Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пон Ное 20, 2017 7:14 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: педагогика
МнениеПубликувано на: Нед Ное 12, 2017 11:53 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1925
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Наскоро започнах да се уча да летя с безмоторник и между другото се замислих за добрите практики при обучението при различни въздушни спортове. Надявам се, че ролята ми на ученик ще подобри уменията ми като инструктор по парапланеризъм, като ми позволи да погледна от едната и другата страна на процеса на обучение.

Позитивният подход

Спомням си, как през годините ученици са ми правили забележка, че само им се карам. Още тогава съм чувал за т.нар. позитивен подход, но си мислех че това е някаква западна модерна глезотия и като човек расъл през социализма и прекарал известно време в армията, то е възможно и да се мине по стандартната схема - глад, бой и стригане докато стане вълча порода. Дори още в началото на курса предупреждавах учениците - не си мислете, че съм отрицателен човек, щом от мене чувате само отрицание на вашите грешки (не прави това или онова). В авиацията времето е скъпо и не може да хабим радиоразговорите в излишни приказки. Обаждам се само ако има проблем, а ако всичко е наред - то мълча (или на радиото му е свършила батерията).
Спомням си как Ицо от Троян ни сподели след един DHV курс за инструктори в Австрия, как трябва да правим разбор на полетите и да не казваме на учениците - тука сбърка това, а това следващия път го направи по по-добър начин. И това не възприех, защото в огромното разнообразие на летенето е ценно за всички да търсим истината и да я назоваваме точно.

Засега, в ролята на ученик минах през четирима "инструктора".
Първият, нямаше достатъчно опит като пилот, но бе отличен инструктор в друг въздушен спорт. След приземяването ми казваше - ти сбърка тук, това, това, онова и това, та накрая се чувствах като тъпак, който за нищо не става и това ми блокираше ученето.
Вторият бе супер пилот и потомствен авиатор, но мисля без голям опит като инструктор. Показваше ми екзотични техники (обезсмисляше въздушните спирачки, като ползваше плъзгането за загуба на височина) и се намесваше половин секунда преди нещата да станат непоправими.
Третият бе добър пилот, но най-важното имаше благ характер и също като втория ме оставяше да греша, като се намесваше секунда преди да станат нещата необратими.
Четвъртият бе също добър пилот, но мисля със страх от инструктирането, защото въпреки твърдението, че всичко сам си правя, постоянно го усещах в управлението.

Най ми допаднаха вторият и третият инструктор. Знам, че правех купища грешки, но при разбора те ми посочваха една две от най-основните, а похвалата за някой дребен успех ми действаше като мехлем за душата и ме отпушваше да търся и още и още.

Между другото, някои инструктори се карат на учениците, защото се страхуват за себе си или по-скоро какво ще им се случи ако им пострада ученика.
През годините инструкторстване еволюирах. В началото възприемах нещата по-бойно и можех спокойно да гледам някой пада без да ми мигне окото. Защото неговата болка не може да ми се предаде. С течение на времето се нагледах и наслушах на инциденти и техните последствия и някак си омекнах - почнах да преживявам рисковите ситуации по-лично. Все още знам, че болката на другите си остава за тях, ама все пак ... Хубавото е, че почнах да се радвам повече на полетите на учениците.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов