Не се сдържам да се изфукам.
Тоя уикенд си ударих гъза в небето. Бях на седмото небе и така нататък.
Всъщност летях с безмоторник.
От години се чудя какво им е на тия дето просвистяваха покрай мен в Словения и Австралия.
Сега знам - съвършенство!
С парапланера си казваш - ще опитам да ида там. С безмоторника си казваш - айде да отида там. И там. И ей там.
С парапланера си казваш - ще пусна по-вятъра. С безмоторника си казваш - ще пореем ония планини и после ще се върнем срещу вятъра до летището.
С други думи размера (аеродиманичното качество и скоростта) има значение!
Става въпрос за друг тип летене, щото явно количествените натрупвания водят до качествени изменения!
...
Всичко започна с прогнозата за твърде силен за пара летене вятър през последните дни. После в четвъртък убедих шефа си да не ме търси за работа през уикенда. В петък вечерта се отказах от културно масова дейност. В събота рано сутринта потеглихме с Ян за Устър (Worcester). Ян е 38 годишен парапланерист и доктор по електротехника. Поради ветровитите условия е решил да се пролети и на безмоторник и вече има около 40 полета, но още не се чувства готов за соло полет.
с пристигането си се записахме в списъка на пилотите за деня и отидохме да приготвим и измием безмоторниците които ще ползваме през деня - 2 броя K10 и 1 К13. Всеки ден преди полети се прави дневна инспекция - оглед и проверка на системите. Постепенно се присъединиха и още обучаеми и гостуващи пилоти. Изтеглихме планерите до началото на полосата за лебедки, направихме организационен брифинг и rock'n'roll.
Аз бях втори в списъка и ми се падна да летя с Ники с К13. Въпреки че гледах издърпването на Ян, първото нещо дето ми направи впечатление бе стръмното (40-50 градуса) набиране на височина (5+ м/с). В последния участък на изтеглянето полета е по-хоризонтален, набира се допълнително скорост, а след откачането и още височина. Едно километровото въже ни издърпа на около 700 метра над терена.
Следващото нещо дето ме впечатли бе свистенето на вятъра. После качеството на планиране. И специфичната управляемост.
За първи път пробвам да управлявам летателен апарат с 3 оси на свобода и разбрах, че ще ми трябва доста практика докато се науча да правя чисти координирани завой. Преди полета инструктора ми обясни че основното при управлението на безмоторника е поддържането на тангажа (ъгъла между носа и хоризонта). Като завивам наляво накланям щурвала наляво. Той отклонява елероните - левия нагоре и десния надолу и планера се накренява наляво. Наклонения надолу десен елерон създава прираст на подемна сила, но същевременно забавя дясното полукрило и носа на планера се вирва леко нагоре и към повдигнатото дясно полукрило. Това причинява плъзгане (планера се обтича отляво) което трябва да се погаси с отклоняване на вертикалното кормило наляво с ляв педал. Същевременно с хоризонталното кормило посредством движение на щурвала напред назад, трябва да се поддържа постоянен ъгъл на тангажа по време на завоя. Звучи сложно а! За да напиша предните три изречения ми трябваха 10 минути мислене и имитиране на планер с длан. Иначе завоя трае няколко секунди.
Разбрах, че най-трудното което ми предстои да науча е да правя хубави координирани завой. Още разбрах че опивайки да мисля твърде много почвам да пропускам някои моменти и тенденции и в началото завоите ми често бяха с некомпенсирано плъзгане, със забиване или вирване на носа, с неподдържане на скоростта.
Междувременно инструктора ми хвана добра термика и почнахме да се катерим под голям плосък кумулус. Почувствах се горд като почнах да го водя за термиката като му казвах къде да я търси, когато я изпускахме. После му предложих друг кумулус, като видях че нашия се разпада.
Явно метеорологията е една и съща навсякъде, както и триизмерното ми въображение от парапланеризма.
