Съвсем наскоро преминах 6-дневен курс за начинаещи в Скайномад и искам да споделя вижданията си. Естествено, че за 6 дни чудеса не могат да се случат и човек за първи път отлепил се от земята с парапланер да твърди, че всичко му е ясно и небето от тук нататък му принадлежи би предизвикал сериозна насмешка  Да не говорим колко опасен става за себе си.
За 6-те дни това, което ми остана (благодарности на Ники, Иво и Габровеца) и според мен е постижимо от всеки, без значение на началните знания е:
- стартиране - основни принципи за контрол на крилото докато сме още на земята;
- оценка на условията на старта - може би 90% принос за успешен старт. Няма старт на всяка цена!
- управление в полет - 360-градусови завои или с една дума виражи;
- избор на площадка за кацане и оценка на условията на нея;
- построяване на заход за кацане - S-образни завои;
- непрекъсната оценка на терена и възможните опасни зони;
Със старта определено имах проблеми, от една страна крилото ми е една идея по бързо (1-2), идвам му малко тежък (то е 90-110, а аз плюс екипировката съм към 115)и му трябва повечко скорост, а често миналата седмица беше и безветрие, но най-вече поради това, че нямам усет към него. С вдигането, контрола и наместването под него се справях, но при засилването почти не усещах какво става с него. Тук между другото се убедих колко полезно е човек да се обучава заедно с поне един начинаещ. Аз бях сам начинаещ и ми беше трудно да си визуализирам грешките, колкото и да ми ги повтаряха инструкторите. Последните два дни като ме пускаше Габровеца от Сопот и докато чакахме условия покрай нас други начинаещи пилоти направиха няколко фалстарта. Той ме попита къде според мен сбърка даден пилот и аз без да се замислям му отговорих правилно просто визуализирайки си всички инструкции, които непрекъснато ми бяха повтаряни. Друго е човек да ги види нещата отстрани, както грешките, така и успешните излитания. И въпреки това веднага след това направих 3 фалстарта повтаряйки същите грешки, като пилота преди мен и които с очите си сам разпознах. И тук идваме вече до основния момент, а именно наземния контрол и изграждането на усет към крилото. Затова съм решил сега интензивно да се занимавам с наземен контрол и кайтване за да натрупам навици и да си изградя усет към крилото. Това колкото и да му се обяснява и показва на човек не го ли развие сам след не малко тренировки няма как да стане. За да се стигне до момента, когато излитането ще е рутина.
С траекторията и маневрите във високия полет нямах проблеми, даже миналия петък направих и като бонус първото си склоново реене на Марково под ръководството на Ники. Чувствах се уверен и спокоен, толкова повече колкото бях по-високо. Със заходите за кацане имам проблем обаче - ниско при земята ставам доста припрян и разчетът ми никакъв го няма. Както например при излитането си набелязвам "полоса" и точка, до която ако не съм излетял да прекратя, се хванах, че идвах за кацане крайно неподготвен. Не си фиксирах точка, в която да кацна, както и посоката на вятъра, височината си също определях неточно - все си мислех, че съм по-ниско отколкото бях и от там почвах с едни объркани команди. За следващите високи полети задължително ще ползвам асистенция от земята, докато не си правя разчета правилно.
Обобщено казано за себе си като начинаещ съм си поставил целите последователно да развия наземния контрол, излитането, оценка на опасните зони и разчет за кацане. Едва след като в тези елементи добия увереност и рутина ще започна с усвояването на други елементи от летенето като термики, стръмни спирали, прелети и т.н. Един вид постепенно надграждане, без изсилвания. За мен летенето е удоволствие, но самата дума летене под каквато и да е форма изисква разностранна подготовка и трупане на много навици. Което пък от своя страна предполага постоянство т.е. трябва ритмично да се лети без дълги прекъсвания, защото сега съм в етап като си помисля, че съм усвоил нещо и да речем за месец не докосна крилото е гарантирано, че ще почвам пак от нулата или някъде там.
|
