Тази година отново посетих Иракли. Наложи се да чакам 3 дни докато условията позволят летене, а имено бриз около 5 м/с. Имаше кумулуси на около 3 метра навсякъде над морето, много влага се издигаше във въздуха и засенчваха земята. Явно имаше наноси на студен въздух, а водата топла. Направих полет около час. Излетях от паркинга над морето - около 20 м. денивелация. Склончето държеше и пуснах към носа, който е на 6 км. от старта. Към н.Емине склона става по-висок. Скоро бях в базата, около 300м. над морето. Пуснах обратно към плажа и старта, но и напред над морето. Кумулусите, макар и съвсем слаби даваха подръжка, даже един ме изкуши и го врътнах. Навлязох 200м. навътре. Губих височина и прецених, че е време да се връщам на брега. Демонстративно, с голяма земна скорост прелетях над плажуващите, идвайки като кораб от морето и се лепнах пак на склона. Мислех да кацам, когато Слави беше вече на старта с парапланера си. Пуснах пак към н. Емине, но този път заедно.Направи ми впечетление колко по - бързо се движех с делтапланера ми от него. Друго си е да не си сам във въздуха - изключително красиво. После пореяхме пак малко на ниското склонче и кацнахме до малката рекичка на пясъка, където беше чисто. Пожелавам на всички ученици на клуба подобни изживявания час по-скоро и им благодаря за всеотдайноста и съдействието.