Небето бе цветна картичка, планините също. Летенето бе приказно.
По едно време инструктора каза че трябва да кацаме, щото и други чакат на опашката. Показа ми изпарашутирване (mushed stall) - прави се с увеличаване ъгъла на тангажа, намаляване на скоростта до срив и поддържане на срива с хоризонталното кормила (движания на щурвала напред назад). По време на парашутирането планера се тресе като в турбуленция, но със ситни вибрации (bufet).
После по радиото предупредихме, че захождаме за кацане и кацнахме леко на полосата за дърпане.
На ръководителя полетите му казах, че съм в такова състояние, че може да ми поиска колкото си ще пари за този полет. Сбъднатите мечти нямат цена!
Останалата част от деня протече в организиране полетите на другите - помагаш за излитанията, за закачанията на въжето. Понякога приготвен планер трябва да се откачи и да се избута настрани, за да кацне някой от другите.
Кумулусите изчезнаха. Някои полети бяха доста кратки - явно бе трудно да се хване тернмика. Тъкмо почна да ми доскучава и към 4 дойде отново моя ред. Същия планер с друг инструктор - ентусиаст на моята възраст. Казах му да ми обяснява какво прави и че искам да се уча, макар че нямам време за нормален курс. Предложих му да се борим за термика, макар че и двамата бяхме малко скептични за условията.
Към края на издърпването ни въжето с парашута нещо се скъса, но бяхме достатъчно високо и насочван от един пушек на земята отидохме към предполагаемо място на термика. Там той повъртя нещо за малко, но го изпуснахме и явно иснтруктора си помисли че ще кацаме скоро, че ми даде управлението и ми каза да се пробвам и да се уча да управлявам. Нали съм старо куче медалист - поразгледах терена, подуших вероятните източници и спусъци на термиката и по едно време захапах хубаво качване, че и на всичкото отгоре го извъртях прилично добре. Надеждата се върна. Инструктора предложи да пробваме друго място. Там пак хванахме нещо, но го изпуснахме. Пак ми даде управлението. Пак хванах нещо, но явно на около 1000 метра имаше ветрови срез и термиките бяха доста раздробени и отнесени от вятъра. Решихме да се връщаме към летището, но пътем минахме над ЖП гарата и там вече набарах хубава термика и се понабрахме добре. Преди полета бях казал на инструктора че искам да стигна планините и сега той ми каза че поема управлението защото трябва по-ефективно летене за достигане на целта. В низходящите ускоряваше. Пропускаше слабите балони, които иначе с парата бих въртял. После се залепи за планината и почнахме да я качваме с 5 м/с реене. Невероянти гледки. Страховити зъбери. Реенето изискваше близко летене до тях и естествено той управляваше, щото нито той ми имаше доверие, нито аз на себе си. След малко слаломи и разходки получихме обаждане по радиото че трябва да се връщаме, че и други чакат. По пътя практикувах завои. Той ми показа и дълбок срив. Гмуркания, положително претоварване и безтегловност. Имахме изобилие от височина, но заради другите трябваше да пуснем въздушните спирачки (качеството пада от 25 на 10), докато правим щуротии. Пак леко кацане. Пак щастие на седмото небе. Имах чувството че сме летели 15 минути, а всъщност ни смъмриха че сме превишили едночасовия лимит и сме били горе 90 минути.
Вечерта Ян се прибра в Кейп Таун, а аз реших да остана за още летене.
Настаниха ме една стая за гостуващи пилоти. После отидохме с да вечеряме в града. както винаги виното бе превъзходно. Вечерта спах като новороден.
На другия ден по съвет на инструкторите направих едночасов полет с австралиеца Фил с моторен планер - Rotax Folke. Пробвахме да реен близката планина, но вятъра не беше достатъчно силен. После пробвах завои и няколко захода за кацане. Доста време ми отнемаше тримуването на самолета, при различните режими на работа на двигателя.
