Здравейте!
Темата е поостаряла и някои деца вече са пораснали, но на други като моите им предстои по-сериозно да започнат да се занимават с парапланеризъм.
Като казвам по-сериозно, въобще нямам предвид да ги притискам или насилвам по някакъв начин, защото мисля, че това може да доведе до сериозни психологически травми и развитие на ненужен страх у тях.
Само ще вметна, че преди години станах свидетел на една много неприятна случка, която според мен остави сериозна травма у едно 7-8 годишно дете, и ако аз му бях баща, вероятно щях да изхвърля майка му от борда на лодката в която се намирахме.
Става въпрос за парасейлинг. Една рускиня беше довела детето си да го качи на парашута, а детето изпитваше неистов страх. Когато го закачихме за парашута, то започна да крещи, че не иска да умира, но майката настоя да го вдигнем. Капитана ускори, но детето пребледня цялото и му казах да спре.
Свалихме го, а тази патка започна да му крещи, че е страхливец.
Казх и да престане и ги върнахме на брега.
Сигурен съм, че това не се отрази добре на детето.
През годините няколко пъти съм летял с деца и на тандем и с паратрайк и с мото делтата и винаги съм се опитвал да разбера каква е мотивацията на родителите им и ако усетя, че детето не е поискало само да полети, съм отказвал полета.
Разбира се, от голямо значение е възрастта и дали самото дете осъзнава до някаква степен какво иска и какво се случва.
При големият ми син, Калин, който сега е на 6 г. желанието за летене се появи когато беше към 3 годишен.
Това стана по естествен път, защото постоянно ме виждаше да летя или да се занимавам с някои ученик и за него това бяха съвсем нормални неща.
И така, веднъж след негово настояване, реших да го кача на мото делтата с майка му.
С мото делтата полета подлежи на по-голям контрол и може бързо да се приземи, ако на детето му стане дискомфортно.
Това обаче не се наложи и направихме над едночасов полет над Седемте Рилски езера, а Калин даже си подремна горе във въздуха
Ето видео от полета. https://www.facebook.com/TheFlyingPeopl ... 507676588/
След това дойде ред и на полет с парапланери, и пак по негово неколкократно настояване, направихме едно кратко полет че от учебния баир.
https://www.facebook.com/TheFlyingPeopl ... 403676865/
От тогава сме летяли още няколко пъти и бих казал, че Калин не изпитва някакъв страх и лети с желание.
Не го е страх даже и от по динамични маневри, но от съвсем малък му тренирам вестибуларния апарат на люлката, а по-късно и на пара-тренажор в сбруята.
https://m.facebook.com/story.php?story_ ... 1425527819
Мисля, че тренажор му се отразява добре и му дава усещане за координация.
https://www.facebook.com/16604879682233 ... 948039927/
Направихме и опит за подлитване чрез теглене, но вятъра не беше подходящ, крилото беше голямо, а и помощниците тичаха по-бързо от мене, но все пак Калин успя да се отлепи от земята и после беше много горд.
https://www.facebook.com/16604879682233 ... 400732246/
Сега съм му заръчал едно мини крило 14 кв.м. което мисля, че ще бъде идеално за деца на неговата възраст.
Мини крилата се извеждат лесно, а управления та им са къси и директни, което ще е голямо ушеснение за децата.
Също така съм купил един какт 1.2 кв.м. с които Калин се справя доста добре сам.
Забелязвам, че от психологическа гледна точка, заниманията му въздействат положително и Калин добива увереност в себе си.
Той от бебе е много предпазлив и почти не е падал и не се е наранявал, което обаче го прави леко плашлив и неуверен.
Когато обаче види, че наистна се справя с нещо, самочувствието му се повишава.
Въпросът е да се намери баланс, защото един от потенциалните проблеми при занимания е ранна възраст е прекалената самоувереност която може да се развие в юношеските години.
Сега предстои да полетя и с малкият ми син, Деян, които е доста по-буен и не предпазлив от батко си, но пък го е страх даже да седне на люлката.
Иначе самоотвержено твърди, че иска да си има парапланер и сам да си го управлява