Какво е това, кога се образува, как се отразява на летенето. Особености на летенето при наличието на инверсия.

Дачи, още едно "научно" обяснение

Топлинният режим на атмосферата зависи преди всичко от енергията получавана от слънцето, топлообмена между земната повърхност, атмосферата и космическото пространство. Преминавайки почти безпрепятствено през всички слоеве на атмосферата, слънчевите лъчи достигат до земната повърхност и отдават енергията която носят. Нагрявайки се, земната повърхност започва да отдава топлина и да загрява въздуха до нея, като температурата започва да се покачва.
През нощта се наблюдава обратният процес, земната повърхност изстива по-бързо и започва да приема топлина от околният въздух, който отдавайки топлината си от своя страна също започва да изстива.

Друг начин за изменение на температурата е хоризонталния пренос на въздух от други райони с различна от него температура, наречен Адвекция . Голямо влияние указва и характера на земната повърхност. Поглъщането на топлина на сушата е значително по-малко от това на водните басейни. Загряването на повърхностния слой на почвата е на малка дълбочина и той бързо се прегрява, като започва да отдава топлината си на въздуха, докато водните пространства поглъщат и акумулират топлина на значително по голяма дълбочина, дължащо се на подвижността на водата. Тези особености оказват много голямо влияние на денонощният и годишен ход на температурата на въздуха и определят някой особености на движението на атмосферата.




Изменението на температурата на въздуха с височина на определено разстояние ( най-често 100 метра ), се нарича Вертикален градиент на температурата . Средното понижение на температурата в тропосферата е 0,6° С / 100 м. В действителност вертикалният градиент на температурата има най-различни стойности зависещи от височината на която се намира. Понякога той има отрицателна стойност наречена Инверсия , където температурата се повишава във височина, или постоянна стойност - Изотермия - температурата не се променя и остава същата във височина.

Атмосферата е неустойчива ако температурата в нея се понижава по-бързо от температурата на издигащия се обем въздух т. е. ако вертикалният температурен градиент е по-голям от 1°/100 м. Тогава движещият се нагоре въздух попада в среда с по-ниска температура и продължава движението си на горе. Обратно, ако вертикалният градиент на температурата е по-малък от 1°/100 м, атмосферата е устойчива, защото изстива по-бавно от издигащият се обем въздух и се оказва по-топла от него. С особена устойчивост се характеризират слоевете на изотермиите и инверсиите. До тук описаните условия съществуват във въздушният пласт под нивото на кондензация на водните пари. Когато въздуха достигне нивото на кондензация или нивото на облаците, то там процесите започват да протичат в условията на влажната адиабанта. Там вертикалните течения се нуждаят от по-ниска температура и процесите са много по интензивни. За това може да съдим по вертикалните течения вътре в облаците, който са много по-силни от тези извън тях. Общо взето, сухото устойчиво равновесие се среща предимно до височината на базата на облаците през лятото, когато земната повърхност е силно нагрята и по-топла от въздуха на голяма височина. Влажно неустойчивото равновесие обхваща 1/2 от тропосферата и затова възходящо течение което е достигнало нивото на кондензация, лесно прониква и на по-голяма височина.

http://www.geocities.com/vancho1955/temp_bg.html

Пак същите въпроси, приблизително, като за конвергенцията - малко повече практическо приложение в местни условия, от опит, ако може
Нещо, което никой не се е сетил да напише в учeбниците или го е направил много сложно, а е важно пилетата да го чуят простичко, за да га разберат. /това е идеята ми/.

Не "научно"- явлението, при което температурата на въздуха се повишава с височина, се нарича температурна инверсия. Тя е най-устойчивия вид стратификация на атмосферата, при която отслабват или изчезват вертикалните и турболентни движения на въздуха. Температурните инверсии могат да се наблюдават, както в приземния въздух, така и във високите атмосферни слоеве. Обикновено инверсионните слоеве са неподвижни/задържащи/, поради което в състоянието на температурна инверсия, се наблюдава най-голямо и дълготрайно замърсяване на атмосферата. Основните показатели за характеризиране на температурните инверсии са: 1. Височина, на която възникват – в метри или в километри; 2. Дебелина на инверсионния слой – в метри или километри; 3. Интензивност – разлика в температурите на граничните повърхности на инверсионния слой; 4. Времетраене или продължителност на задържане – в дни, часове и т.н.
Според височината, на която възникват имаме приземни инверсии и височинни/инверсии в свободната атмосфера/. Приземните инверсии се наблюдава главно през нощта и непосредствено над земната повърхност. През студеното полугодие обаче, при отрицателен радиационен баланс, приземните инверсии могат да се наблюдават и през деня.
Най-краткотрайни са инверсиите, които възникват през топлото полугодие. Най-продължителни и мощни са зимните инверсии, особено при антициклонен характер на времето, когато освен с много ниски температури, те често са придружени с гъсти и продължителни мъгли.
Голяма роля върху възникването, продължителността и интензивността на този вид инверсии има релефът на местността. Например, в затворените котловини студеният въздух като по-плътен се стича надолу по склона към дъното на котловината, където образува така нареченото „езеро на мраза”. Топлият въздух, като по-лек се изтласква във височина.
Инверсии в свободната атмосфера/височинии/ се наблюдават най-често на височина до 2км от земната повъхност. Дебелината на инверсионния слой обикновено е малка, от няколко десетки до няколко стотици метри. Интензивността им обаче се колебае в доста широки граници от 1 до 10-15 градус целзий.
По принцип, долната граница на инверсионния слой съвпада с горната граница на инверсионните облаци, които могат да променят своята дебелина, но това винаги става под инверсионния слой, т.е. дебелината на облаците расте или намалява отдолу, а не отгоре (откъм или във самата инверсия).
Подинверсионен слой – това е вече друга тема...............