Не улучихме време тази седмица в Италия. Вторникът мина в каране до Басано, моткане из Фелтре и дълга вечеря и спане.
Сриядата обаче се получи летателна - в 10.00 сме на Монте Авена и разпъваме 12 крила в падналия през нощта сняг. Присъедини се и немско пара училище - с още почти толкова пилоти. Сутрешната влага се вдига в бели валма - качванията се виждат добре. Пара училището започна да излита. 2-3 -ма се набраха добре и закръжиха под облака над нас. Аз изчаках реда си след 3 крила и след излитането уцелих силно качване, което ме изстреля към облака. Не само това, ами и набирам покрай облака - над мен е един новообразуван магел. Стигам го и в парата му прелитам към долината като се плъзгам покрай облачната стена. Hад мен видях Йорген - поне 200 м по-нависоко - да не му се надява човек.
Прелитам към средата на долината - една пара е зависнала и опитва да центрира качването. Благодарен за индикацията поемам нагоре и стигам 2200нм. Задачата ни е 128 км отиване с връщане - и като гледам небето ми става ясно, че ще е адски трудно за изпълнение. Защото над Педавена облаците са преразвити, вали и според сянката поне 20 км са засенчени. Остава варианта да опитам да се лепна на южната верига и да заобиколя засенчената дъждовна област. Планирам бързичко на изток, подминавам Фелтре и ми стана ясно, че съм закъснял - облаците се развиват по-бързо от планирането ми и вече всичко се засенчи. реших, че е по-добре да се върна обратно и си кацна в къщи. Правя завои и прелитам назад. Паднал сам на 1100 м и уцелвам 1,5 м/с качване. Над мен се образува пухче, което се храни от слънчево петно зад реката. Настанявам се в сърцевината и въртя нагоре. Покрай мен прелита Конрад - запътил се откъдето аз се връщам. Hе сприра при мен, а продължава планирането си на изток и го проследявам докато се изгуби в ниското.
В базата сам и планирам към старта Монте Авена. Там има 2 крила, парапланерите са вече накацали. Хващам си пак базата в турбулентно издигане и съзрях крило да кръжи в средата на долината. Веднага прелитам натам и в двойка се издигаме. Пухчета се се образуват почти навсякъде, тази част на долината е огрята, преразвотата част на изток си стои и се извалява. Оставям Пер и прелитам на запад. Там Йорген е индикирал едно слабо качване. Подминавам го и над Гярони напипвам истинското. Закръжиявам накренен, което Йорген забелязва и прелита към мен. Изпреварвам го и първи в базата изпъвам крилото и политам към Фелтрe. Там вече сам видял крило в термика. Наближавам и познавам Пер. Kачването си е 0 и той полита към Монте Авена. Склонът е частично осветен от слънцето. Аз го подгонвам и му прелитам над главата след което и двамата се завъртаме в друсливи балони по средата на склона. Вдигаме се над старта, но вече с намаляващ ентусиазъм.
Йорген ни е проследил и се присламчва под нас. Той и Пер оставят битката и подлитат към кацането. И на мен ми е ужасно студено на краката, направо са премръзнали от минусовите температури в облаците. Та и аз се затътрям след тях.
На 400 м хващам едно слабо, но топло качване и в него 5 минути наблюдавам казанията долу. После и аз си отпуснах напълно напречката, раздвижих си добре вкочанените глезени и скоро се нареждам при останалите крила на земята. И си поделихме веднага по бира от предвидливо складираните запаси в минибусовете. Само Конрад не се завърна - в смс ни даде координатите и го намерихме след Фелтре в един ресторант с име 3-ТЕ ПЕТЕЛА! И в които имаше 4 работещи момичета.
Късмет на начинаещ!
Още един тежък работен ден бе отхвърлен.

