Вчера при нас бе почивен ден и прогнозата бе за добро време. Сабрахме се 6 пилота от клуба заедно с буксировчика Пер. Многообещаващо небе и направихма задача 60 км отиване с вращане покраи магистралата за Стокхолм. Ларс е парви вaв ваздуха и се отка4а на 300 м жв 3 м качване. Томас е 10 минити след него, но се окачи от буксира доста далече зад езерото. Хокан е следващ и тои пеома нагпре след откачането кам добре изглейдащ облак. Аз се намествам в количката докато казне буксировчика, след което тои ме изтегли и на 600 м се откачих в качване, kоето ме вдигна samo 200 м и се поразпадна. Хокан полетиа по задачата от базата, а аз сварнах кам летището - да не губиа височина оттатак езерото. На 220 м то4но на гранизата с водата ме удари турбулентно качване и след ниаколко минути успиах да откриа, 4е се састои от ниаколко сарзевини, които триабваше да обикалиам, за да се издигам. Буксировчика прелетиа под мен заедно с Никлас, които лети на доста тамен Kомбат. Откачи се северно от полето и се заиздига нагоре. Достигнах 900 м и реших да прелетиа 3-4 км до термиката на Никлас. Качваики се нагоре забелиазах, 4е виатарат се е усилил и ме отнасиа с крайенето на север - по задачата. Планираики попаднах в низходиащ, които когато сварши - не хванах качжането на Никлас. Сас 700 м реших, 4е ще сам по-добре ако се варна кам летището и казна там - ако не намериа качване. Позаобиколих с пална напречка да избегна низходиащото - и ми бе приъатно да усещам качеството на Kомбата срещу виатара. на земиата буксировчикат е закачил последниа пилот Ове - и аз опипвам езерото на 200 м с леко отворена сбруиа. Земиата е успиала да се нагрее и отново попадам в турбулентното качване. Закраявам доста накренен с отпусната напречка и след още 100-200 м нагоре разшириавам крага. Буксировчика с Ове прелитат под мен и правиат широк краг около есерото. Аз вече успиах да се зентрирам в 3.5 м качване и наблиудавам Ове, които се откачи под мен. базата достигам на 1500 м. но с ниаколко вратки още попадам в магела на 1590 и с пална напречка се правиа на делфин под облазите. Прелетиажам десетина километра с малка загуба на височина, след което сазриах Никлас да кражи като 4ер гарван над Маркарид. Достигам го на 800 м и си помагаме в много слабо качване. Северната страна е повече гориста и липсват добри площадки за казане, поради което не се решавам да поема. Термичката се поразпадна и обарнах нос срещу виатара и наи доброто поле за казане наблизо. Нищо не открих до там, направих доста широк краг да огледам казалката и се насочих вaв финалната права. Казнах си и от кащата наблизо излиазоха стопаните да си направиат снимки с мен и си поприказват. След 15 минути долетиа и Никлас - та сабирането на крилата направихме в добра компаниа. По телефона се обадих на летищео и след 4ас пристигна Пер да ни натовари. като преди това още един пилот ни изненада - Ове долети след 3-тото си излитане. Хoкан казна на 70 км на безмоторно летище - и се отказа от вбращане заради засилилиа се виатар. взех си колата и след 4ас го открих, за да го варна за неговата. Стана доста приъатно летене, само дето траскането на ниско в турбулензиата ми показа по касно - 4е сам в лоша форма - имам мускулна треска днес.

Преди малко научих новината - че докато Ове очаквал прибирането си с кола - един безмоторник долетиал на малка висо4ина, направил заход и кацнал в сащата площадка в облак прахолиак и се завартиал на 180 градуса. Ове изтичал до самолета, които се вращал от прелет срещу виатара, за да открие, че пилотат и самолетат са без повреда. Дано не ни карат да плащаме такса кацане следващиа пат