Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 10:18 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 78 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Окт 01, 2009 6:41 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Окт 06, 2006 8:46 am
Мнения: 153
Местоположение: Тетевен
Браво,поздравления момчета!В Тетевен и околността,доста хора са ви видели,мислели,че и аз съм с вас,та ми "скъсаха" телефона от звънене :D :D :D Гледам в Орешака сте били в механата на една моя близка приятелка-супер.Другият път ще ви очакваме в Тетевен на по "Тетевенска сливова" :lol: !

_________________
TETEVEN PARAGLIDING TEAM


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Окт 01, 2009 7:38 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 19, 2005 1:34 am
Мнения: 121
Местоположение: Бургас, Сливен
Dnes osushtestvihme edna otdavnashtna mechta. Letqhme nad Sliven pri pulen mrak I predi malko kacnahme ne letishteto, samo po uredi bez problemi. Rajona mi e otlichno poznat I kacnahme meko, samo malko ni razdrusa smqnata na poskkata v prizemniq sloj. Sega palim ogunq I chakame gosti Kamen I Plamen ot Jambol. Vqtura beshe SE I napradvahme bavno, no se nadqvame utre da stignem moreto. Sled vcherashnite premejdiq, dneshniq den beshe relax.

_________________
www.skyvision.bg


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Окт 02, 2009 10:10 am 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 19, 2005 1:34 am
Мнения: 121
Местоположение: Бургас, Сливен
Toku shto kacnahme na moreto do Sl. Briag. Preletqhme ot Sliven do tuk za okoilo chas sus silen W, kato na momenti skorosta ni beshe 95 km/h. Kogato stignahme moreto zavurtqhme za proba sreshtu vqtura I s pusnati trimeri na 800 m. Probivahme s 5-10 km/h I s Mlina reshihme da kacnem. Dolu do terena skorost 30 km/h s turbolencii. Do celta 17 km. Shte chakame.

_________________
www.skyvision.bg


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Окт 02, 2009 11:35 am 
Offline

Регистриран на: Сря Мар 10, 2004 3:40 pm
Мнения: 498
Местоположение: BG Bankya
а бе целта сте я постигнали!!!!!
Бравооооо!!!!!!

_________________
Летете ниско и бавно!
Голям кеф е,вервайте ми!
До среща във въздуха!
Венко


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Окт 02, 2009 10:00 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
http://forum.skynomad.net/gallery/thumb ... ?album=100

Много шум. Много вибрация.
Но се чува и музика.
Песни за пътешествия и приключения.

