SkyNomad
http://forum.skynomad.net/

Как се става парапланерист?
http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=12&t=1228
Страница 3 от 4

Автор:  Хаджията [ Сря Дек 12, 2007 10:52 am ]
Заглавие: 

Оги, ушитото в Шумен крило е копирано точно от тези парапланери, които си внесъл. На някакво състезание по делтапланеризъм си ги показал май, доколкото си спонмям (я, че 20 години са минали вече).
Спомних си и името - Венци Чучуваров (беше парашутист и делтист).
Ейиии...туй сутрешния чай много помагал за възвръщане на паметта бе :D
В началото на 1987г. реших да се преоринтирам от парашутизма към делтапланеризма. Тогава Венци беше инструктор по делтапланеризъм, но по-пионерска и луда работа не бях виждал. Достатъчно ми беше 1 седмица и да забравя за този спорт.
Един ден Венци донесе на могилата въпросния "парапланер". А викам си това ще да е. Къде, къде по-безопасно изглеждаше...(след няколко години едва разбрах, че съм се лъгал).
По-интересно е как "излитахме" тогава с този парапланер - местно производство. Пък и тогава всички бяхме в системата на ОСО и няма къде да шаваш. Имаш си инструктор и каквото ти каже това правиш.
Та, закачени за парашутна сбруя, хващат се всички колани и... юруш на долу по баира.
Ясно ви е за какво става въпрос...
Е излиташе се, но... сега и с най-големия парцал се прави по-дълъг полет.
Викам си, явно ще трябва да се почака да навлязат истинските парапланери и тогава да продължа.
И така до 1993г., когато си купих първите два истински парапланера и започнах да обезчестявам баирите в Шуменска област.

Автор:  Росен [ Чет Дек 13, 2007 8:25 pm ]
Заглавие: 

:)

Автор:  pa4o [ Вто Дек 18, 2007 2:16 pm ]
Заглавие: 

От: Росен
До: pa4o
Пуснато на: Пон Дек 17, 2007 6:51 pm
Заглавие: здр Отговорете с цитат на съобщението
Здрасти Пачо,
абе оня ден с пияна тиква съм писал във форума, то си е абс. вярно, ама е малко в страни от темата. Че нямаше инструктор по това време, нямаше.
Че сме откривали топлата вода, откривали сме я. Ама вземете някво отношение в тази тема, че като погледна "последно мнение Росен" срам ме хваща. Каквото и да е мнение, нали разбираш.
поздрви
Росен

Автор:  THE KITE [ Вто Дек 18, 2007 3:45 pm ]
Заглавие:  ds

vaprosniq Rosen v skype me pita6e dali siadam da pi6a trezven vav foroma 4e toi ako ne bil odaril nqkoe i drugo nqmal koraj ...sa6tiqt se opitva6e da me obedi 4e az se opitvam da praviq nqkavi figori samo i samo da se pokazvam pred drugite kolko sam velik ..,.taa ako vidite nqkoi da seca da znaete 4e se pravi na velik i se pokazva....toest NPRA SE ...

Автор:  pesheva [ Вто Дек 18, 2007 6:04 pm ]
Заглавие:  Re: ds

THE KITE написа:
vaprosniq Rosen v skype me pita6e dali siadam da pi6a trezven vav foroma 4e toi ako ne bil odaril nqkoe i drugo nqmal koraj ...sa6tiqt se opitva6e da me obedi 4e az se opitvam da praviq nqkavi figori samo i samo da se pokazvam pred drugite kolko sam velik ..,.taa ako vidite nqkoi da seca da znaete 4e se pravi na velik i se pokazva....toest NPRA SE ...


Малиии Росене верну ли?
сакън! :lol:

Автор:  Данчо [ Вто Дек 18, 2007 6:58 pm ]
Заглавие:  ACRO

Да не забравяме че този Форум се казва ГНЕЗДОТО - чете се и от Пилета. Съвсем им обърквате понятията!

Акрото е много зрелищно за гледане - както за неразбиращи зяпачи така и за професионалисти. Не си спомням на класическо ХС състезание да е имало толкова публика както на Акро състезание.
Винаги ще има пилоти които правят фигури за да "покажат" колко са добри ....toest NPRA SE ... Истински добрите го правят за собствено удоволствие! Поне така си мисля, щото за мен и една по-дълбока спирала вече е твърде голямо натоварване и не ме кефи.

