Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Авг 22, 2017 1:41 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Адреналинови наркомани / Adrenaline junkies
МнениеПубликувано на: Нед Апр 23, 2017 7:55 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1912
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Миналата седмица един ирландец ме помоли да го возя с тандем за да може да скочи от него с парашут. Свързах го с Калоян от Варна който имаше полети с балон в района и успяха да направят хубав скок. След това ирландецът поиска да скочи и от тандем. Бях свободен и ми бе любопитна идеята за скока и поведението на разтоварения тандем. Условията бяха перфектни - пред старта имаше хубави термики, които се изнизваха покрай склона, докато напред бе кротка инверсия. Набрахме добра височина и Малкълм скочи над манастира, като направи около 10 секунди свободно падане и после отвори парашута достатъчно високо.
След скока, тандема не подскочи, но се забави от разтоварването, макар да бях пуснал тримерите наполовина. Бях внимателен с управленията, защото не знаех до колко мога да дърпам управленията на тандема сам. По едно време реших да потърся сривната точка и ми се стори, че крилото влиза в прилично парашутиране без характерната деформация както при соло крилата. Жалко, че късно се сетих за тези проби, защото ми намаля височината. Надявам се да имам и друга възможност при която да пробвам срива на тандема, когато съм сам. Кацането бе нормално, но за всеки случай бях мноого консервативен с дърпанията на управленията при завоите.
На изпроводяк, Малкълм доволно сподели, че в България е сбъднал мечтите си да скочи от тандем и балон. В Ирландия също е скачал от парапланер, но от соло крило, като е закачал бутилка с вода на една от спирачките, да не иде далече крилото от мястото му на приземяване.
Обеща да направи хубав клип от скока и приключенията му в България.
За съжаление, едва ли ще видим видеото от скока, защото научих, че вчера е загинал при бейс джъмп скок от скала в Ирландия. Всъщност, видеото няма никакво значение. В интернет е пълно с видеа на хора, които скачат от някъде. Последните тенденции вече не са "увековечаването" на единичен скок, а последователни групови скокове на 20-30 човека, които сякаш бързат да не закъснеят за работа.
Когато почнах да летя се дразнех от въпросите на неразбиращите „от къде скачаме“ и така нататък. После почнах да им отговарям, че скачат самоубийците, а хората с мечти летят.
Покрай литературния ни конкурс с hulite.net „Състояние на полет“ изскочи едно хубаво стихотворение:

Те падат от небето като дъжд,
размахали ръце по своя воля,
а краят им е все един и същ -
убити в състояние на полет.

Недей ги пита имат ли си цел -
това ще е и смешно, и банално.
Тях друг Ваятел вече ги е вплел
в една изящна птича ненормалност,

където няма земни правила
и всеки ден се ражда ново чудо.
Те затова политат без крила -
уверени в свещената си лудост,

уверени, че точно този път
небето ще ги хване за последно,
а чуждите крила ще им тежат
земята с птичи поглед да погледнат.

И падат от небето като дъжд -
души свободни в лудналата пролет,
а краят им е все един и същ -
безсмъртни в състояние на полет