Ком-Емине за мене е най-патриотичния маршрут. Гръбнака е пълен с история. Поглеждаш наляво - Северна България. Поглеждаш надясно - Южна.
Идеята за парамоторното преминаване на маршрута запали група ентусиасти от Банкя, Бургас, Стара Загора и Сопот. След известно умуване и чакане на времето се събрахме на една хубава поляна преди Берковица и във вторник в 9 сутринта потеглихме. Първи бе Венко, после аз и останалите. Излитането в безветрие бе зор и единия трайк претърпя авария. Набирането на височина към връх Ком бе бе бавно и горивоконсумиращо. Прогнозирания СЗ вятър бе З около Ком и не помагаше със склонов ефект. Термиките от слънчевите източни склонове бяха слаби и смачкани от инверсията. Тези които хванаха реброто на Щърковица изкатериха планината по-бързо. Аз пък притеснен от евентуално силен СЗ хванах рида на хижа Ком, за да атакувам върха от по-близо. След върха се разминах с трайка на Емо и Малина и продължих към Петрохан. Там планината завиваше на ЮИ, а аз още се чудех билото ли да гоня, туристическата пътека или просто някаква далечна точка на изток. Между временно попаднах над космическата местност "Дупките" и оставих красотата да ме води. После се пренесох в швейцароподобния Искърски пролом, Лакатник и многобройните селца, къщя и махалички. Между другото на десетина километра СИ от Лакатник видях поне 1000 метров стръмен южен склон. Ако не са проблемите с транспорта, сигурно ще е страхотно за безмоторно състезание в района. ЮИ от Лакатник има селце с езерца и удобни за кацане поляни, а аз продължих по билото, където вече работеха хубави термики. По едно време Емо и Малина ме настигнаха с претоварения трайк, ама май не им хареса идеята за летене над трудни за приземяване местности и зацепиха направо към Етрополе, над платата до връх Козница. Малко преди Мургаш, започват обширни гори и аз кацнах на тревистото било за дозарядка. По радиото разбрах, че Венко без гориво върти термика над Етрополе, а Емо караше след него. След кратка почивка излетях, хванах базата и към Мургаш. Там имаше образцова сеч за разреждане на гората (без майтап). След върха отново се притесних от СЗ вятър и се отказах да следвам завиващото на ЮИ било и цепих направо към виадуктите на Витиня. После гори, гори и пак гори. Сред тях имаше един странен връх с като че ли извиращи газирани камъни. Малко преди връх Баба билото пак се оголи и термиките и склоновия ефект се подобриха. След връх Баба зейна дупката на Елаците. Заплеснах се да я снимам, докато се усетя че вятъра ме издухва към Златишкия проход. С голям зор захапах билото, щото бях забравил че около проходите вятъра изтича от СЗ, С и СИ. После едно яко реене ниско, близко и бързо по билото с лека помощ на мотора. Преди Вежен се заформи огромна гориста местност и аз почнах да се притеснявам за горивото. Мислех да кацам в Рибарица и да се обаждам на Тетевенци да ме зареждат. Мислех да отседна на хижа Вежен, но това едва ли ще е възможно за трайковете и наземния екип. Така си казах - айде поне да стигна Васильов че да не губя височина. После айде по реброто между Шипково и Чифлика и винаги с по 2-3 полянки под ръка за аварийно кацане. После си викам - айде да кацна на Беклемето - хем да хапна, хем някой да дойде да ме зареди с гориво. Накрая кацнах под арката на Беклемето, където почти ставаше за реене. Забелязах, че по вървите ми се бяха закачили паяци номади. Там се свързах с другите и разбрах че са решили да кацат на Орешака. Отказах се да спя на хижа Амбарица и айде и аз натам. Кацнах с 1 литър гориво. Намерихме едно хотелче за по 15 лева близо до летището. После дойдоха и другите. Вечерта в една механа и после заспахме уморени.
На другия ден станахме рано и се приготвихме. Небето изглеждаше мътно и духовито.
Отново зор с излитането в безветрие. Венко пак бе пръв с тандемното крило. Аз направих два несполучливи опита, на един от които перката закачи връв, а тя изкриви рамката, без да се скъса. Замаскирахме повредата и на третия опит излетях. Сравнително лесно набрах височина до пред лещата пред връх Ботев. Тъкмо си мислех да яхна вълната и мотора почна да слабее от понижаването на кислорода. Успях да настроя карбуратора. Мотора се оправи, но почна да ме лашка няква турбуленция и пуснах на изток. Марагидик, Мазалат, Узана и Шипка дойдоха бързо. След Бузлуджа, част от билото завива на СИ и докато се усетя се озовах в капана на вятъра. Почнах да катеря, за да пусна с максимална височина по вятъра. После тънейки, въпреки форсирания мотор, прелетях по вятъра обширни гористи местности и стигнах до северната част на Мъглижката планина. Долу към Гурково духаше корав падащ вятър, щото Жребчево и останалите язовирчета бяха нащърбени от зайчета. По късно разбрах, че Венко е имал трудно приземяване там. Аз бях над пътя София-Бургас, на около 2000 метра, когато усетих че северната компонента на вятъра намалява и почнах да се приближавам към планината над Шивачево. Един белоглав орел също ми подсказа посоката. Имаше и лека поддръжка, поради което си мисля че съм бил на гребена на синя вълна. Напредвах успешно към Карандила, като се надявах да кацна в долината на север за