Ники, темата е интересна, обаче се опасявам че с кратки форумни изказвания няма да може да се изясни, просто защото изисква по-обширни обяснения и илюстрации, а дори може би и анимации. Трудностите могат да възникнат и поради простия факт че делтапланерите са много различни, почвайки от тип Рогало и свършвайки с твърди крила, а дори и най-класическия тип делтапланер има меко крило и в някои случаи променлива геометрия ( VG ).Има опасност едни хора да говорят за нещо имайки предвид определен даден тип крило, други да имат предвид друг тип крило, и да стане разнобой.
Страничната устойчивост на делтапланера очевидно зависи от формата на крилото ( имам предвид не само в план, но и като ъгли на поставяне на крилата, диедър, анедър, тунелност,усукване,наличие на килов ръкав )
Класическата концепция на делтата не включва наличието на вертикален стабилизатор, но факта е че доста по-нови модели имат такъв, говори че тези делтапланери имат нужда от допълнителен стабилизатор за да постигнат задоволителна странична устоичивост. Освен това поради пак същата особена форма на делта-крилото, може да има модели, които в центроплана са с диедър, а към краищата стават с анедър. Вариации на тази тема постигат различен успех в стабилизацията.
Делтапланерите от 95 до 2005 имаха доста силно изразена тенденция към осцилации ( холандска стъпка), за които от начало се твърдеше че са индуцирани от пилота, но в крайна сметка стана ясно че при по-високи скорости осцилирането си се явява дори без намеса на пилота и единствения начин да се намали е да се намали скоростта, т.е. при по-високи ъгли на атака осцилирането престава. Съвета за овладяване на този тип осцилации беше, пилота да се научи да прилага "изпреварващи намеси", а не намеси след като отклонението вече е станало. Но от цялата работа се вижда че по-източените крила с по-голямо усукване и по-голям анедър май са по-податливи на това осцилиране. Най-новите крила са с доста по-малко усукване, а при натегната VG стават с още по-малко усукване и стават много стабилни по курса, толкова стабилни, че не искат да завиват. При натягането на напречката се променя не само усукването, но и анедъра в краищата на крилото, което явно има значение за страничната устойчивост.
Тъй като страничната устойчивост и управляемостта са взаимно свързани, конструкторите постоянно търсят начини хем да направят крилата стабилни, хем по-управляеми.
Ето малко картинки за да илюстрирам многообразието на форми при делтапланерите.
http://www.airborne.com.au/pages/hg_rev.html