Стокхолмският делтаклуб организира лагер школа с буксировка за 1-ви май и почивните дни. А те са само 4 - не като в България 10?! Тукашният Великден бе отпразнуван протестанско-католически - в края на март месец. първите 2 почивни дена не стават - минава валежна вълна, събота и неделя са обещаващите дни. Аз натоварих чисто нов Таргет 16 М за облитане, както и Discusa си и потеглих за Стокхолм. Пътят е към 600 км, в Южната част времето е разкошно, започнаха и кумулюси да се образуват. В Стокхолм званвам на Мarcus, които се оказва със снощен махмурлук и с новината, че Сала не става за летене днес. Аз поемам по приятели и завършваме вечерта с много бира. Сутринта потеглям за Сала - което е не голям град C3 от Стокхолм. на 15 км преди виждам от ляво на пътя да се вдига с винч парапланер. Откривам малък път и стигам до центъра на параактивността. kъм 20 парапланериста тренират този ден тук с 1000 м дълго въже. Побъбрихме малко и аз открих делталетището няколко км от парата. Андреас Олсон е вече разпънал своя прототип безмачтов. Той е един от световния елит и тестпилот и състезател на Виллс Wing. Хейкки е също готов - преди няколко дена прелетя оттук почти 150 км. Аз разпъвам ТARGETA и след мъничко се приближи и моторния трике - буксировчик. Андреас е първи и се откачи някъде под първия близък кумулус. набра височина и изчезна по маршрут. Hебето не е много добро - на места се преразвива с дъжд, засега ни подминава, но трябва добре да се избере момента на излитане. Хейкки реши да изчака и мен ме буксират. Оцепвам се на 250 м в слаба термика и започвам да усещам крилцето. Отдавна не бях летял с толкова много площ, но се държи както трябва. Правя заход и кацам с една крачка. Мarcus вече се облизва за тестполет с новото крило. Оцепва се доста високо и издържа към 30 мин в разни вдиганя. Хейкки също се реши и не след дълго завъртя в качване. Облаците се развиха динамично и позатулиха терена, та и двамата пилоти казнаха на поляната. Бях решил да не летя повече, но се отвори прозорец и слънцето затопли много бързо. Мушнах се в сбруята, включих Flyteca и дадох знак на трикепиота. Избрамча и ме задърпа нагоре. на 100 м над първата нива и виждаме по земята прашна вихрушка. Ниско сам да се възползвам, отбелязвам мястото където буксировчика се издига от термиката, аз го последвам в набора на височина. Пилотът е опитен и на към 350 м прави почти 360 и опитва да уцели термиката от по-високо. Отбелязах качването и се оцепих и веднага закръжах нагоре. Качих 600 м и семята се зачерни от новата порция бързо образували се облаци. Усетих как енергията намаля - тук таме откривах балончета в които въртя заедно с отнасянето от вятъра. върнах се над ливадата. В нивата отпред брануваше трактор. Отбелязах как прахолякат зад него се отклони не по вятъра - явно се откъсваше термика. Понапънах бавното крилце и успях да намеря слабото качване на ниско - без да се отделям много от полосата. Поиграх си да сменям посоките на въртене и успея да спечеля повече време отколкото височина. И след 20-тина минути полет отново се изкефих на кацане без нито крачка.
Андреас се обади от 35 км далече и Мarcus се метна във Волвото му да го прибере. Ние побистрихме детайлите около крилцето, после опаковахме всичко и подредихме моторния в огромния хамбар-хангар. Андреас се завърна. взехме си довиждане и аз поех на 100 км северно от Упсала. При Klasse - парамотор пилот и интструктор, летял 3 години в БГ. Той беше приготвил грила, аз носех бирата и изпратихме красивия залез. Ще летим заедно в БГ през август