Добра дискусия, но малко се отдалечаваме от въпроса. Въпроса беше дали е вярно следното твърдение:
Цитат:
Разликата между пара и делта се вижда и от децата,a които летят разбират, че геометричната характеристика няма да позволи на парата да "стърже" и да ползва микролифта, което е възможно с делтата.
Геометричната характеристика няма да позволи на парата да "стърже"...?
Отбележете и споменатия термин "микролифт". Дали нещо в геометричната характеристика на парапланера ще попречи да се възползва от микролифт ( каквото и да се разбира под това )?
Самото споменаване на микролифт предполага че няма нормален лифт...т.е има някакво качване което е далеч под нормалната скорост на пропадане и на делтата и на парата.
Има такива планери, които са проектирани уж да летят на суперслаби качвания, да речем 0.5 -0.6 м/с ( но това е друг въпрос и не става дума за делта и за пара )
Значи ако условията са такива . че да се говори за микролифт, говорим за много слаби условия.
Колкото до склона, всеки склон си има край...все някъде ще трябва да се завие и да се обърне посоката.
Аз продължавам да твърдя че при слаби условия пара-та ще оцелее по-дълго на склона може би точно поради геометричната си характеристика, която освен дебелия профил, включва и възможността за огъване на профила и изцеждане на още по-малко пропадане при ниска скорост и много малък радиус на завой.
Още нещо. Ако под "геометрична характеристика" се визира факта че парапланера е вдигнат на 6-7 метра над пилота, дали това има значение за реенето на склон и "стърженето" ? Дали на 2-3 метра над склона има различно качване от това което е на 6-7 метра (Да изключим склонове от рода на 2-3 метра , т.нар "dune gooning", да разгледаме склонове от рода на Пъстрина)