Тъй като напоследък много почна да се използва темата за обучението на начинаещи, като помощен инструмент в други спорове, то нека разнищим този въпрос тук.

Преди десетина годинки се бях засилил да ставам летящ, но финансите ми бяха зле и не се получи. Та тогава се видях с шефовете на тогавашните софийски клубове Ротор и Азор. Единият от тях (не помня кой) сподели, че навремето тези два клуба били един. И тогава значи те двамата купили крило, започнали да четат книги и да експериментират от баира. Така се научили.

Ото Лилиентал навремето също се е учил сам. Накрая се утрепал де, но това няма голямо отношение към това кой го е учил, предполагам.

Накратко: Човек всичко може да научи сам. Но е далеч по-лесно и до известна степен по-безопасно, ако има учител. При всички случаи - дали с четене или с директни указания, не откриваме топлата вода сами, използваме опита на тези преди нас, за да се научим.

Има предимства и недостатъци на това, да се учи човек сам. Но също така има предимства и недостатъъци на това, да те учи някой друг...

Много изчетох тук против самообучението, колко опасно било, колко инциденти ставали. Стават, да. Опасно е, да. Само че да се учиш с учител също е опасно. И също стават инциденти. Инциденти се случват с опитни пилоти, както и със начинаещи. Инциденти просто се случват. Едва ли някой може да ми покаже статистика, колко инцидента се случват с и колко без участие на учител ... така че коментарите, че ето на, той се утрепа защото изкара само 6 дни курс или 3 дни или 30... са меко казано неуместни.

Идеята ми е:
Всеки има избор да прави нещата както му харесат. С или без учител. С или без парапланер. Ако иска може и с ръце да маха докато полети:)

Възможно е човек да се научи да лети сам. Възможно е да се научи да лети и с учител.

Възможно е човек да оплеска нещата, учейки се сам. Възможно е да ги оплеска и с учител.


***
Всичкото това писане, защото не ми се работи Хайде меки кацания от мен

На пълно съм съгласен с Xaoc. Ако някой ми каже, че 6 дена курс, който в крайна сметка се свежда до фър - кац е предпоставка за липса на инциденти е най-малко несериозно. Така или иначе всички се самообучаваме с течение на годините. Струва ми се че страшно много се спекулира особено при някой инцидент.
Еми такъв ни е спорта, трябва винаги да имаме едно на ум като излитаме.

Човекът,при който съм се обучавал преди близо 8 години( начлен курс ) продължава да отговаря на моите въпроси и до днес. Никога не ми е отказал помощ за преценката на време или екипировка,въпреки,че курса ми е приклчил преди 8 години. Същото важи и за други пилоти,при които въобще не съм карал курс. Защо не помислите малко върху това? Съжалявам, ако вашите инструктори не са били такива- в такъв случай разбирам за негативизма Ви относно инструкторите по парапланеризъм.

Преди съм го казвал и пак ще го кажа, проблема не е в 6 дневният курс а в болното ни съзнание !!!
Ясно е че за 6 дена не можеш да станеш пилот, нито шофьор нито готвач, но з 6 дена можеш да положиш основите.
След това, от теб зависи как ще продължиш да се развиваш, в Бг. има обаче един друг проблем, почти липсват истински клубове, където човек може да се запише като член и да разчита винаги на по - опитните от него, както и да взема участие в клубни мероприятия, като организирано летене на нови стартове, летене в група и.т.н.
Съдейки по себеси, това е нещо което винаги ми е липсвало, след като се отделих от клуба в който пролетях, но винаги ми е приятно, когато имам възможност да летя заедно с тези хора, не само заради летенето а и заради самия ритуал, организацията, транспорта, скарата и т.н.
Това, което виждам аз в България е множество пилоти, обединяващи се в малки групи, разбирасе това не е лошо, аз доста съм научил имено от такива пилоти, но пак казвам липсва клубният дух, и това ни превръша малко в единаци. Вярно че спорта е индивидуален, но практикуването му в група има много преимущества

Един много готин виц по случая.
По накратичко...
Един гледал как се вади апандисит и помолил доктора да го научи. Ако може за два часа, че бърза.
Обяснил му доктора и накрая му казал да внимава да не обърка нещо.
- Верно бе докторе, ако нещо стане какво да правя?
- Амиии ... в такъв случай курса е шест години редовно.

Мисля, че същото се отнася и за летящите. Курсовете според мен трябва да са поне месец по осем часа. Да има време за метеорология, екипировка, метеорология, аеродинамика, метеорология, "марш на скок с бълно бойно" по поляната, в кръг та да се оправя със всякакви "криви" ветрове, метеорология, гръбно, челно, крачно, странично и всякакво друго вдигане, ЗДВ (закона за движение във въздуха), метеорология...

Мечтиии... така че всеки сам да преценя колко му са скъпи кокалите и дали е готов да ги рискува. Риска с преценка на условия, физ.състояние, екипировка и ... накъде духа вятъра (метеорология).

Така е... 10 години тренирах парашутизъм и клубната сплотеност, която беше там не я виждам никъде за съжаление. Не е там проблема според мен, че някой не е минал през лицензиран инструктор, а в това, че след това ученика попада с крилото на старта, и от там нататък ... ...
И още нещо - когато няма клуб - няма контрол. Който е бил в парашутния клуб знае:
Няма значение 1 или 1001 скока имаш, дали си стар или новобранец, преди всеки полетен ден имаш контролен тест с две ситуации и начин на реакция.
Но и да си говорим нищо няма да се промени - дано само времето поне се промени, че нещо пак се заяде с нас

От там нататък си остава вечният Ученик!

В този спорт цял живот се учиш докато летиш и летиш. Спреш ли да се учиш, спираш да летиш. Въпреки, че има хора, които спират за известно време, и отново пролитат в даден момент от живота си.
Според мен след изкаран курс ти не си оставен на произвола, въпреки, че съм го изпитала в началото на обучението си в далечната 2004 година. Две години се борех да се самонаучавам, но не се получи, прецених, че прекалено рискувам със себе си. В далечната също 2006 година срещнах клуба Скайномад, и вече 5 години мога да кажа, че имам точно това което вие всички търсите чрез постингите си .. Приятелство!
Въпреки, че за кратко аз не летя, някога ще започна отново. И те знаят, че аз не летя. Но всеки път когато се връщам в България, не пропускам да ги навестя и накрая винаги оставам с прекрасни спомени!
Това не е реклама на Скайномад!

Точно така само да подчертая че и метеорология трябва да се учи.

Съвсем наскоро преминах 6-дневен курс за начинаещи в Скайномад и искам да споделя вижданията си. Естествено, че за 6 дни чудеса не могат да се случат и човек за първи път отлепил се от земята с парапланер да твърди, че всичко му е ясно и небето от тук нататък му принадлежи би предизвикал сериозна насмешка Да не говорим колко опасен става за себе си.

За 6-те дни това, което ми остана (благодарности на Ники, Иво и Габровеца) и според мен е постижимо от всеки, без значение на началните знания е:
- стартиране - основни принципи за контрол на крилото докато сме още на земята;
- оценка на условията на старта - може би 90% принос за успешен старт. Няма старт на всяка цена!
- управление в полет - 360-градусови завои или с една дума виражи;
- избор на площадка за кацане и оценка на условията на нея;
- построяване на заход за кацане - S-образни завои;
- непрекъсната оценка на терена и възможните опасни зони;

Със старта определено имах проблеми, от една страна крилото ми е една идея по бързо (1-2), идвам му малко тежък (то е 90-110, а аз плюс екипировката съм към 115)и му трябва повечко скорост, а често миналата седмица беше и безветрие, но най-вече поради това, че нямам усет към него. С вдигането, контрола и наместването под него се справях, но при засилването почти не усещах какво става с него. Тук между другото се убедих колко полезно е човек да се обучава заедно с поне един начинаещ. Аз бях сам начинаещ и ми беше трудно да си визуализирам грешките, колкото и да ми ги повтаряха инструкторите. Последните два дни като ме пускаше Габровеца от Сопот и докато чакахме условия покрай нас други начинаещи пилоти направиха няколко фалстарта. Той ме попита къде според мен сбърка даден пилот и аз без да се замислям му отговорих правилно просто визуализирайки си всички инструкции, които непрекъснато ми бяха повтаряни. Друго е човек да ги види нещата отстрани, както грешките, така и успешните излитания. И въпреки това веднага след това направих 3 фалстарта повтаряйки същите грешки, като пилота преди мен и които с очите си сам разпознах. И тук идваме вече до основния момент, а именно наземния контрол и изграждането на усет към крилото. Затова съм решил сега интензивно да се занимавам с наземен контрол и кайтване за да натрупам навици и да си изградя усет към крилото. Това колкото и да му се обяснява и показва на човек не го ли развие сам след не малко тренировки няма как да стане. За да се стигне до момента, когато излитането ще е рутина.

С траекторията и маневрите във високия полет нямах проблеми, даже миналия петък направих и като бонус първото си склоново реене на Марково под ръководството на Ники. Чувствах се уверен и спокоен, толкова повече колкото бях по-високо. Със заходите за кацане имам проблем обаче - ниско при земята ставам доста припрян и разчетът ми никакъв го няма. Както например при излитането си набелязвам "полоса" и точка, до която ако не съм излетял да прекратя, се хванах, че идвах за кацане крайно неподготвен. Не си фиксирах точка, в която да кацна, както и посоката на вятъра, височината си също определях неточно - все си мислех, че съм по-ниско отколкото бях и от там почвах с едни объркани команди. За следващите високи полети задължително ще ползвам асистенция от земята, докато не си правя разчета правилно.

Обобщено казано за себе си като начинаещ съм си поставил целите последователно да развия наземния контрол, излитането, оценка на опасните зони и разчет за кацане. Едва след като в тези елементи добия увереност и рутина ще започна с усвояването на други елементи от летенето като термики, стръмни спирали, прелети и т.н. Един вид постепенно надграждане, без изсилвания. За мен летенето е удоволствие, но самата дума летене под каквато и да е форма изисква разностранна подготовка и трупане на много навици. Което пък от своя страна предполага постоянство т.е. трябва ритмично да се лети без дълги прекъсвания, защото сега съм в етап като си помисля, че съм усвоил нещо и да речем за месец не докосна крилото е гарантирано, че ще почвам пак от нулата или някъде там.