презарядка. Не знам защо въртенето едни ветрогенератори ми подсилиха усещането за силата на вятъра и почнах да се двоумя. Мислех да кацна на високите поляни преди Карандила, но нащърбения язовир със странен цвят ме отказа. После реших да кацна на старта на Синилка, но като снижих една юнашка тюрбуленция ме стресна. За първи път получих 50% колапс с парамотора (да е жива и здрава Алфата - обещавам да и сменя закъсаните върви и да я сгъвам с любов). В главата ми бързо изплуваха легендите за падащите ветрове на Сливен. Ветрогенератора под Синилка се въртеше безмилостно от силен З вятър. Казах си щом вятъра се сменя от С на З, значи някъде дебне лоша турбуленция. Представих си обтичането на планинската верига на Синилка. На края и вероятно отново щеше да пробива С. Насочих се към вероятното събиране на двата потока. Там вероятно ще се получи конвергенция, която ще ми намали вятъра за приземяване. Така и стана. Кацнах почти вертикално, угасих лесно крилото, но докато го разкача то се опита да ме завлече. Овладях го окончателно и се отдадох на голямото чакане на една ливада 5 км ЮЗ от Петолъчката.
Южно от планината се образуваха лъскави и газирани лещи.
Междувременно разбрах, че трайковете са излетели от Орешака, но са кацнали заради низходящи и турбуленция.
След около 3-4 часа вятъра отслабна, заредих и излетях отново. Северната компонента бе значителна и нямах шансове за приближаване на Стара Планина. На източния край на Карнобат има бензиностанция с големи ниви и безпроблемни за добър вятър жици. Докато притичвах с тубата да пълня резорвара едни катаджии ми наглеждаха екипировката. Разнообразих им ежедневието с умело излитане и отново на изток. Слънцето падаше, а над полето се образуваше инверсия. Така пробвайки под и над инверсионните слоеве и вълнички стигнах Айтос. Зачудих се къде да кацна да бивакувам. Реших случайността да избере мястото и изключих мотора. По време на планирането се оглеждах за изоставени вили и фургони. Накрая избрах две могилки и кацнах. Наблизо имаше изхвърлени боклуци, където си намерих дюшек. Крилото бе страхотен юрган в топлата и суха нощ.
Часовника ми за развиделяване пак бе безгрешен. Приготвих се бързо и излетях, защото прогнозите бяха за умерен ЮЗ вятър, усилващ се към морето. Исках да ползвам нощната инверсия за защита от вятъра в случай че ме издухва навътре в морето. Почнах да набирам височина, но някаква северна компонента ми затрудняваше приближаването към планината. Постепенно нависоко и с приближаването към морето и вятъра се чувстваше по западен. Стара Планина бе забулена в облачна шапка, а някъде на СИ пасеше обширен конгестус. Викам си покрай Емине сигурно се събират течения, които хранят облаците. Въпреки че не знаех накъде точно е целта, аз се насочих към конгестуса с надеждата че поне ще запира вятъра. Слънцето изгря. Морето се показа и разпознах Несебър и с радост разбрах че Емине е чисто от облаци. От Влас хванах брега като се придържах леко към планината за да не ме изненада някой силен СЗ долу. Повърхността на морето бе вълниста, но още не можех да определя посоката на вятъра. Всичко бе толкова мистично. На два пъти с приближаването на Емине правех 360 градусови завои за да проверя пробиваемостта ми срещу вятъра. Линията на брега, фара и слънчевата пътека в морето се жигосаха в паметта ми. Помислих си да долетя до Обзор или Св. Влас, но падащия по склона на планината З вятър ме отказа. В седем, седем и нещо кацнах до село Емона с 1 литър бензин.
Сгънах, хванах една баничарка на стоп до Обзор. Там един маршруткаджия намери място за бадажа ми и айде към Бургас. На гарата реших да се правя на съвестен и си дадох мотора за товарния вагон. Струваше ми 20 лева и освобождаване от останалото гориво. На гарата не можах да купя тетрадка или хартия - имаше само вестници, списания и книги. Казах си - не ща да чета написаното от друг - живота сам си го пиша. Накрая в едно барче изпросих хартия, а по пътя за Сопот написах всичко това.
Между временно разбрах че ниското около Шипка, Мъглиж и Сливен е духало ЮИ, което е доста различно от силния ЮЗ по морето и Пернишко. Явно инверсиите и планините доста усложняват метеорологията. По едно време си мислех, че за Ком-Емине трябва да се лети в безветрие. Подозирам, че заради местните И ветрове, най-добре е умерен З.
Още разбрах че:
- гората в Сопот е на южен склон и се оцветява по рано от останалите гори
- трайковете не стават за кацане по хижи
- трябва да се каца по-високо или на подходящо ветровито място, щото излитането сутрин в безветрие под инверсията е гърч
- ранното тръгване е за предпочитане
- трябва да се внимава с капаните на терена и вятъра т.е. метео, метео, метео...
- конфигурацията парамотор, масло + резервна туба е удачна
- поляризиращите очила пречат на снимането и гледането на дисплеи
- няма смисъл от fish eye обектив
- тапи за учи плюс антифони. 2-3 слоя дрехи и топки ръкавици
- по-добре е с по-стабилно крило. Печалбата в планирането при умерени попътни ветрове е нищожна
- по-големия размер крило може да облекчава излитането в безветрие, но е проблем при кацане при по-силни ветрове
- догодина пак...

