Когато карах курса за безмоторници в Австралия в началото на тази година в учебника имаше отделна тема точно за връзката инструктор ученик.
Като цяло там се поддържаше мнението че не всеки инструктор пасва на всеки ученик и обратното и се окуражаваха учениците да търсят при нужда други инструктори които да им съответстват по характер.
Системата е така направена обаче че задължително одобрението за всяка следваща по голяма стъпка в обученето (минаване на горен сертификат) да става след тестови полет с различен инструктор от този който те е обучавал.
Целта е учениците да не си подбират инструктори които са им удобни за да минават лесно през изпитите а за да им протича по гладко обучението.
На мен също ми беше интересно да бъда обучаем защото това беше първият реален курс в живота ми за нещо (кола можех да карам и преди курса). Аз не съм прекалено чувствителен и не ме бъркаше как ми се поднася информацията - дори напротив - харесваше ми как един от главните проверовъчни инструктори директно и точно ми показваше грешките без много церемонене - просто не ти губи време с излишна куртоазия, от други инструктори в клуба обаче чувах че например него не го слагат като инструктор на по чувствителни хора точно защото е по директен.
Моят основен инструктор беше младо момче на 19 години което беше изключително балансирано - не използваше никога думи като страхотно/отлично и ужасно/зле - при него всичката обранта връзка варираше между "имаш нужда от още работа над това" до "справяш се задоволително" - беше много добре обучен в политическа коректност и много добре си подбираше думите.
Главната инструкторка на клуба като контраст беше изключително мека и поощтрителна.
С основният ми инструктор един ден се заговорихме как точно протича практическото обучение за инструктор тъй като той го беше минал относително скоро - той сподели че част от практиката е да летиш с други инструктори които ти симулират различни по характер ученици - такива които не се подчиняват, които ги е страх, които се гипсират и тн.
При парапланеризма всички тези типове остават в състояние в което трябва да се борят сами със себе си просто защото от първият си полет те са самостоятелни пилоти - като резултата от поведенето им определя и дали те ще имат нормална полетна кариера или няма да успеят да преборят собственият си характер и ще стигнат до инцидент например.
При безмоторното летене има едана особеност - че каквото и да направи ученика-за всичко е виновен инструктура на задната седалка-дори и това да не е фатално - едно по лошо кацане може да струва на инструктора една 4 цифрена сума за ремонт на самолета -така че предполагам това може да повлияе на характера на инструктора
Да не говорим че уеник който пък не се подчинява при безмоторното летене очиства и себе си и инструктора при фатална грешка.
Общото обаче при всички инструктори през които минах беше че въпреки различията им в характерите всичките се опитваха да създават навици в обучаемите а не да ги оставят да грешат и след това да ги поправят. Повечето грешки се отбелязваха на момента- като например "не си играй със спирачките" а обяснението защо с разликата в мекотата на характерите следваше при разбора след кацането. Като цяло не оставяха и импровизации! Парапланеризма е спорт на импровизациите - слязъл си на ниско и неможеш да долетиш определна поляна-огледаш се малко и импровизираш с нова кацалка-при безмоторното летене дори импровизациите по кацане на непозната площадка следваха строг протокол. По тази прична мисля и че подхода с оставянето на ученицит да открият собственият си път не минаваше пред безмоторните инструктори.
За тях инивидуалноста беше в тактиката на летенето, но не и в техниката на пилотиране!