Когато се появи акрото се зачудих каква му е идеята. Още преди него правихме спирали, подкови и сривове, дори в началото без запасен парашут над твърдата земя отдолу. Но всичко бе някак си покрай и в помощ на вечните стремежи за по-далече и по-високо. Докато акрото се завъртя като индустрия, че даже почнаха да правят специализирани крила за него. От страни изглежда cool и тези които го правят също трябва да са cool. В последствие почнаха да излизат потвърждения за суетата в мотивацията, даже по едно време се появи модата на тъмните очила с бели рамки, която съвсем не разбирах - ако искам да защитя очите си от слънцето не бих ги обграждал със светли рамки.
Желанието да лъснеш в масата движи също бейс джъмперите, летящите костюми, спийд летенето и други екстремни "спортове". Но ако суетата е сравнително безвредна, то при тях има още нещо – адреналинова наркомания. Те легално си произвеждат този естествен за тялото наркотик, като се вкарват в опасна ситуация. Само че, възприятието за опасност е субективно обречено от ефекта на насищането, независимо под колко други ъгли (вещества) гледаш на опасността. Както десетата чаша с вода в пустинята не е като първата, така ти омръзва, когато повториш десетки пъти профучаване на 30 см от скала или отваряне на парашут от 150 метра. Вече не възприемаш тези неща като опасност и дори заприличват на рутина. Изчезва ефектът на адреналина и естествения начин да си го доставиш отново е да вдигнеш летвата т.е. следващия път да профучиш на 25 см от скалата. Така, продължаваш да вдигаш летвата и ако си честен спрямо адреналиновата си мотивация достигаш до неизбежния край. Ако си имал инцидент, узнал за такъв, или си просто хитър то спираш да го вдигаш, но приятелите ти усещат – като кацнеш вече не миришеш на адреналин, не светиш в сумрака, посивяваш. Вероятно се специализираш в направата на cool видеа с cool музика, като се стремиш да внушиш на другите, колко е опасно това което правиш. Подобно на вампир се мъчиш да се храниш с техния страх и възхищение, но вътре в себе си знаеш че риска е малък – вече си профучавал стотици пъти на 25 см от скалата. Оказва се, че колкото и да им внушаваш възприятие за опасност, тяхното възприятие не може да ти бъде внушено обратно. Тарикатите не вярват на другите.
От тук нататък има три варианта.
В първия случай, някои от „героите“ са задвижили голяма маса почитатели и са си „извоювали“ висок статус в обществото, подобно на филмови звезди и музикални творци. Развиват чувство за мисия, спрямо това което са създали и почват да си задават въпроси за смисъла на живота, Бог и така нататък. Страхът от разочарованието на фенките ги превръща в страдалци и неусетно развиват влечение към смъртта. Отново вдигат летвата, но този път не се стремят да избегнат опасността, а като че ли я търсят. Като че ли смъртта е решението на ситуацията – хем няма да разочарова фенките, хем ще се върне към себе си (първоначалната адреналинова мотивация), хем ще свърже себе си и любимото си занимание с вечността.
Втори вариант е да се осъзнае липсата на смисъл в опасността и да се захване с нещо напълно различно и сравнително безопасно, като риболов например. Радвам се, че акро герои като Раул Родригес, Пол Такатс, Габор, Веско Овчаров (Мена) и други се завърнаха към прелетите.
Трети вариант е да се остане в опасната зона, но да се изчистят суетата и адреналина като мотиватори, а всичко да се подчини на далеч по дълготрайни и смислени цели, като учене и знания. Да се чистим редовно от глупостта, цинизма и пресметливостта. Да бъдем отново като деца на вселената.

Ако не виждаш птиците - живота за какво е?
Ако не трепваш с полета на техните крила?
Ако не чувстваш всяко цвете като свое,
ако не му се радваш с грейнало сърце?

Защо живееш ти тогава?
Какъв е смисъла на твоя ден?
Живота просто отминава
сякаш предварително е умъртвен.


……………………
Знам, че ще издразня някои хора с това четене на морал, намеци за доминацията на прелетите и заклеймяване на наркоманията. Голяма част от нещата съм научил, като съм наблюдавал себе си. Правил съм простотии, като това да „скоча“ със състезателно крило от връх Купена и после да кацна в ротора на острото било. Имал съм страхотни моменти напушен. Намерил съм своя път отвъд насищането, на което е подвластно дори и безкрайно разнообразното летене на прелети (безкрайното разнообразие се убива от автоматизма на мозъка ни да систематизира информацията и изгражда стереотипи). Написаното е провокирано от смъртта на ирландеца и е предназначено за тези които се колебаят и търсят себе си.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +35 / -0 
 
 Заглавие: Re: Адреналинови наркомани / Adrenaline junkies
МнениеПубликувано на: Нед Апр 23, 2017 2:24 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 05, 2007 10:44 am
Мнения: 391
Местоположение: София, etc.
Йотов, все пак, кой е авторът на тия стихове?


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Адреналинови наркомани / Adrenaline junkies
МнениеПубликувано на: Пон Апр 24, 2017 6:25 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1912
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
"Безсмъртни в състояние на полет" е написано от Ники Комедвенска.
На другото не знам автора.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов