Weekend с високо налягане.
B събота аз закаснявам малко - все пак трябва да си отспя, да натоваря Таргета е да мина 70 км. 6 крила са разпънали и 2 ма буксировчика - луkc! Първите две крила показват никакво качване и аз спокоино се приготвям. Искам да потренирам с Таргета, че маи го карам бързо - като Комбат
Идеиата ми е да го екипирам с малък двугател и да си летя с него без нужда от шлепване.
Никлас излита с неговиа Комбат и започва да кражи. Томас е следващият да започне да набира - и е мои ред - зад любимиа ми буксировчик Пер.
Махвам му да ме изнесе оттатък езерото и излитаме. На към 250 м и вече над средата на езерото - изненада! Скъса се бушона зад траика - и под мен увисна 60 м въже. И съм точно в 1 м качване. Което завъртам естествено. С провлаченото под мен въже. Което се опитвам да набера, докато кръжа с една ръка. Реших да не бъда егоист и да ги карам долу да ме чакат дълго за въжето, та понабрал 100 на метра се пуснах по вятъра и над ливадата го пуснах - но качването бях изтървал. Долу опитах казане в безветрие с една ръка горе и една долу - синхронът при избутването ми се обърка - и вдигнах шум на казането.
Никлас и Томас вече се бяха изнесли с вятарa и наближаваха първите ниски облачета. Ред е на Ларс (които е към 65 г) и след като се откачи, траика бе готов за мен с другия буксировчик Ланни. Излетяхме отново кам и над езерото. Набираме бързо и оттатък съзирам Ларс, които си кръжи кротко в слаба термика. ланни лети натам и в един момент забелязвам да тегли към термиката, в която ларс прави широки кръгове. Траиkът се издига, аз отпускам рамката да го последвам нагоре - и ларс прави следващия си кръг точно към нас. - пропуска траика, но в завоя приближава въжето, доста опасно и когато сам почти решен да се откача - завива на няколко метра и се отдалечава. Отдъхнах си и останах зад траика още малко, преди да се откача. Там вдигане няма - и наи-близкото видимо е това на Ларс. Правя обратен и се насочвам натам, за да се настаня в меко слабо качване. И тъй като трябва да го летя бавно това крило - сам избутал рамката и само си извъртам главата, за да следя Ларс. Тои е на 100 метра над мен, но в друга сърцевина. Моята е също толкова слаба - но е нагоре - и аз си тренирам бавно кръжене. Никлас се звръща - опушения му Комбат е отчетлив като гарван - но тои спира при Ларс. Аз упорито си въртя моята сързевина с десен завои, а те - на обратно недалеч. Томас също се прилепи и сега сме 4 крила в една термика с 2 сърцевини. На моменти кражим в 0 , но е след 16.00 часа и това се смята за качване. Малко под 1000 м кацването се изгуби и ние се пръснахме да търсим друго. Аз - кам езерото, облизах му брега безуспешно и по вятара се насочих кам казането. И там на 100 м срещнах траика, които захождаше, както и един ученик с бавно крило. пропуснах траика, а за да не шокирам ученика - дръпнах рамката и снижих бързо, след което скоростно завих срещу вятъра и влязох в градиента. Там пък взех, че избутах крилото по-рано и се вдигнах повече, та трябваше да парашутирам, което стана отново шумно кацане
Само за 5 мин всички бяхме паркирали крилата до колите и преди пакетирането започна разговор. Ланни и аз попитахме Ларс дали ни е видял, когато прелетяхме толкова близо? Ларс има слухов апарат, та трябваше да повторим 3 пъти. След което тои сподели, че не ни е видял, защото си гледа у вариометъра когато кръжи. Изглеждаше леко притеснен от случилото се. После се засмиа и каза, че не вижда особено добре с лявото око, та да не го наближаваме много във въздуха. Голям смях падна, но ние си взехме поуката.
Днес Ларс не доиде - и аз бях трети. след като първите двама кацнаха поради липса на качване. Ланни ме дръпна в леко десен вятър и след отделянето от количката - нещо ме подхвърли нагоре и с Таргета не можах да намаля височината. Усетих, че вдигам задницата на траика и не му позволявам да набере височина - затова се откачих и продължих нагоре десетина метра като изстрелян. След което последва мек срив, в края му се завъртях назад и ниско над земята обърнах срещу вятъра и си казнах чисто.
Траикът направи кръг и кацна. Аз пренесох крилото до количката и се kyрдисах за престартиране. Вятърът имаше повече дясна тенденциа, но дадох знак на Ланни и тои ме изтегли отново. Веднага насочи посоката във вятъра и кам гората, а аз се настаних на неговата височина отзад. И точно на границата с гората - бушонът зад парашутчето се скъса без някакво видимо усилие - въжето отскочи така силно назад, та ме уцели точно в незатворената сбруя на границата на шортите - и ми остави червен белег за гордост. Това открих след като кацнах, а кацането бе почти идентично повторение на предишното. Ланни кацна и решихме да изчакаме да падне вятъра и го ударихме на приказки. След около час посоката бе вече 90 градуса и единствениат желаещ да лети бе закъснелият Ханс. Тои си пренесе крилото на напречната полоса и Ланни го вдигна без проблеми. Ханс остана горе да върти нещо малко - а траика се завъpна на изходна позициа - при нас. Ланни ме попита дали ще опитам отново, аз реших да хвърлям ези-тура - и се падна да летя. Попuтах го дали ще излети на 90 градуса вятър - че не ми се носи до напречната полоса. Тои потвърди и аз пак легнах в количката. Изчакахме малко, че имаше и слаб гръб, после дадох знак, ускорихме, отлепих се и се ковнах точно зад траика. Следвах го на абсолиутно сащата височина, че зави моментално срещу вятара и над гората. А не ми се искаше да късам бушон за 3ти път. Понабрахме височина и се поотпуснах. Дори си затворих зипа на сбруята. Ланни прелетя в набор под 2 малки мъгелчета, но не видях да подскочи осезаемо пред мен. Реших да набера повече и се полюбувам на пеисажа. на 1000 м се откъснах и се опитах да открия някакво качване.
Открих, но на 200 м над кацането, за да се помоткам в мехурчетатa и да исчакам Ланни да заходи и кацне.
Днес, ако не друго, поне кацаниата ми бяха безшумни