Понеже така и така се осмелих да пиша в този форум за летенето с мотоглайдер, ето какво се случи напоследък.
... В събота и неделя имахме планове с Цецо (моят инструктор и наставник в летенето с Пипистрела) да отидем на състезанието по авиомоделизъм в Правец. Времето беше намусено, термика нямаше. Маршрута е такъв, че е абсурд да се премине на термика - заради летище София и летище Лесново, така че полета щеше да е изцяло на двигател.
В събота така и не стана времето за пресичане на Стара Планина. Заради северния вятър, Стара Планина беше като бариера и на склоновете и се образуваха плътни, ниски облаци, под нивото на билото. Просто нямаше как да се пресече. За сметка на това направихме малък маршрут на двигател Долна Баня - Черногорово, 40 мин. отиване и връщане. Интересно ми беше, защото след жегавото лято, това ми беше първия маршрут на двигател в по-хладно време. Разликата в поведението на самолета беше удивителна - мощността беше сериозно по-голяма; Пипистрела "вдигна" без никакво усилие 180 км/ч, при това съвсем ниско (100-200 м над терена). Лятото при аналогични обороти обикновено се лети с около 140-150 км/ч.
В неделя следобед се поизчисти и тръгнахме към Правец. Тръгнахме много набързо - пуснах полетния план по факса и 10 минути след това излетяхме.
За разлика от парапланеризма, със самолета всичко е на "може ли". Ако летиш извън т.нар. G пространство, трябва да попълниш и изпратиш специален полетен план, в който се описва кой си, къде отиваш, какъв маршрут, с кой самолет, колко човека, с колко гориво разполагаш, каква emergency екипировка имаш и прочие и прочие.
Маршрута е право на Север - от Долна Баня, Ихтиман, Витиня, Ботевград, Правец. Пресича се директно подхода към летище София. От самото начало ни тръгна накриво - от София контрол бяха много кисели, че са получили в тяхната система полетния ни план само 4 минути, преди да им се обадим, вече във въздуха, почти над Ихтиман (което е минута преди влизането в контролираното въздушно пространство на летище София). Ние си бяхме в нарушение, защото бързахме, че беше станало късно, а същевременно така се получи, че нямаше как да знаем предварително кога ще можем да тръгнем и нямаше как да пусна плана по-рано (по закон се иска да се пусне 30 мин преди полета). Бързо разбрахме защо са толкова кисели - във въздуха имаше доста трафик. Бутнаха един самолет, май заради нас, нагоре, друг надолу и ни разчистиха пътя. Но вече им бяхме трън в очите.
Прехвърлиха ни от честотата на София контрол на София кула. Там се говори вече само на английски и е доста трудно, защото професионалните пилоти така изстрелват всичко, че трябва да си много концентриран, за да разбереш какво става.
По пътя се видя, че базата на облаците беше едва на 4500 фита (1400 м). Това беше кажи речи абсолютния минимум, на който можеше да се пресече билото. Погледнах Цецо, но той повтаря "Няма лошо време, има лоши авиатори" и се смее
. Цецо е истински въздушен ас, вече е на 65 години и е бил боен пилот на Миг, после в цивилната авиация е карал ТУ, а и лети безмоторно от 15 годишен. Чудесен човек и отличен инструктор. Може да му се има вяра, с две думи.
До Стара Планина добре, пред нас обаче имаше огромна, плътна стена от облаци. Едва се виждаше през някаква дупка магистралата на Витиня (тунела и мостовете). Обикновено пресичаме на 5500 - 6500 фита (1700-2000м). Сега слязохме на 100-200 м над терена. Въпросната дупка се оказа, че е току зад един облак. Нямаше да е здравословно да минем под облака, базата беше изнервящо ниско (не опираше в тази част на планината, там е по-ниско). Заобиколихме облака и се оказа, че може да се мине, но на зиг-заг - зад единия облак, покрай другия облак
. Ботевград се виждаше обаче и между облаците имаше голяма дупка - отдалече бяха така наредени, че иначе скриваха всичко. Снижихмем още - беше ОК. Гледката беше невероятна. Имаше малки мъгели под нас, облаци до нас, някои и над нас. Преценихме, че е ОК за преминаване и минахме.
Междувременно беше голяма приказка по радиото - все ни искаха разчет кога ще минем тази точка, кога онази - в района имаше много трафик...
От другата страна, вече в Северна България ни пое отново София контрол. Връзката беше лоша, защото снижихме към Правец. Казахме им че разчитаме кацане в Правец в еди колко си часа. Човека ни накара да повторим 5 пъти. Оказа се, че има защо, но за това след малко.
Свързахме се с Ники в Правец. Долу имаше много хора. Направихме 1-2 бойни завоя над летището (Цецо ги прави) и поех управлението за кацането. Полосата е затревена, около 300 метра. От предния ден знаех, че е валяло и очаквах да е хлъзгаво. Захода се прави току над комините на хората. Полосата е ограничена и от двете страни - от едната страна от път, от другата страна от канал. Има и дървета, точно отстрани на подхода, съвсем наблизо, за разкош. Това доста изнерви моите новобрански нерви. Слязох с минимална скорост, максимално ниско, за да тупна в самото начало. Цецо обаче вика - "ОЩЕ по-ниско!". Слизам. "ОЩЕ по-ниско!". СЛИЗАМ. Дървото мина на метри от дясното ми полукрило, минах на метър-два над канала. Нерви
. Опрях като по учебник, съвсем леко, в самото начало, обаче другия край на полосата идваша БЪРЗО. Пипистрела е с опашно колело, няма носово и когато се спира със спирачките трябва да си крайно внимателен, защото ако спреш рязко можеш да се обърнеш на нос - няма какво да те подпира. И така, с 70-80 км/ч сме на средата на затревена, мокра писта. Викам на Цецо, давай да се отказваме, няма да можем да спрем!!!!!! Цецо вика "спираме, не пипай нищо" и натиска спирачките. Пътя иде, иде, самолета леко кривна наляво, въпреки изцяло обратната команда... Брех.... спряхме. Даже добре, имаше още 20-на метра до края. Уф. Цецо ми се смее, "не ти издържаха нервите, а?", викам "да, определено щях да мина на втори кръг", но пък Цецо има 20 000 часа, а аз 100
. Простено да ми е. Вкарахме малко адреналин.
