Ето и моята история за Транс Балкан 2015
ДЕН 1
Първия ден на започващото състезание не вещаеше да бъде летателен.В 8.00 в Златица вече валеше и до 11.00 изобщо не спря.
Ники се обади че са близо до Златица ,и тръгнах към капана на Църквище за да тръгнем нагоре заедно.В 12.00 бе даден старт и всички тръгнахме от х.Кашана към вр.Баба.Докато ходехме натам по пътя на билото,леко пръскаше дъжд ,но се появяваше и слънце отвреме навреме,а вятъра стана откровенно южен!Ники спираше отвреме навреме за да снима ,и в един от тези пъти минавайки покрай него той каза че ще излети за да зарее до вр.Баба.Бяхме ходили 8км оставаха може би 2км,и аз реших да изчакам ,за да видя дали държи склона.Котато видях ,че вече се връща много ниско стържейки по склона ,все пак реших да летя.
Стигнах до точката и обърнах,но някак си не беше добър склоновия ефект от вятъра,въпреки че вече се появяваха и термики.Почти веднага всички излетяха,и всички кацахме, излитахме пак от билото опитвайки се да продължим на изток и нагоре.
След третото си излитане реших да пробвам да се вадя на горния старт на Златица но след 20-30минути опити се преместих източно от дерето на прохода и вече знаех ,че съм сгрешил.Един вече бе кацнал долу,а други трима се бореха по на север към планината и успяха да пуснат на изток.В 16 часа кацнах на Спасовото кладенче над Златица и реших да продължа пеш към Козница.Любов и децата(наземния ми съпорт),дойдоха до там и взеха цялата ми бивачна екипировка,включително щеките ,който Пламен Пунчев ми даде специално за състезанието,така вече багажа ми стана 15кг.Тръгнах с идеята да ходя максимално бързо за да стигна колкото се може по далеч до 20.00 часа.Качвайки Антонския баир,срещу мен на една отбивка спряха кола и бус,шофьора на колата слезе и се затича към мен нещо викайки и махайки.Оказа се Жоро Джамяров,който ми носеше изотонична напитка и добро настроение.Походихме заедно 2-3 км и той продължи към София.В 20часа бях малко преди най-високата част на Козница,запомних мястото, изключих тракера и Любов и Огняна ме прибраха да нощувам вкъщи.
ДЕН 2
Прогнозата на Пламен Пунчев(метеоролога в отбора),беше обещаваща-слаб север на главното било,който щеше да се ориентира по-късно от запад,сондажа също беше добър.Тръгнах в 6.30ч,с цялата бивачна екипировка(общо 19кг с щеките),за гооолям полет от връх Вежен.Любов ме придружи 2-3 км от Козница към върха,като ми носеше шишето с вода.Качвайки се нагоре вятъра беше слаб юг и небето синьо,беше красиво.Понеже исках да мина максимално разстояние преди да е дошло времето за излитане,подсякох Вежен и продължих по главното било към връх Юмрука и х.Ехо.Към 9.30 часа започнаха да се правят доста добри кумулси точно над Вежен,реших да поизчакам още малко и да излитам възможно най-рано.Докато вървях по билото срещнах двама дядовци идващи от х.Ехо,те ми казаха ,че един парапланерист е нощувал там и сутринта много рано е тръгнал да лети,но не бил състезател,а просто си обикалял(този пилот се оказа Радослав).В 10часа започнах да се приготвям за излитане бях на 2060м.н.в с перфектен югоизток и страхотно помпащи се облаци пред мен.Птиците въртящи под облака ме подмамиха и излетях,завъртях дори в тяхната посока ,но уви изпадах и затъвах -кацнах за да поизчакам на 1800м.Малко походих нагоре и пак птици и по-голям облак,и пак излитане ,и пак кацане с 200м по-надолу!Кацнах на един хоризонтален участък и вятъра идваше от склона към мен,вдигнах крилото и установих че вятъра е наистина северен.Почти мигновено си спомних прогнозата.Постоях там 20тина минути а вятъра беше все такъв(от този момент натам слънцето не огря склона за повече от 1-2 минути за всеки час).Междувременно вече имаше страхотна облачна уличка към Сопот.