Наложи се да напуснем Италия - времето се сговни, а над Скандинавия се настани високо. Нон стоп каране през Бреннер, Австрия, Германия, Дания и сутринта в 5 сме у дома - Южна Швеция. Подслонявам 4 пилота и успяваме да поспим 4 часа. Мятаме се в минибуса и в 11.30 сме на нашето малко летище - в покрайнините на едно малко селце наречено Сконес Фагерхолт
Там вече има готови крила за летене, моторният делтапланер започва да ни изтегля и аз оставам последен. Небето е покрито с чудесни плоски кумулюси, оформят се и малки редички. Пер ме изтегля и на 600 м се откачам от влека. намирам си едно добро качване и се издигам на 1450 м. Равнинното летене ми е слабо и започвам каси прелитания от облак до облак - не преминавам 10 км от летището. След час набиране и планиране губя височина и се устремявам към кацането. Долу има 3 крила, а мен ме удря въздушен шамар - откъсва се термика - а аз съм на 150 м. Реших и аз да отвърна - и започнах да се боря с турбуленцията - здраво ме подмяташе, но устоях, над 300 м се оформи прилична термика от 4 м/с с която се качих на 1600 м. Пак си започнах тренировачни прелитания и качвания - най интересното бе идването на орел - бях на 900 м и набирах, той се появи със сърцевината на качването, наближи ме отдолу, въртяхме в една посока и видях, че главата му бе бяла. Приближи се под мен и направи някакво салтомортале, след което отлетя. След 2 часа казнах. У всички пилоти извираше ентусиазъм за неделята - времето оставаше непроменено като прогноза.
Днес сутринта сме ранобудни и в 10.00 започваме подготовката за полети. Сменихме старта - вятърът е североизточен и малко по-силен от вчера. В небето се подредиха ранни облачни улици и в 12.00 Пер изтегля първия влек с Хокан. Той се откача в термика и потегля нагоре. Втори е Хейкки. Отнема му малко да напипа следващото качване и завърта в него. Хокан е в базата и прелита срещу вятъра. проследявам го от земята докато Пер ме изтегля и мен. Откачам се на 700 м право в термиката, в която мотоделтата ме вкара. 2-3 м качване и наближавам базата. Хейкки прелита над мен срещу вятъра и в магела. Още няколко витки и го последвам. Следващия час ще летим заедно, като си помагаме с индикирането на качванията. летим често делфин, като се разделяме по облачната улица. Не падаме под 1100 м, магелат вече е на 1700 м и ни притиска като таван.
Не само това - започвам и да мръзна. Прелетяли сме 25 км, Хейкки спринтира пред мен - той е по-бърз - лети с безмачтов. Завъртя се в термика на километър пред мен, но повече южно. Аз размислих за 15 секунди и реших да се насоча към Маркаръд, за да направя нещо като триъгълник, а и да мога да се върна до летището. наборат на височина не беше никакъв проблем, плъзгах се все в базата, където беше и вече ужасно студено. Под мен забелязвам крило - Хокан е стигнал до Осби - на 31 км и се връща. И той е безмачтов, спира за малък набор под мен и после ГПСа му посочи достатъчна височина да стигне целта. Аз летя също натам доста високо и стигам над летището на 1100 м. Започвам да губя височина с малко аеробатика - както и да се посъвзема преди кацането, защото се чувствам вкочанен. А летателния ми костюм остана в минибуса!
Под мен Пер е готов да изтегли още едно крило, но изчаква кацането ми. Което е чудесно до финалния момент - когато трябва да избутам рамката. Ами ръцете ми просто не можаха да се вдигнат! И аз се лепнах по корем на полето. Дълго се затоплях, докато наблюдавах кацането на други връщащи се пилоти. Хейкки затвори елипса от около 70 км, но и той не успя да си избута рамката на кацането - толкова се бе вкочанил. А е финландец!
Та стана чудесно летене. Като мога да приключа с това - най -студената зима за мен в Швеция бе днешното летене през април?

FELTRE, IATLY
http://www.tillmantours.nu/italien08/italien200.avi

ДЕЛТИТЕ ГОТОВИ ЗА ШЛЕПВАНЕ
http://www.tillmantours.nu/italien08/sk ... %20125.avi

ХОКАН СЕ БУКСИРА! ЗАБЕЛЕЖЕТЕ РЕДИЦИТЕ ОБЛАЧНИ УЛИЦИ
http://www.tillmantours.nu/italien08/sk ... %20126.avi

Стартовата количка е чудесна помощ за излитане - пилотът лежи полузакопчан в сбруята. Отделя се от количката при набиране на добра скорост след което лети ниско над земята до издигането на буксировчика нагоре - тогава отпуска крилото и се издига след него като се стреми да се държи зад и леко над ултралекия.
Другото удобство е, че може да се излита със грабен и страничен вятър - слаб, разбира се. А избутването на количката от един помагач е да се преодолее съпротивлението на тревата и не се стигне до пренапрягане на въжето и скъсване на бушона при потегляне.