Вчера имаше силен ЮЗ вятър (122 км/ч на Ботев), който се усети повече в Северна България като фьон (изпочупил е дървета в Севлиево).
Доскоро си мислех, че Беклемето е едно от най-добрите места да яхнеш нахлуващия фронт, но за пореден път се оказа, че поради:
- снижението на терена отзад,
- поради това че е в края на Карловското поле,
- поради прекъсването на Средна Гора към Баня / Песнопой,
- вероятно поради влиянието на Рило Родопския масив
ЮЗ вятър се конвертира в силен ЮИ вятър който набива в дупката и горите отзад.
Та след един полет с отнасяне и кацане към Розино, реших да разгледаме как работи старта на Златица в тези предфронтални условия. До Козница и отбивката за Клисура все още духаше приземен ИЮИ вятър, обаче като стигнахме Пирдоп ни посрещна осезаем ЮЗ вятър.
Отказах се да се качваме на Златишкия старт. Пратих учениците на разходка в Копривщица, а аз и Учителя се заехме да катерим едно ребро над Антон, където ми се струваше че приземния вятър духа перпендикулярно на склона.
След час приятна разходка излязохме на борово - буковата гора. На "старта" духаше умерен вятър със затишия до 2-3 метра и пориви до 10-12 метра. Циклите бяха дълги, така че реших да излетим. Притеснявах се да не ни вдигне нагоре и издуха назад и в аварийните планове добавях и кацане някъде горе по склона на уши.
След малко шахмат между дърветата около старта се изстреляхме нагоре. нагоре и пак нагоре.
Интересното бе че нямаше съществено усилване на вятъра с височина. Скоро разбрахме че летим в ОГРОМНА зона на вдигане - билото на планината от Пирдоп до Вежен е доста отчетливо. Предполагам че Средна Гора отсреща също помага с някакъв "вълнови" ефект.
За нула време се вдигнахме над нивото на билото като се стремяхме да сме над пътя Бургас-София.
Имаше силни термики, но също така попадахме и в силни продължителни низходящи които трябваше да избягваме за да не бъдем приземени някаде по склона (мисля че низходящите се подпомагаха от фуниите по склона).
Докато се летяхме нялаво-надясно, нагоре-надолу и напред назад от запад нахлуха облаците на студения фронт, които бързо почнаха да се кълбят в конгестуси. За момент ми се струваше като че ли фронта се забави около Челопеч (може би поради влияние на Рила и Пирин), и също така се изкриви от Стара Планина, защото напредването му в Северна България си продължи.
Реших че е време за приземяване, защото се притеснявах че може да бъдем заобградени от фронта и не знаех дали ще има усилване или отслабване на вятъра с идването на фронта.
Но приземяването се оказа трудна задача - зоната на поддръжка си бе все така огромна. Вятъра си бе все така силен. Много много бавно на тримери и уши изпълзяхме южно от Антон. Трябваше дори да въртя спирала за бързо снижение, защото силни и големи възходящи потоци се опитваха да ни дръпнат нагоре дори когато бяхме 200 метра над терена (над нас почнаха да се помпат хубави облаци).
Избрахме голяма нива и кацнахме леко назад с претъркалване докато погася тандема.
Интересно бе че минути след това на земята вятъра бе 2-3 м/с . Досега не бях летял в такъв градиент на вятъра - на 20 метра да летя назад, а долу да е слаб вятъра. Още по-късно ми се стори че вятъра е по-студен и сменя посоката си - завърта се с около 30 градуса от запад. Това може би бе е един от езиците на фронталния клин от студен въздух.
На връщане наобратно в Карловското поле все още духаже силен приземен ЮИ вятър. В Сопот шквала на фронта се появи след 3 часа т.е. фронта в района се е движил с около 10 км/ч (но в Северна България е бил по-бърз защото на изток към Шипка вече имаше големи облаци).
Вечерта имаше красив залез и двойна дъга от отминаващия фронт.