Здравейте,
По време на полет се опитвам постоянно мислено да разделям небето , аз ги наричам зоните за бесопасност, на 3:
1. Висока - над 100-150 метра от терена - при инцидент в зависимост от височината ще опитвам да възстановя нормалната конфигурация на крилото и полета.
2. Средна около 150 - 50 при сериозен инцидент (колапс/крават и всички производни - сат, спирала тн,) - хвърлям запасен веднага.
3. Под 50 метра - тук идва интересният въпрос, а именно - какво да правим ?
Има различни теории, като че запасният все пак създава съпротивление, до това че трябва да се ползва крилото, колкото и малко летяща част да е останало от него и тн, което на практика е трудно постижимо за сравнително начинаещ пилот, поради липсата на достатъчно опит в критични ситуации. Затова бих опростил въпроса : със или без запасен под 50 метра?Разбирам, че няма еднозначен отговор, но може да се заформи интересна дискусия.
Предварително благодаря за отговорите.
П.С, Нека предположим, че парашутът е нов и редовно прескатаван, без значение форма и марка
