Моят опит ме е научил, че крило в ротор е като листо във вятъра. Най-вече се боря да не позволя да изостане много назад и да не се изстреля много напред, и доколкото мога да следвам една посока. И трите неща са кажи речи невъзможни. Роторът е по-силен от контрола на крилото и както Ники Йотов струва ми се спомена - като при айкидо - се мъчи човек да използва каквато енергия има от подмятанията във всички посоки, за да насочва полета криво-ляво. От там нататък - ако има време - се оправят колапси и т.н. Но повечето време се прекарва в чудене дали ще ме стовари на тоя покрив, или на ония жици, или в ония дървета... и само гледам ако пропада (едни такива внезапни пропадания по 20-30 метра, подготвяш се за придървяване и хоп, рязко качване 20-30 метра) - да го поспирвам - да парашутира, че иначе ако захапе потока, не мога го спря да не се изстреля. И ако по чудо лети - да го пусна колкото мога, с едно наум всеки момент да съм готов за омекване на вървите и всички възможни други магарии. Не знам успях ли да го опиша. Сигурно 90% се губят в писателските ми неумения. Най-страшните ми полети са в ротор. На много познати съм досадил с описанието - какво е усещането както си летиш в ротор, вятърът изотзад да стане по-бърз от полета и да избута крилото напред, като едновременно вървите омекват и... човек чака последвалото пропадане за да набере енергия и скорост, и се пита дали е достатъчно над терена.

П.П. Има ротори и ротори. 2-3м/с гръб прави малко и кротко роторче което 90% не е проблем. А освен това зоната на ротора свършва бързо, при толкова слаб вятър. Не всеки ротор е големия пакостник, някои са ... дечицата му

Ще напиша и аз 2 реда въпреки, че съм мн далеч от някакъв капацитет по темата. Според мен болшинството от инцидентите, в които нещо е зависило от пилота стават по 2 причини. Едната е когато си мислиш, че ще се оправи и така до земята. Опитен колега изгуби огромна височина след като крилото направи хеликоптер и след серия каскади за късмет реши да се оправи близо до земята когато вече нямаше време за нищо. Другата причина е пререагиране в следствие от загуба на самообладание. Колега загуби мн височина след колапс с Gin Atlas, при който крилото със сигурност щеше да се оправи без никаква намеса. Оправи се едва когато пусна управленията за да извади запасния и си кацна със запасния в ръка. Както той самият казва "спрях да му преча".
В силен ротор наистина няма какво да се направи, колкото и да са ти премерени реакциите си много близо до срив или си в срив и посоката е само надолу аз съм се изсипвал от 50м така на Партизани. В такъв момент наистина, ако го оставиш да клъвне доволно напред ще се начупиш. От тогава избягвам при кацане на старта да захождам отзад, както и да си си сметнал височината един колапс те вкарва в ротора и вс сметки излизат криви.