Цялото приключение бе тест за мен. Нарочно не се готвех до последно. нарочно нямах никакви прибори и връзка с другите по време на полета. Нарочно бях без пътни карти и документи за самоличност. Нямах дори нож и кибрит.
Само аз, парамотора и 3-400 лева.
Плюс телефон и фотоапарат де ;-)
...

Парамоторното летене с бивакуване е новата рокерия. Ония суетните ряпа да ядат

...

Благодаря на брат ми Димитър и на всички останали за съучастието. Благодаря на семейството ми за разбирането. Благодаря на Венко за безотказния парамотор.
....
...

Какъв е смисъла да се лети Ком-Емине и изобщо защо трябва да се поставят цели?
Не е важна целта, а пътят към нея. Целта служи да те изкара от комфортната ти зона. Вкарва те в приключения и преживявания. Трудностите и новите ситуации са едни от най-добрите учители. Това което не ни убива ни прави по-силни. Естествено всичко трябва да е с мярка. Търси границата. Търси баланса.
....



През 1995-та с баща ми и чичо ми пребродихме Стара Планина от вр. Ком до нос Емине. Беше интересно преживяване. Спомням си как в началото на прехода, баща ми ни предупреди, че тръгваме без да знаем дали ще завършим и че може да си омръзнем до намразване.
Все пак за 15 дни стегнато ходене от изгрев до залез стигнахме морето. Спяхме по хижи, заслони и ловджийски вишки. Ядохме каквото си носехме (по едно време ми писна от шоколади и фъстъци - виждах ги дори в лайната си). Направих си първата и още една от най-вкусните супи в живота си - по пътя набрах едни бели и ядливо миришещи гъби, малко див чесън, коприва и ситно нарязан остатък от шпек... Лутахме се из горите на Източна и Западна Стара Планина. Дори на едно дърво попаднах на инициалите на дядо, от времето когато е вървял по същата пътека... Омръзнахме си без да се намразим - явно връзката ни е корава, а човечността дълбока.
Нямаше излишни думи, но всеки бе с пламъче в очите. Всеки бе оставил едно и бе взел друго от планината... На другата година бях в разцвета на силите си и реших да се премеря. Сам. Различно е. За 20 дена проходих хиляда километра - Пирин и Рила за 4 дена, после влак от Костенец до Берковица и айде пак до морето за още 14 дена. Случваше се да ходя по 17 часа на ден. Веднъж окъснял преди хижа Ехо си осветявах пътя с импровизирана факла от тоягата си и найлонови пликчета... Имах едно радио, което веднъж проработи при последните стъпки при изкачването на един връх. Пред мен се разкри Великата Рилска пустиня и се чу "Аве мария" от "Века на любовта". На заслона кончето пък попаднах на един турист, който предната година бе намерил бележките ми по дърветата за баща ми указващи изхода от джунглите между Върбишки и Рижки проход... На хижа Лескова пък срещнах Митака от Карлово, дето все посреща Нова Година на връх Купена... От гара Лакатник изпратих писмо на майка ми да ми донесе продукти и спален чувал... Трябваше да съм педантичен към теглото на багажа си след като вместо химикалка си взех пълнител, и то наполовина изписан... На хижа Кашана същия хижар ме нахрани с вкусен качамак, макар че май се бе пропил. Из хижата имаше табелки "Който не пие или е долен или е болен"...На връх Ботев намазах малко готвено от стола, но пиршеството бе бе в миньорския стол на Кръстец. Дни наред мислех за него, а като стигнах изядох две първи, две втори и две трети. После трябваше да подремна на една поляна да ми спадне корема. Там някъде се разделихме с майка ми, която бе дошла на Бузлуджа да ме зареди с продукти... След това имаше един интересен заслон със стенописи посветен на гурбетчиите и Загора със следния надпис "Където има гора, има и вода. Където има вода има и живот"... След хижа Чумерна се полакомих да измина още разстояние и през нощта ме пра тотален дъжд. На другия ден си доспивах към Агликина поляна, от което после трябваше да вадя един кърлеж от хълбока ми с ножа, за учудване на минаващите шофьори по прохода... Преди върбишки проход имаше изоставен пионерски лагер превърнат в свинарник. Кучето живееше на беседката, за да не го изядат прасетата. Обядвахме със свинаря, който ми даде още пълна торба с варени раци за из път. Вечерта спах в полуизоставеното горско стопанство Елешница. Разни животни и честите камиони на дърво бракониерите ме будеха често през нощта... Мюсюлманските села в Източна Стара Планина бяха запечатали живота. Преди Козичене пак срещнах горския и той пак ме вози на стоп на мотора си... Накрая морето. Ах морето! Заветна цел. Да ама издържах на плажа един ден. После се обръснах с морска пяна и се върнах у дома...
Между временно хляба бе поскъпнал двойно, а хората говориха за инфлации и проблеми. А аз нещо не разбирах и истинки се радвах да открия топлата вода, готвената храна и мекото легло. Коригирах си ценностната система и почнах отначало.
Помня как веднъж по средата на прехода си избърсах гъза с банкнота. Там тя нямаше стойност. Баща ми беше разказвал историята на златотърсач, който трябвало да хвърли всичкото си злато за да има сили да се добере жив до цивилизацията...

През 2001-ва с Йоханес се опитахме да направим Ком-Емине с летене и ходене. За съжаление източния вятър ни удави още на Гинци.
Няколко години по-късно той и Ицо преминаха половината от прехода с велосипеди.

През 2007-ма Ицо Пецанов също опита да премине Ком-Емине с летене и ходене, но времето бе лошо и почти изцяло го изходи.

_________________
www.nest.bg


Последна промяна niki на Съб Окт 03, 2009 6:46 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Окт 03, 2009 8:41 am 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 3:48 pm
Мнения: 111
Niki dai edna po sakratena versia 4e... tova niama is4itane :lol:


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Окт 03, 2009 8:45 am 
Offline

Регистриран на: Пет Сеп 11, 2009 5:36 pm
Мнения: 44
Местоположение: София
Име: Любен Любенов
ico написа:
Niki dai edna po sakratena versia 4e... tova niama is4itane :lol:

Но пък е интересно и добре написано. :lol:


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Окт 03, 2009 10:19 am 
Offline

Регистриран на: Вто Юли 11, 2006 2:10 pm
Мнения: 497
Местоположение: Varna
Браво Ники, браво и на всички участвали в начинанието
За въпросния маршрут слушам от много време и си е събитие че вече е пролетян и заснет.

За въпросното място североисточно от Лакатнки е връх Бегличка могила и малко под него е южния старт на Врачанци, бяхме там на Околчица опън но за жалост беше силно. Красиво място определено.

Завладяващ разказ и прекрасни фотографии. Благодарим ти.

_________________
Ozone Mantra M6
Element Air4+


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: ...
МнениеПубликувано на: Съб Окт 03, 2009 3:41 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 23, 2006 6:04 pm
Мнения: 1183
Местоположение: Велико Търново
Име: Ивелин Калушков
БРАВО!!!
... и за начинанието и за разказа, и особенно за разказа! Наистина ме накара да се замисля за ценностната система която имаме и за това кое е важно и кое не. Разказа е уникален, сигурен съм че и преживяването несъмнено е било, отново браво на Ники, Емо, Малина, Венко, и всичкит други приключенци за които не се сещам в момента!

_________________
"Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил

Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+
Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+
Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+

Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+

Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Окт 03, 2009 4:46 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Мар 10, 2004 3:40 pm
Мнения: 498
Местоположение: BG Bankya
Ники....страшни снимки....респект!!!!!
в изводите ти предлагам:
по-добре да летиш ниско и да виждаш(или снимаш) хубаво детайлите....отколкото да бродиш в "космоса"

_________________
Летете ниско и бавно!
Голям кеф е,вервайте ми!
До среща във въздуха!
Венко


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Окт 03, 2009 5:17 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 19, 2005 1:34 am
Мнения: 121
Местоположение: Бургас, Сливен
Здравейте, вече на кирилица.Вчера след сутришния скоростен полет, решихме да изчакаме и да видим дали ще пробие
бриза и да се пробваме да завършим трипа.Проби към два.Изчакахме да поотслабне и към 5:30 излетяхме с идеята да
проверим как е във височина и да решим дали да летим до Емине.Излетяхме лесно с източния вятър.Движихме се с
20 км/ч до около 300м над терена, после турболентна зона и отново спокойствие.Скороста ни рязко се увеличи.Бяхме
преминали от бриза в основния югозапад.След като проверихме ,че пробиваме в обратна посока и ще можем да се
върнем,отпрашихме към Емине.Бързо достигнахме целта.Снимки, видео и хайде обратно с 21км/ч.След около 30мин. нищожен
напредък решихме да слезем отново в ниското и да се приберем по-бързо с бриза.Страхотни снимки над водата, красота
и безпроблемно прибиране до кацалката,където ни очакваше останалата част от групата.Вечерта отново лагерен огън.
Липсваха ни Ники,който завърши трипа по бързата процедура,Венко и неговата наземна поддръжка Краси,Иво и Никола,
които се прибраха в Бургас след оцеляването на Никола при сутришния полет.Специални благодарности на Дънди,Митко и
малаката Деси, който ни помагаха и подкрепяха до края.Снимки и видео както и цялостен разказ по-късно.

_________________
www.skyvision.bg


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Окт 05, 2009 7:20 am 
Offline

Регистриран на: Пет Яну 18, 2008 12:15 pm
Мнения: 129
Поздравления! Радвам се, че сте преминали маршрута и всички сте добре. Чуден разказ от Ники, който ми напомня на някои мои пътешествия от най-ранните ми години. Прекрасни снимки. Благодаря. С нетърпение чакам тези от Емо. Искрено се надявам този маршрут да стане традиция! Още веднъж - поздрави за куража и усилията!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Пътетис от наземния Екип :)
МнениеПубликувано на: Пон Окт 05, 2009 2:50 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Авг 28, 2007 9:55 am
Мнения: 41
Местоположение: Сливен
Име: Даниела Димитрова
Ето и от мен описание на пътешествието Ком - Емине с парамотори 2009. :D
http://www.dandiup.com/


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Окт 05, 2009 8:05 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Юни 15, 2005 2:45 pm
Мнения: 535
Местоположение: Ямбол/Бургас
Име: Александър Рунев
Колето ми даде да пусна от негово име снимките от прекрасното начинание. Поздравявам всички ви и много се радвам че всичко свърши без много сериозни инциденти, като не броим пукнатата глава и повредената техника.

ето снимките:
http://picasaweb.google.com/batSako/KomEmine1#

http://picasaweb.google.com/batSako/KomEmine2#

П.П. Клипчетата Никола ще ги пусне по наратъка

_________________
Александър Рунев
GIN Carrera+

Човек няма крила и по отношение на теглото му
към теглото на мускулите му е 72 пъти по слаб от птица...
Но аз мисля, че ще лети,
но не заради силата на мускулите му,
а заради силата на своя ум...
Н.Е. Жуковский


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Окт 06, 2009 7:41 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 19, 2005 1:34 am
Мнения: 121
Местоположение: Бургас, Сливен
Ком-Емине приключи! Едно невероятно приключение, пътешествие, което беше изпитание за духа, тялото и техниката. Прелитането над Балкана по цялата му дължина ме изпълни с приклонение, показа ми колко сме уязвими и ме направи по-здържан и предпазлив. Въпреки че с Малина прелетяхме целият маршрут от връх Ком до фара над нос Емине без прекъсване, за момент обсъждахме варианта да се откажем от последните 10 км. от Сл. бряг до носа, защото беше изключително опасно. Така Ком-Емине щеше да е непостигната за нас цел и предизвикателство за следващата година. Сега когато всичко приключи си мисля , че може би не бих го направил втори път с тандем с точно този трайк. Ако се включа догодина то ще е със соло крило с парамотор. Направих си много изводи, които ще споделя с вас в края на разказа и дано тези които ще летят догодина извлекат полза от нашия полет.

