Забелязъл съм, че отношението на повечето парапланеристи (особено на тези, които не са се занимавали с парашутизъм) към преодоляването на препятствия при приземяване, е меко казано пренебрежително, може би, поради факта, че инциденти при приземявания с изряден парапланер са редки. Но не трябва да се разчита само на късмета, но и на адекватна реакция от ваша страна.
От опит зная, че когато си летял на определено място често свикваш с "дежурните термики", които ще те извадят до една безопасна, за прелитането на даден участък височина. Но рано, или късно идва момента, в който този възходящ поток няма да е там, а на близо просто няма друг. Тогава най - разумното, е да намериш безопасно място за приземяване, а ако такова липсва да
се приготвиш за посрещане на това препятствие, за което се чувстваш най - подготвен. Според разпространеното, сред парапланеристите мнение, придървяването е един от по - безболезнените способи за прекратяване на полета, при екстремална ситуация. Започвам от него, понеже от началото на юли ми се наложи на два пъти да го използвам, поради занижено ниво на внимание и самокритичност при най - опасните части от полета - излитане и приземяване. За мой късмет и двата случая се разминаха, почти, без последици по крилото, и подкуполната система, но това не е повод за омаловажаване на тези инциденти.
Когато пилотът осъзнае, че му се налага да се приземи в гора, или на дърво, е абсолютно наложително да запази самообладание и да не мисли за крилото - в почти всички известни на мен случаи, при липса на поражения по пилота, такива отсъстват и от екипировката.
При приземяване в гора парапланеристът е длъжен на височина над 20метра да се обърне по посока на вятъра и да посрещне препятствието с цели стъпала, като на височина два до три метра над препятствието той трябва да пусне управленията и да предпази лицето си от удари в клоните на дърветата. За предпочитане е да имате, хоризонтална скорост, от порядъка на пет до десет километра в час, а не до последно да държите спирачките максимално обрани, за да може крилото да отиде напред и вървите му да се заплетат в клоните, при увисването. Всеки ще се съгласи, че е по - добре да скъсаш една - две върви, отколкото купола. Ако след увисването се намирате на височина, непозволяваща директно слизане от сбруята е разумно да отворите запасния парашут и да слезете по него, като внимавате, при слизането да не влезете в купола му, а ако летите без запасен парашут, като мен, се оправяте както можете. Свалянето на крилото не е трудно, но изисква немалко време, така че ако сте пушач, освен с търпение се екипираите с някоя и друга кутия. Следващата ситуация, в която можете да попаднете е приземяване върху жици. Немалко пилоти рискуват да прелитат на пределно малка височина над тях, само и само да си удължат полета с още някоя минута. Това си е техен проблем, но в такава ситуация може да попадне всеки. Когато осъзнаете, че шансът да ви се размине приземяването върху жици е безвъзвратно отминал най - добре е да се опитате да се отхвърлите от проводника с помощта на стъпалата, като предпазвате лицето и главата си от евентуални удари в проводниците или стълбовете. Ако падате по дължината на проводниците, е препоръчително да се обърнете под известен ъгъл, спрямо посоката на вятъра, за да се промъкнете между тях и да не допускате проводниците да попадат между краката ви. Най - добре е да "уцелите" телефонни жици, но междуселските с високо напрежение, не се различават особено от телефонните. Ако още смятате, че кацането върху жици е за пренебрегване, като малко вероятно, то ще ви напомня за линкът даден във форума:
http://www.flywelshborders.org.uk/clee-hill-accident/ Обърнете внимание колко места за кацане има наоколо и сами си преценете дали си заслужава да изглеждате като това крило, заради не особено трезвата Ви преценка.
Ако пред вас стои реалната опастност от попадане на високи постройки, вие трябва да бъдете готови, веднага да се освободите от подвесната система. При попадане на средата на покрива вие трябва бързо да се освободите от нея и да се задържите за покрива на сданието. Откачането на единия карабинер има същия ефект.
Ако се приземите в края на покрива е най - удачно да не допускате погасяване на купола и по възможно най - бързия начин да се отделите от покрива.
При приземяване на стръмен наклон или пропаст в палнинска местност се изпълняват същите действия,както при приземяване на високи постройки.
Ако се сетите за още нещо, или забележите неточност пишете. Все пак целта е да се информират пилотите за предпоставки, които се пренебрегват от голяма част от тях.