Последен ден ни е за летене, преди да хванем дългия път за Швеция. Пепи ни съдеиства да свали джипа и да обсъдим метеорологията за деня. Вятърът е слаб североизток, още в 12.00 часа над билото на Веслец се закълби голям кунгестус, които постепенно запуши със сянката си старта. Използвахме затъмнението да си подготвим крилата и сбруите за летене и да уточним задачата. Решихме да летим само час из раиона, за да имаме време да подготвим колата и крилата за дългото пътешествие към къщи.
Слънцето се появи, поизчаках да огрее долината, Ирина излетя с неината пара и понабра пред паметника. Доиде добър полъх и се плъзнах в него от рампата. Имах подкрепа и завих на дясно, докато си закопчая сбруята. Врътнах няколко пъти да понабера, после мернах един дим южно от Паволче. Подлъга ме и се изнесох където мислех, че ще е качването. Не намерих много, а по скоро изгубих височина. Хокан бе също излетял и набираше до старта. Полетях обратно и бях паднал до 400 м преди да влетя в качване. Врътнах Таргета в балончето, след 2 врътки го центрирах и с 2-ка се набрах над старта. Понавлязох малко над планината, но явно термиката изгуби сила.
Помотках се там, Хокан бе вдигнал над скалите и прелетя към Враца, Ирина навиваше една термика преди града и реших да и гостувам.
Прелитах с Таргета и с наклонена сбруя и усетих, как ми липсва качеството на Комбата, та дори и на Дискуса. Над скалите врътнах, но качването бе слабо, после се мушнах под Ирина и задрапах под нея. Друг кумулус затъмняваше равнината и сянката се преместваше към града. Прелетях над Химко с надежда да намеря силна термика когато сянката натисне огряния изоставен завод. По скоро въртях в нулички и бавно пропадах. Огледах добре голямото поле до завода, изглеждаше сухо и реших да кацна там и индикирам за Хокан. Кацалката до бензиностанцията проблясваше с вода.
Заходих над пътя, където ме удари качване, врътнах го 2 пъти да се уверя, че е лъжливо, след което се насочих в последната права и се изкефих на лесното кацане на Таргета. Звъннах на Пепи и не след дълго тои паркира до мен.
Хокан долетя на към 1400 м над нас и обиколи долината докато бавно планираше надолу. В този момент се появи едно комби с делтаколичка отзад и крило на покрива. Ангел Кацарски ни изненада с появата си, ние него - също. Индикирахме земния вятър за Хокан и се наслаждавахме на качеството на неговия Комбат при захода и планирането му в земния екран. Кацна си добре и двамата бяхме доволни от кратките полети.
После се натоварихме, взехме си довиждане с Пепи и Ангел и поехме на север. В Монтана спряхме в Кауфланд да заредим с ниско, средно и високоалкохолни градусови питета.
Денят се оказа чудесен - кумулуси се формираха навсякъде - и в равнината и над Балкана. Спокоино можеше да се прелети триъгълник от 100 км - Враца-Берковица-Монтана-Враца.
Този интересен маршрут ще оставим за на лято.
Hие прецапахме Дунава и след 26 часа каране пристигнаме в прохладна Скандинавия.