Забелязал съм че в турболентни условия е по добре да направя няколко уинговъра или спиралки за да се почувстам по-спокоен и уверен. Пасивното летене в очакване на колапси е най-добрата рецепта за проблеми.

Радвам се на майсторството на Мена, но само той си знае колко е трудно и готино да се слееш с крилото в едно цяло. Това което правят Акро пилотите доказва още веднъж колко съвършен летателен апарат е парапланера. Има фигури немислими за изпълнение от делти (sorry Ogy) или бемоторници. Акрото с мотор е нещо съвсем друго.

Летете безопасно .... според възможностите си.

Автор:  THE KITE [ Вто Дек 18, 2007 7:02 pm ]
Заглавие:  c

mersi mnogo Dan4o moite dalboki ovajeniq kam teb obqsni samo na xorata 4e aimetri4niq kolaps i 4elniq tak sa si 4ista proba pilotski gre6ki a ne ne6to drugo blagodarq ti ...a li4no secam za odovolstvie bez zna4enie kak izgleda ot strani ,....i to bez da se napraam...

Автор:  Hacko [ Вто Дек 18, 2007 7:22 pm ]
Заглавие:  Re: ACRO

Данчо написа:
Пасивното летене в очакване на колапси е най-добрата рецепта за проблеми.


Много точно казано! Тази фраза трябва да влезе в учебниците.

Автор:  Митака Банско [ Чет Сеп 11, 2008 11:32 pm ]
Заглавие: 

Hacko написа:
Хаджията написа:
Става въпрос за едно крило (подобие на GeniAir и парашут тип "Летящо крило") ушито от плат "шушляк", а върви от спортен парашут. "Парапланерът" го уши една "мацка" от Шумен, вече и забравих името по поръчка на ... да са еба в пияната тиква и неговото име забравих... но и беше любовник и в периода 1989-1992г. беше инструктор по парашутизъм в Шумен. Сега е някъде из Канада на възраст над 60г. Здрав пич.


Хаджи, по моя информация първи е ушил парапланер в България Стоян Войводов и това е било доста преди 87-89. Може обаче и да греша с дадите, защото не съм бил пряк свидетел. Както казах, има хора, които още летят и тогава са летели с този "шушляк". Би било добре да споделят.


Снимка на един от въпросните шушляци може да се види тук: http://store1.data.bg/azor/teamBG.html (черно-бялата снимка под "Крилати фрази").



Наско,
Стоян Войводов уши първият си "парапланер" точно 89-90г. Спомням си го като вчера, защото той първо искаше да му дам моя Condor Equipe да го разшие за да свали кройката. Киро Тафраджийски може да го потвърди. А първият парапланер в България наистина беше закупен за Емо (балона/ смуглянката) със пари уредени по партийна линия. Марката му беше Firebird, но след едно увисване на жици с високо напрежение беше останал само fire

Автор:  krassi [ Съб Сеп 13, 2008 4:08 pm ]
Заглавие: 

А бе да не бъркате парапланерите нещо? Защото аз знам със сигурност че единия от парапланерите на делтаклуба на ГУП е изгорял при попадане варху жици с високо напреение. Не вярвам да е имало друг такав. А Емо Смуглианката съм го виждал някаде през 90-те
с един парапланер, които видимо беше шит в БГ, да се мъчи да излита с него от Комините . След 2-3 часа опити се отказа и си слезе пеш с торба на гърба, изпалняваики лубимите си преходи в стил "командос".На каската му пишеше "Емил- Пилот"
А за Стоян Воиводов каквато и класациа да направите, тои все е първи...идете го питаите, тои ще ви каже как всичко е направил първи...

Аз много добре си спомням че нашите два парапланера ( на клуб Вихар-ГУП ) се ползваха усилено от няколко души ( ще спомена Биляна и двама -трима алпинисти, които после си закупиха друго крило с ма-алко по-добро качество). От тези алпинисти- бояджии си спомням името на Евгени цонев.
Другия много активен и почти самоук пилот беше Киро Тафрата, които още в ранните години на парапланеризма напредна доста и редовно си ходеше да лети от разни върхове .

Govoria za perioda 88-90 godini

Автор:  pesheva [ Вто Юли 06, 2010 4:46 pm ]
Заглавие:  Re: Ах как искам да летя.....

ВладиЧ написа:
Преведох един постинг от кубанският форум за парапланеризъм.
Той е от рубриката "За безумствата на храбрите ние пеем песни".
Ето постинга:
Искам да се науча да летя като Вас!!!
Намирам се в състояние на еуфоричен шок!
Вчера се прибрах от Елбрус и веднага започнах да търся парапланеристи...
Работата беше такава:
В края на ноември на пазара в Пятигорск купих "височинен парашут"( така го наричаше продавача), и даже ми показа снимки на това нещо в небето. Както после се оказа, това било параплан. Продавачът искаше 500 долара, но се спазарихме за 400.
Аз съм бивш десантчик и в жилите ми още кипи кръвта и любовта към небето!
У дома се опитах да се ориентирам как се скатава това нещо. Нищо не разбрах. За всеки случай вървите на управленията с дръжките ги завързах към коланите и ролките с капронови въженца, за да не се омотаят в другите върви. Съобразих че вървите се подреждат в джоба на раницата. Подредих ги на змейки и ги законтрих с малки ластичета. Куполът не искаше да влезе в джоба на сбруята по никакъв начин и аз разбрах, че не трябва да го слагам там. После си спомних някакъв филм, в който гледах как някакви парашутисти преди скока държаха парашута си в ръка.
И така през почивните дни взех раницата с "парашута" и тръгнах към Елбрус. Качих се над Бъчвите (това е височинен приют над 4500м нмв) и извадих от раницата своя летателен апарат. Дълго търсих висока скала, но не намерих. Не исках да се убивам, като скачам от ниска скала. Отсреща на Чегет видях подходяща скала, около 250м висока. След три часа бях на Чегет. Още три часа ми костваше изкачването на скалата. После подредих "парашута",като роза, хванах в ръка вървите, но още не можех да скоча. Силен насрещен вятър непрекъснато ме буташе назад и не ми даваше да се засиля. И тази роза, която държах действаше като платно на лодка и също ме дърпаше назад. А без засилване ме беше страх, че ще се ударя в скалите под мен...
На следващият ден ми провървя. Вятърът духаше към Елбрус и ме буташе в гърба при изкачването. Беше доста страшно. Едва не се отказах, но добре се засилих, скочих и хвърлих в страни от мен "парашута". Всичко беше СУПЕР! Той мигновено се напълни, мисля че падах 5-10 метра, а после ПОЛЕТЯХ! СТАНАХ ПТИЦА! Летях надолу по планината, скоростта на снижение ми се стори висока и за да не се блъсна в скалите трябваше да завия в страни. Както са ме учили хванах с двете ръце коланите на левите върви и силно ги дръпнах надолу. Част от купола се смачка и аз направих завой на тази страна.
Аз летях над деретата и виках от щастие. После пак по същият начин завих на дясно и така се научих да завивам. Главното е да хванеш момента, кога трябва да пуснеш коланите.
Аз летях почти 5 км надолу по планината и деретата, но накрая не можах да уцеля поляната за кацане и се приземих на една висока елха. Все пак, при завоите крилото доста се тресе и друса и губи много височина. Елхата после я отрязахме и всичко приключи добре благодарение на многото помощници наоколо. Някои от тях знаеха, че това не е парашут, а параплан и ме посъветваха да си намеря учител.
Прибрах се в къщи и в интернет научих за вашият сайт, и форум.
Пиша ви моите приключения и се надявам, че някой от Вас ще ми отговори и ще ме научи да летя!

Аз нямам коментар на тези приключения!!
Ако някой има да пише тук! :roll:
Но винаги съм знаел, че руснаците са най-откачените хора на планетата! :lol: :lol:



Леле Владич, доста късно го виждам това. Направо ме съсипа този човек! Дано вече се е научил да лети! :shock: :shock: :shock:

Автор:  sharkivan [ Сря Дек 22, 2010 4:26 pm ]
Заглавие:  Как се става парапланерист?

iskam da popitam kade nai blizo do Pleven ima klyb po paraplanerizum :)

Автор:  Mitko.Dqkov [ Сря Дек 22, 2010 5:35 pm ]
Заглавие:  Re: Как се става парапланерист?

Трябва да има тема само с такива истории, страхотни са и действат много мотивиращо! Ощееее!

Автор:  Nikolay Sabev [ Сря Дек 22, 2010 7:34 pm ]
Заглавие:  Re: Как се става парапланерист?

може ли да се свържа с летящи от Ст. Загора или региона Skype blioky ... или Л.С. тук.

Автор:  radopetev [ Сря Дек 22, 2010 8:15 pm ]
Заглавие:  Re: Как се става парапланерист?

Да може :D

Страница 3 от 4 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/