Цитат: Интересно ми е някой има ли опит в нощите полети, в смисъл не склоново реене до тъмно ами примерно полет през ноща по пълнолуние. Чувал съм за отделни случаи, но все пак нека който е пробвал да сподели как е. Съзнавам че трудно ще намериш склон на който да духа чело през ноща но все пак ако някой е правил тази щуротия нека сподели усещането . Интересно ми е колко силни могат да бъдат имено тези нощни възходящи потоци.
Аз съм летял няколко пъти през нощта. Преди малко повече от десет години, по време на курса ни по парапланеризъм (водеше го Ангел Годжев), от връх Калоян.
Поради това че вечерно време задухва гръб, чакахме до около 00:30 - 01:00, правейки си голям купон в квартирата. После се натоварвахме на 1-2 коли и на Калоян. 20-25 минутният нощен преход в планината сам по себе си си беше интересно приключение. Винаги ходехме когато беше пълнолуние и светлината не беше проблем, виждаше се съвсем ясно. В горичката покрай която минава пътеката към върха сме сварвали силно разгорещени двойки в коли и ако на нас ни ставаше весело, просто не ми се мисли какво са си мислели те, когато както са се разхвърляли (там и през деня пиле не прехвръква... освен парапланеристи) покрай тях тръгне колона от 10 маймуни с огромни раници в един и половина през нощта  !!!!
Горе на върха по това време гръбният вятър спираше и ставаше мазно и спокойно. Разпъвахме си СП-10 ките и излитахме! Полета продължаваше в най-добрия случай 5 минути, но гледката, адреналина и чувството не могат да бъдат описани с думи. Над теб е безоблачно небе, звезди, пълна луна, абсолютна тишина. Пред теб е цялата тракийска низина, огряна от луната в призначно бяло, а светлините на Пловдив и селата наоколо са сякаш повече и от звездите.
Кацайки разлайвахме всички кучета в Марково... Спомням си, че веднъж успях дори да не уцеля полянката за кацане (точно под пътя под Калоян - от години вече застроена) и се придървих, за щастие на ниска слива. Всички кацахме там. Спомням си също, че при същото това кацане един човек излезе от някаква къща и се качи на колата си и като минаваше покрай нас беше се ей такива очи изцъклил   . Какво ли си е помислил човека, тука някакъв тъпче някаква огромна торба, насред ливадата до къщата, друг нещо е метнал на дървото, баси работата !!! (ама сигурно се е чувствал малко по добре от ония горе в горичката).
Сега като се сещам, такава усмивка ми се е разпънала на физиономията, че вероятно дълго още няма да заспя !
Та тогава за първи път чух думата "нощна термика" от нашият инструктор. Така и не я намерихме тогава. Вероятно причината е че с СП-10 трудно се стигаше и до поляната за кацане на Сопот, а за термика не знам... не мога да кажа! Да не коментирам факта, че бяхме абсолютни новобранци ....
С какъв акъл ни пускаше нашият инструктор е друга тема...
Каквото и да е било, инциденти мисля нямаше по-големи от моето придървяване, а спомените си останаха завинаги!
А като послепис ще кажа, че някъде в този форум със сигурност има описания на нощни полети на Ники Йотов от Сопот. Там нещата са по-сложни, защото мисля че се споменаваше качване пеша догоре! Много е неприятно, уверявам всички, правил съм го лично 3 пъти и два пъти съм го и слизал (след качванията !) защото не ставаше! Ех ентусиазъм. Това отново през 96-та, по време на същия курс - лифта тогава не работеше.
|
! Беше просто невероятно. Съжалявах само, че бях без апарат (все още тогава) 
Такова нещо се случи обаче само един ден за цялата 2004 и то при положение, че ходих почти всеки ден да летя на Морската 
