18.12.2008
Вчера вечерта трябваше да отида на джамбе урок, но по някое време учителя ми е обади и ми каза, че предната вечер са го били обрали и му трябва малко време да се възстанови от шока. Отидох на кино.
След филма Стеф ми се обади, че имаме клиенти. "Полетите на залез слънце са нашия специалитет" - им каза той. И наистина излетях в тихо и спокойно време с една девойка и като излезох напред, освен красотата на залязващото над морето слънце видях орографския облак над планината (table cloth over table mountain). Досега се съмнявах в достоверността на този признак за силен падащ вятър, но след като го изпитах вече знам че е надежден. 100 метра над земята имах леки разклащания в крилото, но всичко беше ОК и успях да звънна по телефона на Стеф че има облак над планината. Очаквах силен вятър успоредно на брега и си мислех че ще порея на палмите, но 50 метра над земята попаднах в силен, турбулентен и низходящ вятър по склона на планината към морето. Скоростта му беше сигурно около 15 м/с щото веднага почнах да летя назад. Вече бях ниско за да ида до Ла Мед и полета ставаше все по-кратък. Видях че въпреки пуснатите тримери няма да кацна на плажа. Направих лек завой за да се отнеса повече по вятъра, за да избегна красивите обли гранитни скали в края на плажа. Чух странни звуци - до скалите около 50 човека имаха урок по джамбе
После обърнах срещу вятъра и под едни хотели зачаках съдбата на ротора. Сигурно щото е Никулден пак извадих късмет - крилото не колапсира, не се забих в брега, не бях издухан към водата. Изпарашутирах и кацнах на пясъка с пасажерката. Със зор погасих крилото, но все пак този мини плаж беше закътан от скалите в сравнения със силния вятър наоколо.
После естествено бирата и еуфорията от преживяното
Докато се качвахме към старта, всичко изглеждаше спокойно - нямаше никакви признаци за пробиването на вятъра и не знам дали ситуацията можеше да се избегне. Може би ако бях проверил прогнозите, щях да съм по-нащрек. Пробиването на вятъра и визуализирането му от орографския облак над планината се разви за минути в рамките на полета ми.
Table mountain е планинска верига, която от север почва от кейп таун и на юг завършва с нос Добра Надежда. Преобладаващия вятър сега е от ЮИ. Лети се от Lion's Head и Signal Hill. И двете са в ротора З от Table Mountain. Когато ЮИ вятър не е силен, Table Mountain формира ветрова сянка, която също се визуализира от водната повърхност.
Условията за летене от Lion's Head са доста невинни - спокоен насрещен вятър, леки термики. Ако вятъра е с леко по-южна компонента то има и добри условия за реене и е доста красиво да излетиш в подножието на върха и да го изкатериш (650 м нвм) с реене. Ако има и леко западна компонента можеш да се прехвърлиш на Table Mountain и там вече наистина е яко - 1000 м планинска верига между два океана.
Все пак трябва да си нащрек - образува ли се орографски облак - кацай. Приближават ли се зайчетата към Camps Bay - кацай. Кацат ли другите - кацай.
Шефа ми каза, че условията са ветрова сянка са по-благоприятни когато температурата на въздуха в над 28 градуса. Не знае защо, но е така.
Наскоро гледах как местните се отказваха от хубавите условия за реейе и идваха да кацат. Един закъсня и седя половин час в няква конвергенция 100 метра над плажа с уши и явно желание да е долу. После вятъра утихна и аз само му завиждах че не изследва конвергенцията.
Големия извод, който си правя досега е: ВЯРВАЙ НА МЕСТНИТЕ ПИЛОТИ! Дори и да не могат да ти обяснят всичко, те са препатили различните сценарии на времето.
Кейп Таун е слънчево и ветровито място. Микромотеорологията е сложна и чувствителна. Когато в града духа силен вятър отиваме във вътрешността и там условията са различни. Преди 2 дни летях прелет с пасажери от Портервил, където сега тече pre-African World Championship - интересна комбинация от отчетливи планински вериги и полета...
Sunset flying is our speciality
