аз съм си в къщи
полета ми от Орешака до Гурково(село близо до Твърдица) също бе ....най-запомнящия се от всичките ми досега!!!!!
Двата ми Джи Пи Ес-а за запомнили 113км/ч максимална скорост, честичко гледах скорости 90-100.....и ми беше ясно ,че приземяването ще е проблем...
край Шипка ядох големи шамари,челен тък и яко мачкане....(нали летях със слабонатоварен голям 42кв.м тандем...)но бях съсредоточен,работих много с командите и газта....и при тая скорост бързо отминах турбулентната зона
Вятъра бе западсеверозапад и аз обърнат с лице на север летях яко на изток....като лека полека бях изплюван и на юг...т.е в южна българия...угасих мотора....
като гледах как се огъват дърветата по склоновете под мен...и минават вълни по короните им....бррррр
видях че мога да кацна около Гурково и започнах да правя разчет за кацане заднишком напред
напълно отпуснати тримери,уши и блъскане наляво надясно,напред назад...снижавам....и над Гурково чувствам енергично изтегляне нагоре ....и +2....+3 качване....притесних се щото на на няколко км южно и източно има големи водни площи...излязох от термиката и се насочих (с гъза напред) към друга изорана нива.уцелих я по средата.кацнах меко,завъртях се и свалих парапланера на земята....
но 42кв.м и 60-70км/ч вятър са кофти комбинация.....влачи ме през цялата нива като се опитвах да го погася....но вървите и коланите се бяха усукали на въже.....опънато...а като вдигна глава виждах че крилото е с изходящия ръб нагоре....т.е. не трябва да тегля командите....спрях се в една канавка на края на нивата под високо напрежение...
всичко и навсякъде ми беше пълно с пръст...поражения по мен почти няма...дребни ранички по пръстите на ръката...и натъртени ляво рамо и крак
На фотоапарата се е отчупил обектива ,счупен дисплей и е пълен с прах .уредите и парамотора ми са надраскани от влаченето през нивата...
Но.....имам супер снимки !!!!!
вижте ги на
http://picasaweb.google.bg/venkost/KomEmine#