Върна ме към приятни спомени! На този старт Годфри ме света един начин за кацане на старта при вятър. Представяш си хълма погледнат от страни и как над него има един клин започващ от старта. За захода трябва да се стремиш да останеш в равнината на клина. Ако си по-високо, подминаваш старта/мястото за кацане. Ако си по-ниско не долиташ и си още в турбулентна зона.
В случая на видеото, вятъра е силен, но метода щеше да сработи ако си бе закачил спийда. Дори и да е зад ръба, но достатъчно високо над хълма (над клина) потока е спокоен и няма притеснения за използване на спийда.
Естествено това важи за определени профили на терена.
Ако бях на мястото на този, щях или да снижа с уши веднага, още при първия признак за издухване назад или щях да се оставя да набера височина и да плъзна настрани, за да се опитам да мина встрани от турбулентната зона на хълма (погледнато отгоре също има един клин на турбуленцията от двете страни на препятствието). Ако съм далече от краищата на препятствието и съм достатъчно високо, то спокойно бих пуснал по вятъра, щом спра да набирам височина. Хълма е достатъчно объл и няма нужда да се лети много далече зад него, за да се кацне безопасно. При пускането по вятъра пак бих се опитал да не съм точно зад хълма, а да му изляза леко странично.
_________________ www.nest.bg
|