За развитието на делтапланеризма в България в момента работи активно делтакомисията към БНАК, която свърши работа по 2те спортни делта събития за сезона. Инициaтор е и за оттренирването на въздушен влек, който се проведе в събота на летището на Казанлък.
7 от най опитните делта и мотоделтапилоти на БНД излитаха от новопостроена количка. Един от младите пилоти също пролетя. Допълнително ще се организират тренировки за делтапилотите на БГ, които имат интерес към въздушния влек.
Делтакомисията смята, че така ще се помогне на състезателно ориентирани млади пилоти да се подготвят за участие в състезания, в които се използва този метод на излитане. Такова състезание е и Световния Шампионат 2013 г в Австралия. С такъв метод на излитане се прелетя и двойния световен рекорд това лято от Запата, Тексас.
Информация за това ще има в сайта на БНД както и тук.

Предлагам на приятелите на летенето с делтапланер и на делтистите от БГ филмчето на "пионерите" на въздушния влек от количка.
Модерното и съвременно делталетене е факт при пилотите от БНД - вече ще се практикува и в България.
От филмчето се виждат интересни моменти - късане на бушон, "гуша" на буксирното въже, шими ефекта на предното колело и още някои други особености, които ще се забележат от опитните пилоти.
Повече информация и дискусия за този метод на излитане ще има във форума на БНД.
Подобна дискусия тук не е "забранена", a напротив!

http://www.youtube.com/watch?v=I1vwL2VtyXU

Филмчето се гледа от много - иска ми се да добавя следното:
Бушонът при това буксиране е поставен в края на буксирното въже - директно към системата за откачане на пилота. Тази система е прикрепена под раменните колани или за гърдите. При тази конфигурация има опасност при скъсване на бушона - шнурът с карабинера към пилота да отскочат назад и да ударят пилота в лицето.
При използване на "флук" това се избягва, но "флук"ът има излишно тегло и цена.
Начинът това да се елиминира е да се постави бушона веднага след съпротивлителния парашут монтиран на буксира.
На филма се забелязват 2 старта при които буксирът образува "гуша".


Преди 2 години при такава "гуша" на височина около 400 м буксирът попадна под рамката и при изпъването се закачи за рамката и пилотът с крилото направиха непланиран лупинг. Пилотът се откачи след лупинга и шокиран кацна без да ползва спасителен. На земята ние бяхме също шокирани.

При "гуша" на малка височина бих препоръчал светкавично откачане от буксира и престартиране.
Случвало ми се е 2-3 пъти в турбулентен въздух и с неопитен буксировчик.
Добавям и написаното от инструктора по време на влека:

Wow...Ще се изтрепите бре хора.Това тука в щатите би се броило за изключително сериозен инцидент.
Гледах филмчето и ми направиха впечатление две неща. Пилота на делтата остави крилото да се вдигне прекалено много над влекача.Още в 04:11 трябваше да дърпа яко, а не да го гледа и да се надява че мотото ще се вдигне нагоре. Правило номер едно при влека е да поддържаш едно ниво с влекача. Това най-лесно се прави като се следи линията на хоризонта и позицията на влекача. Ако той се издигне, буташ рамката ( не се страхуваш от срив, защото си на влек) и крилото почва да набира нагоре. Ако влекача слиза под тебе ( това може да значи че ти се издигаш твърде бързо), дърпаш рамката и слизаш надолу. Това коригиране се прави с малки команди, но навреме, така че да не се получава нужда от резки команди.
Проблема според мене е неподходящ избор на влекач ( бавно крило, не знам мотора доколко е бил мощен ). Ако крилото което се тегли отзад е по-бързо, ше се получи несъответствие в скоростите и оттам гуша и т.н.
Аз тука съм летял на влек десетина пъти, но тука практиката е друга. Първо те пускат тандем с инструктор, така че да видиш как става първо лице, без да има опасност да сгрешиш. Ползва се специално съоръжен тандемен Фалкон с колесник и задно колелце. След това като те видят че се справяш, те пускат сам.
Много е важно ако крилото е игриво ( като на Светльо Соломаха) да се сложи вертикален стабилизатор на кила отзад ( Willswing ги продава, но е елементарно да се направи от тръби и плат ). Стабилизатора елиминира ПИО-тo. Дължината на въжето за влека също има голямо значение.

