезапно се оказваш със статус "пълноправен гражданин" и откриваш, че най-трудното тепърва предстои. Оттук нататък си изправен пред две възможности – или да заемаш позиции по различните житейски въпроси (което за съжаление никой не ти е разрешил да се научиш да правиш), или да потънеш в посредственост, оставайки без собствено мнение. Пред пряката заплаха от второто ти си принуден да намериш трети (както ще се окаже – много лесен) вариант. Един нов и, общо взето, завършен хейтър се влива в редиците на младото българско "хейтърство". От тук нататък са нужни само упоритост и постоянство.

Малко отклонение: "В много отношения работата на критика е лесна. Ние не рискуваме нищо и в същото време се забавляваме за сметка на тези, които предлагат своята работа и самите себе си на нашата оценка. Ние преуспяваме благодарение на негативната критика, която е забавна за писане и четене. Горчивата истина, пред която трябва да се изправим ние, критиците, обаче, е, че в Голямата обща картина дори и най-незначителното кюфте вероятно има повече смисъл от нашата критика, която го е определила като "незначително".

Антон Его, кулинарен критик, персонаж от детския филм Рататуй

За разлика от критиката хейтването не носи в себе си търсене на нещо по-добро. Хейтването използва една много малка част от принципите на негативната критика, то е някакъв вид стилистичен похват. А самата дума хейтър влезе в българския език по една много проста причина – в него преди това нямаше отглаголно съществително от думата мразя. Причините за това може да са различни. Може би според българското мислене хората, които мразят, са жалки и не заслужават внимание. А може би според същото това мислене не е нужно да има наименование за хора, които са винаги недоволни, понеже вече си има такова – българи. Няма как да разберем, а и не е нужно – хейтърът всъщност не изпитва омраза в нормалния смисъл на думата, той изпитва удовлетворение от това, че някой друг се е почувствал зле без причина.

Да си хейтър е яко – внезапно минаваш от другата страна. От момчето или момичето, на което всички са се подигравали и което всички са мачкали, се превръщаш във величина, с която всички трябва да се съобразяват. Най-вероятно няма да ти помогне да правиш повече секс, но със сигурност ще бъдеш забелязан. Когато си хейтър, може да забравиш за всички свои житейски колебания, защото няма опасност да сбъркаш. Трябва обаче да си истински хейтър, а не обикновен мрънкач.

Оплюй всичко, което срещнеш по пътя си – дори нещото да се окаже стойностно, рано или късно някой ще му намери слабото място и тогава ти ще си онзи, който го е изхейтил пръв. Не се задоволявай с половинчато хейтване, старай се да хейтваш здраво, по възможност обекти, които не очакват или не заслужават изобщо това отношение. Бъди хейтър-вампир, задължително ги предизвикай да ти отговорят и да ти влязат в стила, направи ги свои последователи. Но, внимание, НИКОГА не излизай на светло, знаеш какво става с вампирите, попаднали на слънчева светлина. Всички виждат, че страховитото и мистериозно чудовище всъщност е жалко, съсухрено и сиво джудже, което бързо се разпада на прах, надавайки грозни писъци


Върнете се в началото
  Профил    +14 / -1 
 
 Заглавие: Re: to hate or not to hate
МнениеПубликувано на: Пон Юни 27, 2011 10:09 am 
Offline

Регистриран на: Вто Ное 21, 2006 1:22 pm
Мнения: 384
Местоположение: Sofia
За съжаление хейтърите са продукт на нашето общество. интересното са не те, а защо нашето общество генерира хейтъри. отговора е тежък и сдухващ. иначе много по-добре е да смятаме, че проблема са хейтърите и ако ги изчезнем всичко ще е ок. иначе хейтърите са дразнещи, както и хората борещи се за "успеха". цитирам "сега карам еди каква си кола, боря се за еди каква си" - отвратително - левски се е борил за свобода, ЦСКА не знам.


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -6 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов