Наистина тези полети са отдавна - Колорадо бе през 1990г, а Owens Valley - през 1991 г. Тогава бях тест пилот на Pacific Airwave и летях на тези 2 мини световни с отбора на фирмата - Кари Касъл, Джо Бостик, Кенни Браун и Гиббо.
Там всичко е в мили и във футове - и след време свикваш с мерките. за начало делях милите на 1.5 - в км и футовете на 3 - за метри. После преставаш да ги обръщаш - и поемаш местните мерки.
И тогава всичко става по-голямо - каквото е в деиствителност.
BIG AIR -ГОЛЯМ ВЪЗДУХ ми каза Томаш Суханек (след което стана 3 пъти световен шампион) в California по време на тренировките за US Nationals в Owens.
И наистина е така. С височини от почти 6000 метра (толкова се вдигаше базата)и с тези могъщи планини и огромни пустинни пространства - не се чуствах много значим с малкото си, но здраво крилце и прелитах бързо.
Но пък летенето е невроятно. Несравнимо с нищо друго по света. И условията могат да станат бързо много турбулентни - няма да е леко с парапланер, особено ако трябва да пробиваш във вятъра, както ми се налагаше.
В Европа ЦБ-тата са по-предсказуеми, с много по-ниска база и не става да ги заобиколиш с делтапланер. Но са еднакво опасни и смъртоносни.
Не мога да не препоръчам да летите там - който може, но не без кислородна бутилка за височините. Радио и огледалце за подаване на слънчево зайче в случаи на принудително кацане из пустинята или планината.
И много вода
PS. Поради студа във височина ми препоръчаха да летя с обикновен фотоапарат - батериите на електрическите отказваха. И с този наи-обикновен Никон, купен от бензиностанция снимах. Затова вероятно цветовете на снимките не са ярки.