Другото важно нещо е връзката към пилота. Тука се използва масово връзка която тръгва от сбруята, после двете въженца се събират в едно, минават през карабинер и се връщат нагоре към кила, където се свързват към едно малко карабинерче с release, което се командва от ръчка монтирана на страничната рамка. Това окачване дава доста по-голяма стабилност на влека като цяло. Това което вие сте ползвали тука се използва само от напреднали състезатели, които имат голям опит във влека. За първи опити не е препоръчително.
Качих едно филмче в тубата, което заснех на Wallaby Ranch миналата година, изкарах там 3 дена по време на демо-дните на Willswing. Това е най-известното място за влек във Флорида.Там имат 5-6 самолетчета Dragonfly, и теглят безспирно. Вижда се ясно какъв вид окачване се ползва и какъв ъгъл на поставяне се прави на крилото.
Системката за окачване струва към 140 долара, но не виждам проблем да си я направите, Антон е майсторче, една-две заварки , ръчка за спирачка от велосипед , едно карабинерче с лостче за освобождаване , намира се от магазини за яхтени принадлежности. Ако желае Антон или Румен, ще ви пратя снимка в детайл да я видите и да си я направите.
От друга страна, дал съм специална книга за влек, много подробна, на Митко Халачев. Също така, по една случайност, последните 3-4 броя на Hang gliding публикуваха поредица от статии за безопасно практикуване на влек, много са подробни и много богати на информация. Мисля че оставих няколко броя на Митко, ако го поканите и направите нещо съвместно, ще бъде от полза на всички.
Жалко е, че сте шепа хора и се дърлите, вместо да се обедините и да правите нещата с общи усилия.


http://www.youtube.com/watch?v=KT-ThXnm ... g2M54NxAv4

Колкото до случая с лупинга от 400 метра грешката е моя защото не поясних, че това не е станало в БГ, а преди години в Швеция:


Искам да споделя малко от моя опит с тази вид буксиране (имам доста полети с този метод и с най-различни модели крила).
Количката е голямо удобство, улеснява много изтеглянето особено при нулев вятър.
Ние имаме ограничение от вятъра - не повече от 5-7 м/с, което основно затруднява буксировчика. Ние излитаме в термични условия и при силен вятър приземната турбуленция става опасна за трайка.

Пилотът ляга в количката закачен за делтапланера си - тук правим проверка дали бедрените ремъци са закачени - за да не изпадне пилота от подвесната.
Аз закопчавам половината зип на подвесната, за да мога бързо да я разтворя при принудително откачане на малка височина и за нормално кацане на крака.
Излитам с 1/3 или 1/2 изпънато крило, като понякога го доизпъвам във въздуха при буксирането - стига влекът да не е много скоклив при силна турбуленция.
След даването знак с размахване на ръката за буксировчика, обхващам с длани 2 та шланга и рамката, за да съм прикачен към количката. Един помощник избутва количката при тръгването, за да се намали натоварването върху бушона при първоначалното тръгване. След ускоряването на крилото до необходимата скорост за отлепяне от количката - разтварям пръсти и отпускам шланговете. Крилото подскача нагоре о тогава трябва бързо да се придърпа рамката и намали височината, за да се успее буксировчика да набере скорост за излитане. След което се следи да се спазва височина равна зад трайка или малко над него.
В завоите трябва да се следи изпъването на въжето, за да не направи гуша. Което означава пилотът да стои малко навън в завоя и при напрягане - да влезе с малко крен навътре.
Изненадите са скъсване на бушона на малка височина - случва се при турбулентни условия или при рязко издигане на делтата. Получава се и на високо, но тогава е по лесно да се направи заход и кацне. При ниско откачане трябва бързо да се реагира и кацне безопасно и срещу вятъра. Опитните буксировчици винаги прелитат на ниско край подходящи открити пространства където делтата та и трайка да могат да се приземят при необходимост.

Възможно е пилотът да изпадне ниско зад трайка и тогава става друсливо когато навлезе в струята му. Ако има височина и желание за борба - може да стане издигане с пълно избутване на рамката. Или откачане от влека.
И обратното - при издгане високо над трайка и невъзможност да се намали височината - е добре да се откачи пилота, иначе вдига опасно задницата на трайка и му намалява способността да се управлява, което вероятно ще накара буксировчика да откачи пилота.

Какво става при такова откачане? Ами обикновено една част от въжетo виси закаченo за пилота и ако е нависоко - ще го набере и ще го пусне от ниско над летището или кацне с него. При скъсване на малка височина - се прави всичко най бързо за нормално и безопасно кацане.

Прилагам клипче от бусировка на световния шампион Олег Бондарчук край Киев, където облиташе крило Фох.
Във клипа има летене с нанотрайк, както и едно изтегляне с АТВ на 5.45 мин.
Ако гледате внимателно ще видите, че съм закачен с 2 въжета - едното е над рамката, другото под рамката. при издигането нагоре откачам горното, при което делтата вирва нос, след което oстава с долното, което е под рамката.
При изтегляне зад трайк - буксировката е само с едно - над рамкaта и към гърдите на пилота.

Ако имате върпоси - не се притеснявайте да ги напишете.

http://www.youtube.com/watch?v=q5ru2nTRgXk&feature=plcp