Всичко започна когато прочетохме идеята на Ники във форума. Отдавна бяхме решили да направим едно пътуване през страната само двамата с Малина с трайка, като си носим с нас всичко необходимо за лагеруване. Летенето над планини на такава височина обаче изисква по-голяма тяга и всичко излишно като багаж те обрича на неуспех. Затова първоначално се изкуших да летя сам с парамотора, но прелитането с трайка с тандем беше предизвикателство. Решението беше взвето и започнахме подготовка. Нека кажа малко за техниката. Трайка е производство на Адвенчър и е с двигател Симонини Мини II, 250 кубика 33 коня. Крилото е парамоторен тандем на Адвенчър 42 кв.м. Общо полетно тегло от сайта им е 200 кг. за да катериш добре. Аз съм го летял на морското ново на летище Проморско с 110 кг. пасажер + моето тегло 95 кг. + 80 теглото на трайка + 7 кг. крило + 10 литра бензин = 312 кг. Катерихме с около метър за секунда, летяхме с 60 км. с неутрални тримери. Управленията стават твърди и е мъка да правиш завой. Високо в планината положението беше същото. Малина е по-лека около 50 кг. но летяхме с пълен резервоар, въздуха е по-рядък, двигателя губи мощност, а тандема пропада повече. Предимство ни даваще големия резервоар 25л. който ни дава 3-3,5 часа полет и по-високата скорост в сравнение с останалите, но катерихме изключително трудно и ако не бяха силните условия, нямаше да успеем да прелетим маршрута. За да спечелим височина използвахме всяка термика и най-вече склоновия ефект на всеки попътен склон. Набирането на височина ни отнемаше доста време и гориво, но по-голямата ни скорост и по-големия резервоар ни позволяваха да се движим с останалите и да не изоставаме по-трасето. За кацането не е проблем да кацнем където и да е, но за излитане ни трабва скорост, равен и обширен терен или вятър. Не можах да намеря по-голям запасен от 200 кг, но все пак беше нещо. За жалост нямах контейнер, а беше късно да поръчвам да ми шият. Обадих се на Венко и той обеща да донесе на Берковица. Когато пристигнехме там сутринта, се оказа че не го е намерил и трябваше да вземем решение дали да летим без запасен. Решението беше взето за 3 секунди и започнахме да се приготвяме. Сега отчитам това като грешка която направихме в желанието си да се включим. Прелетяхме около 560 км. над планински била със силен вятър и максимална скорост 108 км/ч с чести турболенции. Втори път не бих тръгнал без парашут и то подходящ поне до 300 кг.

И така излетяхме последни от Берковица около 10.30 и бавно започнахме да набираме височина. Целта ни беше да излезем над връх Ком и от там да пуснем по билата на изток като следим горивото. Както и предполагах с пълна газ катерихме с максимум метър в секунда. Насочихме се ниско до склона и скоро влезнахме в слаба термика. Качването ни се подобри доколкото можех да се задържа в нея. Тесният завой с претовареното крило бързо ми умаряше ръката. Катерихме с 2 м/с. и скоро бяхме над върха. Чувахме Венко по станцията, беше далеч напред. Над Ком се разминахме с Ники, който тъкмо пускаше на изток. Направихме снимки и видео. Беше невероятно кресиво. Билото е равно с обширни поляни подходящи за излитане и кацане дори и с трайк. Помиских си, че догодина може да се стартира отгоре. На изток напредвахме добре. На около 2100 метра излезнахме над инверсията. Стана друсливо. Около нас на стотина метра по-високо от леки мъгелчета и пухчета бързо се формираха облаци. Видях напред, че и Ники излезна над инверсията. Венко по станцията постоянно съобщаваше позицията и височината си и каза че долу е мазно и спокойно, така че пак се гмурнахме в мътилката. Преди Искър настигнахме Ники, прекосихме дифилето и разбрахме, че Иво и Никола са кацнали в Ботевград до Шел, а Венко лети към Етрополе. Бяхме изгорили много гориво за да излезем над Ком и решихме да летим към Ботевград. Спуснехме се в долината, при което на глайд стигнахме града. Прелетяхме на 20 метра над Иво и Никола, които пиеха бира на бензиностанцията. Горивото ни щеше да стигне до Етрополе и продължихме. По станцията Венко каза, че е вече там и е свършил горивото докрай на 1200 метра. Докато стигнем при него въртеше термика над града 40 мин. и вече беше на 1600. Горивото ни привършваше, часът беше около 13,30 и бвше силно термично. Намерихме голяма поляна до бензиностанция и кръчма и кацнахме. Събрахме крилото и с трайка с тягата от перката се предвижихме по земята. Бира, горещ курбан и свински ребърца на скара. Не след дълго се събрахме всички. Наско беше счупил перка при излитане и тръгка към Стара загора за нова. Ники беше кацнал по билата и беше презаредил 5 л. Решихме да летим към Орешака и около 18 часа бяхме във въздуха. Терена под нас беше прорязан от дълбоки дерета, редуващи се със стръмни ридове. Никакъв шанс за кацане. Летяхме бързо и скоро наближихме Орешака. Ники беше кацнал и с Венко кацнахме почти едновременно. Не след дълго долетяха и Никола и Иво. Местните пилоти ни посрещнаха гостоприемно. Вечерта в механа Доброжанска среща на троянска сливова и греяна ракия.