Предположих,че Ники е някъде на билото около Вежен(според тракера той беше спал около х.Планински Извори предишната нощ)набрах го ,но връзката се разпадна и повече не можахме да се свържем.Погледнах пак нагоре към върха и видях крилото на Ники,който завъртя 5-6 пъти и изчезна в облака,задържах поглед и го видях да излиза от изток на облака устремено към перфектната улица.Сгънах набързо и тръгнах нагоре заобикаляйки едно деренце и изгубих поне час до горе.Горе-истински север 1-2 м/с с пориви до 3-4м/с,реших да излитам в някакво затишие.Първия опит приключи с леко скъсване крайчеца на ухото в някакъв храст.Последваха още 2 с претъркулвания напред и трудно спиране на крилото.Вятъра леко се поусили и на практика единствения начин за излитане беше на север със завой на юг,от връх Юмрука.Огледах го ,но от север е по-скалист отколкото от юг и също толкова стръмен,което автоматично ме отказа.Телефона ми звънна,беше жоро ,попита какво стоя там толкова време и ме окуражи да не си губя височината.Събрах цялата екипировка и тръгнах надолу към Розино по някаква маркировка,като само премислях вариантите-надолу или нагоре??Долу щях да ходя по асфалт(бързо)и може би щях да стигна Сопот до 8часа вечерта,но пък асфалта ми отнемаше енергията за разлика от планината.След 5минути спускане,рязко обърнах и тръгнах нагоре към х.Ехо,решен да стигна някъде след Беклемето до довечера(имах всичко необходимо за спане на открито).
Стигнах Ехо към 15-15.30ч,напълних вода и продължих към х.Козя Стена.4 часа след като бях тръгнал от Юмрука ,вече усещах 19те килограма на гърба си,как ме мачкат и започнах да я свалям по-често ,за да ми починат рамената.Около 18.00ч бях на Козя Стена.Хижаря(приветливо младо момче),веднага ми предложи да ми даде една аптечка на "КОМ ЕМИНЕИЦИ"-те,която аз съм можел да ползвам съвсем спокоино,вземайки под внимание вида ми.Благодарих му,но отказах защото имах бебешка пудра, която ползвах за спуканите мазоли.Нито болките в ставите нито мазолите,ме плашеха,но като за човек ,който често ходи в планината останах много учуден от, това как този целия багаж ми изцеди силите и мотивацията да ходя още 2 часа.Взех трудното решение да спра, преди да ми свърши времето за движение,реших да спя на хижата ,да хапна леща и да си почина хубаво 12часа.Погледнах GPS-а и той ми каза:27км ходене,2007м преодоляна положителна денивелация и никакво летене по задачата,определено ми беше крив целия свят.
Вечерта се чухме с Ники,попитах го на какъв вятър е излетял(оказа се юг),поздравих го за хубавото летене.Когато му разказах за моите несполуки ,и че оставам да спя на Козя Стена, той каза"Е,ти малко на туризъм си го ударил",това искренно ме развесели и се смях на глас,дори сега се усмихвам като се сетя!!!
ДЕН 3
6.30 включих тракера още в стаята сипах вода и тръгнах към Беклемето,плана ми беше в 12ч най-късно Сопот за да излетя, преди да се сбъдне кофти прогнозата.В 8.30ч бях на Беклемето,вятъра през цялото време беше южен,облаците от юг не даваха на слънцето да грейне,докато от север беше абсолютно чисто небето.Звъннах на Мити да питам как е на Сопот,и той каза ,че е запушено като при мен.От Беклемето до Дерменка ходих 2ч и 30мин,вече не си чувствах плешките от болка.След Дерменка не знаех колко има до Незабравка,но определено облаците не ме караха да бързам,пък и бях минал 18км вече от сутринта.Пътят минаваше през вековна букова гора с табели "Вододайна зона",и някак си ми стана по-добре след изминатите 46км(от вчера) по голи била и склонове.В 12часа стигнах един южен склон гледащ към с.Иганово западно от Сопот,и единственното място за излитане преди самия старт Сопот,защото гората продължаваше.Обадих се на Мити да каже как изглеждат облаците отдолу,защото бях точно под тях,но той беше на път и каза ,че ще звънне след малко.Реших да не губя време и излетях почти веднага,и тръгнах нагоре без да въртя,натиснах спийда и газ към Сопот.Там видях 3-4 крила във въздуха и още толкова на старта,определено ми беше приятно,да не летя сам.Условията бяха динамични ,но под облаците работеше добре и почти без да въртя държах 1500-1600м,с леката западна компонента беше лесно летенето на изток.След 20тина минути изглеждаше в Сопот да вали и се зарадвах,че хванах "последния влак"с излитането!След час летене позакъсах на Паниците,не бях сигурен, че ще долетя на глайд до Тъжа и кацнах горе.Включих си телефона и видях ,че Мити ми е звънял,върнах обаждането и той каза че взима един състезател от Калофер и ще дойде към мен,защото вече валяло.Отидохме с Рафал и Мити на Рибката,където ни чакаше Ники и за нас състезанието приключи!!!
За мен равносметката беше свързана с борба на духа,превъзмогване на болка и моменти на колебание, изключително интересно и променящо се състезание!!!
Равносметката и в цифри за 50 състезателни часа:
Летене(OLC)-45км
Ходене(от GPS)-78км
Загуба на телесно тегло-4кг
ДРУГАТА ГОДИНА ПАК