После кацнахме и отидохме да летим на twin aster, дърпан от една cesna.
Фил каза, че управлението на astera е по различно и за разлика от учебния планер и от мотопланера, тук след команда за завой трябва да парирам с обратна команда (за да спра докреняването) и после да издърпам леко, да повдигна носа. Отново ми бе трудно с координираните завои - първо накренявах и после компенсирах с педалите. Фил ми каза че трябва дори първо да тръгна с педала и после да накреня. На няколко пъти завоите се получаваха добри и сега поне знам към какво да се сремя. После лесно хванахме хубави термики и се понабрахме. Фил ми показа свредел (spin) - едното крило е сринато сочейки надолу, докато другото се върти бясно. Влизохме чрез сриване в завой. Направихме 6 витки. Излизането е с вертикалното кормило против посоката на въртене. Имахме все още добра височина и помолих Фил да направим лупинг. Готово. Продължително пикиране и плътно издърпване. Неописуема радост от гледката и претоварването (4.5 g). После заради другия ученик трябваше пак сърцераздирателно да губим височина със въздушните спирачки. Аз направих захода за кацане, но на отсечката със страничен вятър ни удари термика и рещих да подмина глисадата, за да загубя допълнително височина. Фил ми каза че това е забранено (сигурно щото влизах в глисадата на съседната успоредна полоса) и трябва да разчитам на въздушните спирачки и на предните отсечки от захода за кацането.
Последните години обучаваме параучениците си на правоъгълния разчет за кацане и тук нещата ми се струваха доста подобни...
Вече знам какво ще правя всеки свободен уикенд през следващия месец
...
Устър е на 90 км от Кейп Таун по пътя за Йоханесбург в обширна долина, надлъжно разположена към преобладаващите в района ЮИ ветрове. Заобиколена е 1000-1500 метра високи стръмни и насечени скалисти вериги. Летището е в покрайнините на града, успоредно до реката. До него има голям язовир и още планини.
Летището има три полоси - асфалтова, успоредно на нея е 3 км грунтова полоса за дърпане с лебедка и през двете минава по-къса грунтова трета за по-странични ветрове.
Летището е собственост на общината, управлява се от клуб за моторно летене и най-вече от клуба за безмоторно летене - Cape Gliding Club (cgc.org.za)
Както повечето безмоторни клубове по света, така и тука нещата са организирани на леко комунален принцип. Клуба си има членове, които са обучаеми, помощник инструктори и инструктори. Всеки уикенд има дежурен пилот, дежурен теглещ пилот и дежурен инструктор(и). Те не получават възнаграждение за това, и предполагам са мотивирани заради летенето. Тук в съботата тегленето е с лебедка и буксиращ самолет, а в неделя - само със самолет.
Активните дейци в клубовете са хора обикновенно над 50 години, но се срещат и по-млади, че дори и тинейджъри.
За разлика от парапланеризма, организирането на летенето и обучението изискват дисциплина. След последния ми полет инструктора ми "скъса" пилот на опреснителен полет, защото пропусна елемент от преполетната си проверка. Фил ми каза, как след дългогодишен опит, той също бил "скъсан" на проверовъчен полет, заради подобна грешка.
Нищо лично, просто въпрос на живот и смърт!
В Южна Африка бях приятно изненадан от българските цени, при западното качество на стоките и услугите. Летенето не бе изключение. В събота за 30 минутния и 87 минутния полет платих общо 100 лева (колкото е 15 минутния тандемен полет в Сопот тази година). В неделя 65 минутния полет с мото планера бе 120 лева. После аеро буксирането до 1000 метра бе около 110 лева, а ползването на двуместния Aster за 35 минути струваше 3 лева.
Вече изкарах парите за самолетния билет и за амортизацията на парапланера. Знам за какво ще изхарча останалите пари които изкарам от тандемни полети. Кеф!
А къщата може да чака
...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+0 / -0
Ще догонвам тая пролет!!! 