Дотук добре. Успешен първи ден. Сутринта на летището ужасна влага. От крилата течеше вода. Безветрие с леки пориви отвсякъде. Много фал стартове. Първото ми обръщане с трайка заради изключително неравния терен и много бабуни. Венко и Ники излетяха и Венко по стансията каза, че лети бързо с NW. Излетяха и Иво и Наско. Раздуха силно. Вятъра завъртя посоката си на 180 градуса за 1 мин. и после пак обратно. Силни пориви. Тополите се клатиха. Иво и Наско кацнаха обратно със силни махове и подмятания. Летището беше в брутален ротор от северно разположен баир. За информация ще кажа, че това летище е разположено в дере. Взехме решение да търсим друго място наблизо на по-високо. Същевременно разбрахме че Венко го е отвяло в южна България до Гурково, а Ники до Петолъчката. За жалост Венко, се пребираше към София. Това поохлади всички ни. Аз бях твърдо решен да продължа. Бяхме прелетяли половината разстояние и ме очакваше добре познат терен от Беклемето до морето. На няколко километра източно от Орешака след дълго обикаляне в района намерихме добра поляна до село Дражкова нива. Подремнахме и започнахме да се приготвяме. Иво и Никола се отказаха, а Наско реши да лети с нас. Това щеше да е първият му полет по маршрута. Изчакахме облаците да започнат да се разпадат и около 17,30 излетяхме на около 5м/с WNW. Веднага склоновият ефект от близкият баир и нагоре и напред без да губим време. Посока Габрово. Терана отдолу без възможност за кацане. Летяхме с около 80 км/ч и бавно набирахме нагоре. Вятъра стана W. Стигнахме Габрово бързо и бяхме на височината на Шипка. Летяхме по билото и обсъдихме дали да кацнем в северна или в южна България. Няма да забравя момента в който погледнах на юг, а там долините бяха огрени от слънце и бяха така познати, гостоприемни и приветливи. Решихме, че сега е момента да преминем планината. Вече прелитахме чинията на Бузлуджа, когато видяхме че планината завива на NE, след Мъглиж. Решихме да следваме билото и това се оказа грешка. Бяхме на 1800 м. и щяхме да влезем в облачните улици, които започваха от Мъглиж на NE снижихме на 1600. Не след дълго се случи това от което се страхувах най-много през това пътуване... С пълна газ пропадахме с 3м/с. Низходящото ни сваляше бързо в огромна дупка посредата на планината, от която изтичаше мъглишкото дере. Все още бяхме високо и обсъдихме дали да се опитаме да се върнем на север или да бягаме на юг. В това време стана силно турболентно. Крилото стана неуправляемо. Бях го обрал доколкото мога и не можех да го пусна за миг. На няколко пъти се опита да ни засуче и аз отпуснах газта като се стремях да го държа над главата. Така със силни турболенции ни изхвърли над равнината. Пуснахме към Средна гора за да избягаме максимално от планината. Направихме и дъга на запад за да избягаме от силния поток, който изтичаше от дерето. Над Тунджа видяхме малки езера и започнахме спирала от 1200 метра. Крилото силно се мяткаше. Ръцете ми омаляваха и отвеме на време отпусках. Без газ с 1м/с турболентно нагоре. Пак спирала и така до водата. Над водата на 20 м турболенции. Едва се добрахме до брега и със силни подмятания успяхме да кацнем в някаква нива. През цялото време се опитвахме да следим Наско и дори да говорим по станцията. Той беше 10 километра западно и е преминал след Бузлуджа без проблеми. Излезнахме на пътя и запалихме огън. Беше инфарктен ден.

Вечерта се събрахме на къщата на Малина в с. Енина. Решихме да почиваме на другата сутрин и да не летим. Трябваше да сменим спирачен маркуч на джипа, а и специално ние имахме нужда от психическо възстановяване. Имахме нужда от успокояващ и релаксиращ спокоен полет за да се възстановим след преживяното. Вечерта около 18 часа излетяхме от летище кълвача с SW. Напредвахме бързо на E. Придържахме се посредата на равнината между Средна гора и Балкана. Внимавахме за изтичания от ляво и отдясно. Беше спокойно. Направихме бърза сметка на скороста и горивото и преценихме че ще долетим до Сливен. Проблема беше че ще е по тъмно. Познавам летището отлично и решихме да летим до там. Някъде към Шивачево слънцето залезе. Включих светлините на уредите. След Николаево селата светнаха. В далечината се видя светещият град. Беше невероятно топла вечер. Наближихме Сливен и слезнахме ниско над осветения път, който влиза в града. Снимахме и се кефихме. Беше абсолютно тъмно. Скороста ни намаля и ни подпря север. Нощният ход беше тръгнал. Стана турболентно. Виждах крилото като силует, но усещах как трепери и се свива като акордеон. Право към летището, където след 360 градуса се оказа SE. Пистата беше заета от състезаващи се коли. Познавам терена добре.Кацнахме на тревата.Запалихме огън и поканихме гости – Камен и Пламен от Ямбол. Наско беше кацнал по светло около Шивачево, а Иво и Никола някъде назад. Скоро край огъня пристигнаха Митака с малката Деси, Дънди, Иво, Никола и Наско. Разпънахме палатки и си легнахме.

