Освен това което казва Бончо - "крилото се вдига, но не носи", за разпознаване на низходящите трябва да се анализират пълните цикли на вятъра.
Често ни се иска да излетим, когато вятъра е по-силен, защото това по-лесно напълва крилото ни или деформира ротора от ръба и ни докарва по-удобен вятър там където сме си разпънали крилото.
По-силните пориви, обикновено са засилени от по-силните ветрове нависоко и са низходящи, които запълват вакуума от изтеклата термика. Също така низходящите пориви са с посока ветровете горе, а възходящите са по-перпендикулярни на склона, който ги моделира.
Естествено всичко зависи от мащабите, профила на вятъра, градиента и ткн.
В моята практика от ниски или трикови места обикновено излитам като изчакам по-силен порив, дам малко време да дойде нова термика и щом почне леко да раздвижва въздуха отпред - излитам, въпреки по-неудобния вятър.
....
Учителя сподели че можем да си подобрим излитанията, като развием наблюденията си за вятъра не само във форма на пориви и затишия, но почнем да си визуализираме вихрите (особено когато има ръб отпред - Невша, Скалско, Враца). После трябва да свържем тези наблюдения с обяснението на аеродинамичната сила, чрез циркулацията около крилото (Кута-Жуковски, ефект на Магнус). Така ще разберем как разни вихри ни подсилват или подтискат циркулацията около крилото и няма да се чудим, защо понякога крилото не ще да излети (въпреки че хубав вятър го държи горе) или пък правим неочаквано дълги планирания при кацане на поляната на Сопот.
Добре дошли в света на диска
