Преведох един постинг от кубанският форум за парапланеризъм.
Той е от рубриката "За безумствата на храбрите ние пеем песни".
Ето постинга:
Искам да се науча да летя като Вас!!!
Намирам се в състояние на еуфоричен шок!
Вчера се прибрах от Елбрус и веднага започнах да търся парапланеристи...
Работата беше такава:
В края на ноември на пазара в Пятигорск купих "височинен парашут"( така го наричаше продавача), и даже ми показа снимки на това нещо в небето. Както после се оказа, това било параплан. Продавачът искаше 500 долара, но се спазарихме за 400.
Аз съм бивш десантчик и в жилите ми още кипи кръвта и любовта към небето!
У дома се опитах да се ориентирам как се скатава това нещо. Нищо не разбрах. За всеки случай вървите на управленията с дръжките ги завързах към коланите и ролките с капронови въженца, за да не се омотаят в другите върви. Съобразих че вървите се подреждат в джоба на раницата. Подредих ги на змейки и ги законтрих с малки ластичета. Куполът не искаше да влезе в джоба на сбруята по никакъв начин и аз разбрах, че не трябва да го слагам там. После си спомних някакъв филм, в който гледах как някакви парашутисти преди скока държаха парашута си в ръка.
И така през почивните дни взех раницата с "парашута" и тръгнах към Елбрус. Качих се над Бъчвите (това е височинен приют над 4500м нмв) и извадих от раницата своя летателен апарат. Дълго търсих висока скала, но не намерих. Не исках да се убивам, като скачам от ниска скала. Отсреща на Чегет видях подходяща скала, около 250м висока. След три часа бях на Чегет. Още три часа ми костваше изкачването на скалата. После подредих "парашута",като роза, хванах в ръка вървите, но още не можех да скоча. Силен насрещен вятър непрекъснато ме буташе назад и не ми даваше да се засиля. И тази роза, която държах действаше като платно на лодка и също ме дърпаше назад. А без засилване ме беше страх, че ще се ударя в скалите под мен...
На следващият ден ми провървя. Вятърът духаше към Елбрус и ме буташе в гърба при изкачването. Беше доста страшно. Едва не се отказах, но добре се засилих, скочих и хвърлих в страни от мен "парашута". Всичко беше СУПЕР! Той мигновено се напълни, мисля че падах 5-10 метра, а после ПОЛЕТЯХ! СТАНАХ ПТИЦА! Летях надолу по планината, скоростта на снижение ми се стори висока и за да не се блъсна в скалите трябваше да завия в страни. Както са ме учили хванах с двете ръце коланите на левите върви и силно ги дръпнах надолу. Част от купола се смачка и аз направих завой на тази страна.
Аз летях над деретата и виках от щастие. После пак по същият начин завих на дясно и така се научих да завивам. Главното е да хванеш момента, кога трябва да пуснеш коланите.
Аз летях почти 5 км надолу по планината и деретата, но накрая не можах да уцеля поляната за кацане и се приземих на една висока елха. Все пак, при завоите крилото доста се тресе и друса и губи много височина. Елхата после я отрязахме и всичко приключи добре благодарение на многото помощници наоколо. Някои от тях знаеха, че това не е парашут, а параплан и ме посъветваха да си намеря учител.
Прибрах се в къщи и в интернет научих за вашият сайт, и форум.
Пиша ви моите приключения и се надявам, че някой от Вас ще ми отговори и ще ме научи да летя!
Аз нямам коментар на тези приключения!!
Ако някой има да пише тук!
Но винаги съм знаел, че руснаците са най-откачените хора на планетата!
Леле Владич, доста късно го виждам това. Направо ме съсипа този човек! Дано вече се е научил да лети!