Привет на всички ветроловци!
Главната причина да пусна този постинг е една мечта...
Доста време съм "плакнал очи" по сайтове свързани с парапланеризма, що въздишки съм пускал, гледайки прекрасно заснетите панорами и филмчета с въздушна акробатика. Не без известна завист съм отправял взор към реещите се разноцветни крила над Балчик, Албена или Витоша.Навремето поизчетох доста неща, до които успях да се докопам, свързани с аеродинамика, метеорология и прочие, но... знаете как е. Учене, после работа, а сбъдването на мечтите къде остана?
И тъй като все пак гласът на мечтателя още звучи в мен, защо пък да не му дам воля? На първия напиращ въпрос "Откъде да започна?", отговорът категорично е "Тръгвам на курс!!!" И тук вече е истинската дилема: има доста клубове и учебни центрове, особено в София, където в момента живея, а нямам лично нито един познат, който да се занимава или да се е занимавал някога с подобно нещо. Как да е сигурен човек, че е попаднал на подходящото място, че получава качествено обучение, че ще му помогнат да извърви тези първи стъпки?
Доста има изписано във форума във връзка с избора на инструктор, но без конкретика. Разбираемо е това, че не се посочват "неподходящите", етика, колегиалност.... Но мисля че могат да се посочат без колебание утвърдените, опитни инструктори към които да се обърнем ние "с жълто около човките"
Ако някой реши да откликне на този постинг, ще посрещна с огромна благодарност мнението му.
Предварително благодаря!

Благодаря ти за светкавичния отговор, Краси! На доста предложения попаднах, включително и на това. Най-вече ме интересува подходяща школа в или близо до София. Уви, това прекрасно нещо - летенето (дано да стане ) трябва да съчетавам с работата... поне в началото!

Здравей, добре дошъл в Гнездото.

По отношение на обучението бих искала да споделя с теб личното си мнение, без да претендирам, че трябва да се съобразяваш с него.



Да, това прекрасно нещо летенето ще се съчетава с работа, когато се научиш да летиш Но преди това трябва да се научиш, нали така / http://skynomad.com/bg/more/calendar.htm /
Аз лично смятам, че за курса човек трябва да си жертва годишната отпуска и да го изкара без прекъсване. Дори да се запишеш на курс "по местоживеене", пак е добре да е наведнъж. Така даваш възможност на инструктора да наблюдава развитието ти и на себе си да се развиваш. Аз лично не съм привърженик на събото-неделните занимания и ходене на учебен баир от време на време. Да започнеш "плътен" курс има и друго предимство - оборудването, с което почваш е на твое разположение до края на курса. Имаш възможност да свикнеш с него, да се научиш да си прогонваш сбруята, да наблюдаваш как се държи това крило и получаваш база за сравнение. А това е все пак някакъв опит, който не е маловажен. Ходейки само събота и/или неделя ще получаваш всеки път различно оборудване. Тамън предния път си свикнал с нещо или поне си си направил някакви изводи и айде - другата седмица пак отначало.

може и да не съм права, разбира се. Ще се радвам, ако споделиш с нас избора си.

И още нещо: Мечтите са нещо прекрасно! И заслужават да бъдат сбъднати по най-добрия възможен начин - с пълно отдаване и посвещаване Работата няма да избяга

Здравеи новоизлюпени!
Моя съвет е да се поразходиш до местата за летене и така да събереш информациа и наи-вече да добиеш усещане за климата и отношенията между летателите гравитиращи около отделните клубове.
А за пьтуването не се притесняваи! То е част от това прекрасно занимание.

Благодаря на всички ви за отзивите! Така мечтата ми става по-реална. Просто трябва да направя ГОЛЯМАТА крачка (тоест махане с крила) и.... много търпение!

Най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти-древнокитайска мъдрост.

instruktori v sofiq-Pastora-gsm-0898776871,Anton-0899914814

Най-накрая се случи!
Миналата седмица за мен премина в курс за начинаещи на Сопот, първите 3 дни от който на баира на Дъбене, прахоляк, тръни и катерене в жегата с екипировката, но си струваше. След това още при първия полет от високото разбрах, че всъщност епидемията отдавна безвъзвратно ме е заразила, сега просто се потвърди диагнозата! Абе хора, как може да е толкова невероятно красиво? И най-хубавите снимки и клипчета не могат да го пресъздадат така!
От тук нататък - бавно, постепенно и упорито, без да прескачам стъпала, за да не се спъна!
Гери, Емо - страхотни сте! Благодарение на вас запознанството ми с този нов свят беше много приятно, завладяващо и, което въобще не е маловажно - безопасно!