Паркирах самолета в центъра на полосата и тълпата дойде. Беше изненадващо за мен, толкова внимание
. Вдигнахме рейтинга на състезанието. Цецо затова искаше да отидем - заради организатора, Ники, двамата са стари приятели. На летището имаше и много мои приятели, запознахме се и с някои посетители на скайномад форума.
Организаторите бързо се доорганизираха и започна награждаването на победителите в състезанието им - почетната стълбичка беше поставена пред самолета и снимките бяха с фон Пипистрела - ефектно
.
През това време Цецо се обади на София контрол по телефона, заради лошата връзка при кацането. От там го направиха "за 2 стотинки", както разказваше по-късно. Оказа се, че съм пуснал неправилен полетен план. Предния ден, когато ходихме до Черногорово бяхме направили план за Правец заедно с един от инструкторите на летището и днес аз го пуснах по същия начин. Да ама не. Проблема е, че за всяка отсечка, включваща излитане и кацане трябва да има отделен полетен план. Предния ден ми дадоха акъл да се изхитря и да пусна един план, с междинно кацане на Правец, като го посоча за алтернативна аварийна площадка и в коментара пиша, че ще кацам там. Иначе къде ще търся на ливадата факс, че да пускам обратния полетен план.... Да, ама не. Така както съм пуснал плана, въпреки очевидния коментар, поляната на Правец (тя даже не е официално летище) си е само резервна аварийна площадка и само заради това, че по радиото сме обявили кацането си по нормалния начин, дежурния е разбрал че всъщност кацането е планирано. Абе буквояди са си, ама не можеш да се сърдиш. Иначе казва той, особено с кривото начало на полета, били на косъм да вдигнат полицията и военните да ни издирват, защото сме кацнали аварийно! Еййй, нямам думи. В крайна сметка много се накараха на Цецо (въпреки че по документи отговорността беше моя), ама за късмет той беше на телефона.
Излитането мина безпроблемно. Цецо ме накара да задържа самолета на спирачки и да форсирам двигателя докрай и едва след това да ги пусна. Излетяхме нормално, направихме още две кръгчета над тълпата и тръгнахме наобратно. Облачността беше започнала да се разсейва и над Витиня вече нямаше облаци. И трафика до София вече почти го нямаше. Прибрахме се само за 25 минути (обичайно е към 40). Бях насъбрал доста нерви и известно количество адреналин с този полет и кацането не беше от най-перфектните, но както казват, "след като самолета е годен за следващия полет, значи е перфектно"
.
Толкова за неделята.
Във вторник (вчера, 30 сеп.) - пак на летището
. Този път се бях наточил за термика. Бяхма двамата с Мишо Петров. Беше много рано, едва 11:30. Синьо, с цъфнали мъгели тук там. Излетях, вдигнахме се на 2000 фита (600 м) над терена (около 1200 надморска) и изключих двигателя. Флюгирах витлото (т.е. завъртях го на нула градуса спрямо потока, така че почти да няма съпротивление) и полетяхме с Мишо безмоторно. Бързо намерихме балончета тук и там. Оказа се, че сме излетели в много добър момент, условията тъкмо бяха тръгнали. Термиките от балонести постепенно се вплътниха и започнахме да успяваме да ги центрираме. Набрахме се до базата, на около 2000 метра. Полетяхме в района на летището около час. Това му е прекрасното на Пипистрела, час, два, три - лети се докато ти писне. Без двигател разбира се! Иначе какъв е смисъла за такива като нас
. После Мишо каза, че му е омръзнало и има мерак да се качи на другите (моторни) самолети, с които разполага летището. Върнах обратно витлото в нормално положение, запалих безпроблемно двигателя и започнах да го подгрявам. Това се прави единствено от съображения за безопасност при кацането - принципно се каца на малка газ, естествено с пълни клапи и на въздушни спирачки; ако се наложи просто даваш газ и обръщаш по кръга и подхождаш отново. Кацнах нормално... Мишо отиде да лети на LZ-DBV, който е Tecnam P92S, заедно с главния инструктор. Аз, за да не скучая се качих с Мартин, собственик на Tecnam P92 echo (още не бях летял на неговия самолет LZ-MKI) и полетяхме още 20-на минути в зоната, вече на мотор. После върнах жеста на Мартин и се качихме на Пипистрела, той не беше летял още на него. Показах му как лети безмоторно, врътнах даже една термика. Условията вече умираха (беше към 14:30). Така премина поредния летателен ден. Общо 2 часа нальот.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+0 / -0
Сигурно усещането вътре в самолета е върховно, но честна дума истинско удоволствие е и да се наблюдава от страни как лети - направо е като птица, като онези най-грациозните /лебеди, щъркели и т.н./ един такъв красив, почти безшумен, а как само бързо лети и какви бойни завои прави - направо фантастика...