Моят опит ме е научил, че крило в ротор е като листо във вятъра. Най-вече се боря да не позволя да изостане много назад и да не се изстреля много напред, и доколкото мога да следвам една посока. И трите неща са кажи речи невъзможни. Роторът е по-силен от контрола на крилото и както Ники Йотов струва ми се спомена - като при айкидо - се мъчи човек да използва каквато енергия има от подмятанията във всички посоки, за да насочва полета криво-ляво. От там нататък - ако има време - се оправят колапси и т.н. Но повечето време се прекарва в чудене дали ще ме стовари на тоя покрив, или на ония жици, или в ония дървета... и само гледам ако пропада (едни такива внезапни пропадания по 20-30 метра, подготвяш се за придървяване и хоп, рязко качване 20-30 метра) - да го поспирвам - да парашутира, че иначе ако захапе потока, не мога го спря да не се изстреля. И ако по чудо лети - да го пусна колкото мога, с едно наум всеки момент да съм готов за омекване на вървите и всички възможни други магарии. Не знам успях ли да го опиша. Сигурно 90% се губят в писателските ми неумения. Най-страшните ми полети са в ротор. На много познати съм досадил с описанието - какво е усещането както си летиш в ротор, вятърът изотзад да стане по-бърз от полета и да избута крилото напред, като едновременно вървите омекват и... човек чака последвалото пропадане за да набере енергия и скорост, и се пита дали е достатъчно над терена.

П.П. Има ротори и ротори. 2-3м/с гръб прави малко и кротко роторче което 90% не е проблем. А освен това зоната на ротора свършва бързо, при толкова слаб вятър. Не всеки ротор е големия пакостник, някои са ... дечицата му

Ще напиша и аз 2 реда въпреки, че съм мн далеч от някакъв капацитет по темата. Според мен болшинството от инцидентите, в които нещо е зависило от пилота стават по 2 причини. Едната е когато си мислиш, че ще се оправи и така до земята. Опитен колега изгуби огромна височина след като крилото направи хеликоптер и след серия каскади за късмет реши да се оправи близо до земята когато вече нямаше време за нищо. Другата причина е пререагиране в следствие от загуба на самообладание. Колега загуби мн височина след колапс с Gin Atlas, при който крилото със сигурност щеше да се оправи без никаква намеса. Оправи се едва когато пусна управленията за да извади запасния и си кацна със запасния в ръка. Както той самият казва "спрях да му преча".
В силен ротор наистина няма какво да се направи, колкото и да са ти премерени реакциите си много близо до срив или си в срив и посоката е само надолу аз съм се изсипвал от 50м така на Партизани. В такъв момент наистина, ако го оставиш да клъвне доволно напред ще се начупиш. От тогава избягвам при кацане на старта да захождам отзад, както и да си си сметнал височината един колапс те вкарва в ротора и вс сметки излизат криви.

Много полезна тема .Благодаря Ники.
D: https://www.youtube.com/watch?v=PjPmpocQurE

Тази пролет 2018г. имах същата каскада над Сопот от източната страна на едно от ребрата.Добре че имах височина.Поначало усетих, че нещо не е добре там,според мен не съобразих вятъра в този момент.След огромния колапс ,който получих не направих нищо или поне така си мисля,крилото се изстреля напред ,почти под мен ,обрах здраво управленията ,след което се изтреля назад аха да си разбия нослето с колена..В поза легнала гледайки крилото и падайки надолу се наложи да оправя един 50% колапс който се оправи звучно ....И летенето ми продължи ...За цялото това време изгубих доста височина ..След тази случка, не се навирам там където не ми е работата дори и в желанието да продължа да летя и трепета за още височина.След цяло лято в гр.Сопот ,наблюденията ми са че много от нас още пролитащите разчитаме на късмета си основно...Прекрачваме границата на възможностите си и малко четем полезни дискусии като тукашната.

Мисля,че не излишно и да споделя как разбрах разликата между колапс и КОЛАПС...на 3.9.2018г...Над Калоферския манастир в опит да се извазя от ниското и набиране на височина,получих 50% колапс от ляво ,последвалата реакция-скачайки надясно принципно помага да запазиш посоката и да изпомпаш колапсиралата страна,само че въпреки тялото ми усетих крилото,че иска да влиза в спирала и веднага дадох съответно и дясно управление и то с по силна команда,защото крилото постоянно искаше да влезе в спирала....Изпомпах си колапса след като се усетих стабилно и всичко беше перфектно ,за да си продължа летенето.Ситуацията беше напълно в контрол,но тази просто си изискваше наистина правилна навременна и по силна реакция...Със сигурност ,ако не бях изкарала Сив курс в тази ситуация щях да изпусна нещата извън контрол и да се насвиря...Все си говорим ,някои радостно как сме "изяли", някой друг колапс,но има някои които нас биха "изяли"..А защо получих този асиметричен колапс ..пред мен имаше термика близо 6-ца и се опитвах реейки да се центрирам в нея.....Поне така си го обяснявам...Надявам някому да е полезна тази случка.

Супер си Диди! Съгласен съм на 100% за разчитането на късмета и мисля добре се вписвам в описаната група пролитащи, които сякаш "си го търсят", опитвайки се всеки полет да надскачат себе си и възможностите си. Естествено това ме е вкарвало в доста ситуации зле подготвен за това което ме очаква. Но всяко преживяване си остава научен урок. За щастие дори и най-глупавите ми решения (не е като да не е имало такива) не са имали сериозни последствия.

А по темата - МОЕТО разбиране е, че летенето в турболенция е най-добрата подготовка и обучение за летене в трудни условия/ситуации. Колкото и парадоксално да звучи. Едва ли някой може да те научи или подготви за всяко нещо което те очаква. Дори и да се опита, доста от нещата трябва поне леко да се изпитат за да разбереш какво всъщност ти се обяснява. Пример: Казват ми, че котлона е горещ и ще се опаря и ще ме боли после. Ако нямам идея какво е болка и никога не съм се парил това иначе добро обяснение няма стойност...