Празнуването на Мidsommar - средата на лятото - е голям празник в Швеция и аз го уважих подобаващо 2 денонощия. Тази сутрин се завърнах в 4.30, че ме чакаше летене. И си отспах до 10.30. А навън - време за чудо и приказ и аз имам 3 нови Дискуса за облитане.
Пътиом качвам сина ми да понаучи повече как се сглобяват и разглобяват делтите преди да започне курса - и на подхода за летището забелязвам няколко крила увиснали в базата.
Отделям повече внимание на новото си крило - с аеродинамична алуминиева рамка и Комбатови бедта на рамката. Всичките останали 8 крила бяха във въздуха и с нетърпение изчаках буксировчика Томи да презареди траика. После го последвах нагоре и веднага усетих леко теглене на ляво. Томи ме вкара право в качване с 2 крила и ми махна да се откача. Изчаках го да потъне в низходящото - и с откачането - вариото ми запищя. По-лесно ми бе да кръжа на дясно, но пък бях в сърцевината и стигнах мъгела на 1200 м. Опънах крилото и планирах към следващия мъгел - и наистина, крилото дърпаше леко на ляво. За да се убедя, че аз не летя с него грешно - го сринах веднъж и го пуснах да излезе само. Държа се ОК, но от инат го гмурнах надолу и го отпуснах - за да се уверя, че при излизането дръпна на ляво.
Работата е ясна, трябва малко да му побая на земята.
Но първо се изкачих в мъгела и се мушнах в парата, за да изфуча оттам с пълна напречка. Под и пред мен съзрях Комбата на Хокан, които си личи по опашката - направо си е самолет. Връщаше се от прелет и врътна термика. Прелетях в неговата посока и центрирах по-добро качване. Хокан се изнесе в друга посока - но аз набирах и не го изпусках от поглед.
Работата е, че Комбата има невероятно качество, моето крило не може да се мери при прелитането, затова дебнех от високо.
Набутвам се в друга термика с 2 кръжащи крила, Играем си в качването, но само аз стигам мъгела. Хокан се прибира на ниско, поиграва си под мен, забелязвам, че и други крила са се завърнали и кацнали. Правя малък набор над летището.
Под мен траика изтегля Йоргош, откача се от ниско, явно скъсан бушон и с як завои обръща Комбата си във вятъра. Аз влизам в стръмна спирала и след няколко врътки вадя крилото, отварям сбруята и кацам. Веднага се оплаках на Хокан, че ми крени крилото и се заехме да го огледаме. В краина сметка свалих левия спрогс с една витка, което би трябвало да е достатъчно, за да обере слабия крен.
Йоргош направи нов старт и отново заключи крилото зад траика и бушонът се скъса. Разбираемо беше нервен, но поне беше летял 2 часа този ден.
Реших да не престартирам - и траика качи сина ми за разходка наоколо, за да захапе летенето.
Събрахме крилата и се изнесохме на кебап в пицарията на приятел недалече. Бира не ни се полагаше - всички караме и имахме от 50-70 км до в къщи.
Сега съм изпил вече две на края на Аржентина -Мексико.
Седмица ще е страхотна и ако работата позволи - ще си до облетя крилото преди летенето в БГ.
И ако боговете са милостиви - и там ни чакат хубави полети, че и участие в една проста и многоодумвана надпревара