Сутринта станахме рано. Всички излетяха със слаб E. Ние се забавихме, защото ходихме за гориво. Когато излетяхме и набрахме височина скороста ни се увеличи и установихме, че във височина е WSW. На 1000 метра летяхме с 90 км/ч с пуснати тримери. На моменти до 95. Настигнахме другите към Айтос. Там намалихме височината заради летище Бургас и се придържахме на север до планината. Скоро видяхме морето. Най-после целта беше близо. Зад Влас направихме 360 и установихме, че с пуснати тримери пробиваме с 5-8 км/ч. Носа се виждаше на около 10 км. имахме предостатъчно гориво, но риска беше голям. Нямахме избор с този вятър и снижихме за кацане. Долу при земята както и очаквах, пробивахме по добре с около 20-25 км/ч, но беше турболентно. Нямаше как да долетим високо над носа заради самолетите и после да се върнем ниско над водата. Кацнахме зад Слънчев бряг. Видяхме Никола да ни подминава високо и бързо. Виках му по станцията, но той не чуваше. Изчезна към носа. След малко се появи Иво, който кацна на километър от нас без гориво, а не след дълго долетя и Наско, който ме чу и кацна до нас. След 30-40 мин. се обади Никола, че е бедствал и за да не го издуха е кацнал с големи уши.Като по чудо се е вкопчил в склона. Беше си ударил главата и потрошил парамотора. Изпрати ми GPS координати и се втурнахме натам с Дънди и Иво. Намерихме го в компанията на гранична полиция. Бяха го видели да пада. Носа е с високи отвесни брегове, а на запад се издига планината, която с този вятър прави зверски ротор. Препоръчвам за долитане до там бриз или юг. И така завърнахме се и зачакахме. Обсъдихме варианта да се откажем. Летял съм в този район много, печеше слънце и бях сигурен, че ще излезе бриз. Изчакахме да отслабне бриза, за да е по слаба ножицата и да няма термики и около 17 излетяхме. До 300м. изток, после турболентно с постепенно нарастване на скороста и горе запад. Летяхме с обрани тримери с 60 км/ч. на около 500-600 м. заради самолетите на Сарафово. Разминахме се съвсем близо с два. Не след дълго бяхме на носа. Направихме снимки и видео. Невероятна красота. Поздравихме се с успеха. Оставаше да се приберем. На запад напредвахме с 20 км/ч. Времето спря и сякаш не се движехме. Решихме да излезнем над морето на юг и да слезем в зоната на бриза. Дънди каза че на кацалката е вече запад и нямаше време за губене. Пак през турболентната зона и на 10 м. над водата с 60 км/ч на запад. Достихнахме плажа за минути. Кацнахме благополучно с южен вятър. Другите бяха събрали дърва и набързо спретнахме лагера. Вечерта пийнахме, хапнахме и анализирахме целият прелет. Направихме си доста изводи, които е добре да се споделят. Разказа стана много дълъг затова друг път. Добре е всеки участвал да напише по нещо, включително и Дънди, която има наблюдение върху всички етапи. Нали все пак това беше целта – да се разучи маршрута, за да е по-лесно и сигурно догодина. Според нас този прелет не трябва да има състезателен характер, а по скоро да се организира като trophy, като целта трябва да е да се прелети целият маршрут в компактна група, като по-опитните помагат и се грижат за по-неопитните участници. Маршрута е опасен с множество капани. Добре е да се прави при по-слаб вятър за по-дълго време така че, да можем да се насладим на всеки един момент от прелета и на повече вечери в механите на друсан боб в гърне с гречна ракия в медно джезве :lol:

Специални благодарности на Митака, Дънди и Краси, без които нямаше да успеем. Благодаря и на Ники от Казанлък, който оправи спирачките на джипа и го докара до морето. На Орешака местните делта пилоти ни посрещнаха гостоприемно и ползвахме хангара им. Мерси и на Пламен от Ямбол, който донесе дъбови дърва за огъня и можехме да опечем цяло агне. През целият полет най-голямото ни предимство беше, че бяхме двама и се съветвахме и анализирахме всичко. Над такива планини с такъв вятър, трябва да си представяш обтичането на всеки баир и да гледаш далеч напред, както и да помниш какво има зад теб, защото летиш по вятъра. И така Ком-Емине е прелетян... дайте да мислим следващаща щуротия :lol:

Ето и разказа в снимки с големи пропуски. Снимахме основно видео и скоро ще сглобим филмче.
http://skyvision.bg/index.php?mStatemen ... Type=photo

_________________
www.skyvision.bg


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 78 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов