По повод последния инцидент - "посрещна склона без да излезе от сбруята". (желая бързо възстановяване на пострадалия пилот!)

Бях чел за т.нар. "парашутиско" падане - падане с претъркулване. Та искам да повдигна въпроса за кацане в критична ситуация - по вятъра, в храсти, камъни и пр.
Ако "кацането" е по вятъра и в склона става още по-сложно. Нека това да обсъдим.
Има ли някаква техника за такова "кацане". Нека за улеснение да приемем, че склона е само трева, без камъни.
Каква би била разликата при "приземяване в сбруя" и "излязъл от сбруя".
презумпции:
- Явно сбруята не може да осигури пълна безопастност
- Не съм много наясно с медицината, но май е по-добре да си потрошим ръце и крака, но не и гръбнак. Така ли е?

Как да посрена склона? Само две опции ли имам? (излязъл и седящ)
Как Вие бихте "посрещнали" склона?

sirius, ако беше писал в подписа си кой си, вместо всичките подробности с които летиш, бих ти казал някои работи относно техниките за приземяване, било то твърдо или друго, но на фантоми нямам желание да пиша. Щом си писал, че караш курс и си абсолютно начинаещ питай инструктора си.

До тук вече се рабра, че "форумните ученици" са четирима. Мислех, че са доста повече. Ама нали се хванаха на въдицата. Добре, че поне като се пребие някой от тях, няма да тежи на съвеста на някого или на някой клуб.

P.S. Хоп, още един се хвана на въдицата.

здравейте фантоми
аз се оказа, че летя с претоварено крило - то е до 100 кг, а аз го докарвам до 105 кг. При кацане при безветрие е проблем защото идвам доста бързо, а и синхронизацията ми липсва, а и с непретоварено крило при безветрие е тегаво. Ползвам следната техника. Избирам си меко място - кал с локви примерно. слагам си двата крака плътно един до друг, леко свити в коленете, стегнати. Насочвам ги под ъгъл, че да се получи приплъзване (веднъж не успях да уцеля ъгъла и паднах на колене след кацането). Резултата е, че краката поемат удъра свиват се, понякога има и лек удър в протектора на сбруята.

Извинавам се предварително на модераторите, че ще нарека някои хора глупаци. Човека им дава акъл, а те му пишат минуси. Във всяко стадо има мърша. И тук няма изключение. Но мършата лешоядите я ядат.

Хари, извинявай за неудобството, но вероятността името ми да ти говори повече от това дето съм написал е .. клони към нула. Казвам се Петър Петров. Мисля, че за 5г едва ли имам повече от 20 дни по стартовете. Та затова не съм си пуснал името.


Миналото лято изкарах курс със Ники Йотов и от тогава не съм летял. Скоро събрах цялата екипировка (без каска,... преди някоя и друга година в клуба на Скайномад, някой ми предложи каска на някаква японка ама... тогава ришх, че на някой друг ще я оцени по-добре от мен) и оня ден ми остана време да си сложа сбруята и да си закача крилото.. на един стадион във Ванкувър. Тук в канада тепърва се запознавам с летящите. Най-популярните стартове са ми на час и нещо по магистралата(всъщност кацалки, тук май 99% летят на склон), та не стават много бързо нещата при мен.

Така е, следя редовно форума и гледам да понауча нещичко, но далеч не подценявам инструкторите и практиката.
Последно време и питам, тук ми е по-лесно. И благодаря на всички, които ми отговарят. Включително и на теб!

В профила съм си сложил скайпа, не се крия. Наистина, подписа ми не показва че съм изкарал началния курс, ще се поправя.

Не го вземай толкова сериозно, Хари. Всъщност не че не е сериозно, но никой не може да попречи на дебелата кратуна да върши недомислени работи и никой не може да е отговорен за него.
Но отговорното писане във форума определено помага. Особено на тези, които не смятат че всичко написано може да се прилага буквално, веднага и от всеки.

Тези въпроси са обсъждани надълго и нашироко ако не тук, то в други форуми, но все пак дано е полезно. Ако не може да се кацне на по-хубаво място, храстите са за предпочитане. Приема се, че върховете им са равнината за кацане и се изпълнява както обикновено. Има много случаи, когато кацането на/в дърво е за предпочитане. Трябва да се влезе достатъчно в короната и да се осигуриш срещу падане. Кацането с по-висока скорост има варианти. Ако ъгъла на среща с планетата не е голям се избира тропване и притичване. При малко по-голям ъгъл- събрани крака/колене и стягане, след което е възможно претъркалване или тропване на протектор и отскачане с претъркалване. И в двата случая ръцете са в опастност поради стремежа да се спре крилото. При среща със скали краката трябва да поемат част от енергията на удара . Ами това е моето кратко лично мнение.

Всичко това е полезно, но тренировките на поляната(още по-добре във физкултурен салон с дюшеци) са незаменими. Тук във форума трудно може да се дадат примери, защото дори със различните сбруи се пада по различен начин(различна поза на тялото). В поечето случаи краката умекотяват удара, но за да не пострада гръбнака, е нужно енергията да се разтеле по земята. В случая се получават натъртвания, но по-рядко фрактури. Именно за това е трудно да се обяснява във форума, защото позата спрямо земята може да е различна при разпичните падания. Така, че няма универсална поза за падане и не всеки път краката могат да помогнат. В много от случаите самия релеф на мястото на падане може да помогне за убиване на енергията. Затова обаче трябват тренировки и не става само с четене от форума или от учебника.
На мен преди 3 години ми се случи падане от 8 метра зад град Каспичан. Шквала ни караше да летим на задна скорост с около 30км/ч. Когато наближих терена приземните турболенции ми направиха 50% от дясно и със завъртане трябваше да се забия в земята. Самото завъртане на крилото надясно ми помогна да посрещна земята с претъркулване и доста натъртен, полежах в къщи 2-3 дена и след това бях пак готов за летене.
Ситуациите могат да бъдат безкрайно много и за това трябва да се тренират, и ако не дай си боже стане нещо, да може пилота да комбинира къде с крака, къде с помоща на крилото да се умекоти удара.
В едно нещо можете да сте сигурни, на малка височина където запасния няма да Ви помогне, не зарязвайте крилото защото то се е смачкало. То е единственото нещо което може да намали скороста на падане или да превърне вертикалната скорост във хоризонтална поне от части. Това може много да помогне в последните метри до земята и да превърне трагедията в една спомен за благоприятно излизане от критична ситуация.