Не улучихме време тази седмица в Италия. Вторникът мина в каране до Басано, моткане из Фелтре и дълга вечеря и спане.
Сриядата обаче се получи летателна - в 10.00 сме на Монте Авена и разпъваме 12 крила в падналия през нощта сняг. Присъедини се и немско пара училище - с още почти толкова пилоти. Сутрешната влага се вдига в бели валма - качванията се виждат добре. Пара училището започна да излита. 2-3 -ма се набраха добре и закръжиха под облака над нас. Аз изчаках реда си след 3 крила и след излитането уцелих силно качване, което ме изстреля към облака. Не само това, ами и набирам покрай облака - над мен е един новообразуван магел. Стигам го и в парата му прелитам към долината като се плъзгам покрай облачната стена. Hад мен видях Йорген - поне 200 м по-нависоко - да не му се надява човек.
Прелитам към средата на долината - една пара е зависнала и опитва да центрира качването. Благодарен за индикацията поемам нагоре и стигам 2200нм. Задачата ни е 128 км отиване с връщане - и като гледам небето ми става ясно, че ще е адски трудно за изпълнение. Защото над Педавена облаците са преразвити, вали и според сянката поне 20 км са засенчени. Остава варианта да опитам да се лепна на южната верига и да заобиколя засенчената дъждовна област. Планирам бързичко на изток, подминавам Фелтре и ми стана ясно, че съм закъснял - облаците се развиват по-бързо от планирането ми и вече всичко се засенчи. реших, че е по-добре да се върна обратно и си кацна в къщи. Правя завои и прелитам назад. Паднал сам на 1100 м и уцелвам 1,5 м/с качване. Над мен се образува пухче, което се храни от слънчево петно зад реката. Настанявам се в сърцевината и въртя нагоре. Покрай мен прелита Конрад - запътил се откъдето аз се връщам. Hе сприра при мен, а продължава планирането си на изток и го проследявам докато се изгуби в ниското.
В базата сам и планирам към старта Монте Авена. Там има 2 крила, парапланерите са вече накацали. Хващам си пак базата в турбулентно издигане и съзрях крило да кръжи в средата на долината. Веднага прелитам натам и в двойка се издигаме. Пухчета се се образуват почти навсякъде, тази част на долината е огрята, преразвотата част на изток си стои и се извалява. Оставям Пер и прелитам на запад. Там Йорген е индикирал едно слабо качване. Подминавам го и над Гярони напипвам истинското. Закръжиявам накренен, което Йорген забелязва и прелита към мен. Изпреварвам го и първи в базата изпъвам крилото и политам към Фелтрe. Там вече сам видял крило в термика. Наближавам и познавам Пер. Kачването си е 0 и той полита към Монте Авена. Склонът е частично осветен от слънцето. Аз го подгонвам и му прелитам над главата след което и двамата се завъртаме в друсливи балони по средата на склона. Вдигаме се над старта, но вече с намаляващ ентусиазъм.
Йорген ни е проследил и се присламчва под нас. Той и Пер оставят битката и подлитат към кацането. И на мен ми е ужасно студено на краката, направо са премръзнали от минусовите температури в облаците. Та и аз се затътрям след тях.
На 400 м хващам едно слабо, но топло качване и в него 5 минути наблюдавам казанията долу. После и аз си отпуснах напълно напречката, раздвижих си добре вкочанените глезени и скоро се нареждам при останалите крила на земята. И си поделихме веднага по бира от предвидливо складираните запаси в минибусовете. Само Конрад не се завърна - в смс ни даде координатите и го намерихме след Фелтре в един ресторант с име 3-ТЕ ПЕТЕЛА! И в които имаше 4 работещи момичета.
Късмет на начинаещ!
Още един тежък работен ден бе отхвърлен.
