Венко, благодаря за честитката, приемам я с гордост
. Промених си подписа
, малко...
Благодаря и на другите здравомислещи хора. Добре, че ви има и вас.
Ваньо, наистина става въпрос за етика и отношение, а Митака показа по недвусмислен начин, че е въпрос и на възпитание и умствен багаж. Няма лошо. Добре, че си е сложил хубава снимка, та като го мерна из Сопот да не летя.
Емоооо, хайде да си говорим с ръка на сърцето. /Между другото, не знаех, че си адвокат на Милен!/. Ти пресилваш нещата, не аз.
Никъде не говоря за убити хора и проблеми. Казах, че това не ми е харесало и искам да си припомним правилата.
Освен това:
Първо: ти седейки на земята, не можеш да знаеш какво вижда Милен и какво не. Всеки, като кацне, би казал „Видях те, споко”. И естествено, че прекрати граунд спиралата – все пак трябва да стъпи, нали?!?!?!?
Второ: ти не би могъл да знаеш дали тези, които искат да кацат се шашкат от опънатите крила или не. Да кацаш притеснен е кофти тръпка. /като я има голямата ливада, що не ходите да си опъвате крилата на нея?!?!/
Трето: Ники може да лети като орел /не те познавам Ники, сори за изказването/, но това не значи, че каца като орел, нали?
Четвърто: Говоря за
ОТНОШЕНИЕ.
Частен случай, пример за отношение: Когато някой е във въздуха и се опитва да прави фигури и знаеш, че отдавна се опитва да се научи да ги направи и освен това е на твоята радио честота, а ти си „майстор”, нормалното отношение е да му помогнеш. Или може би греша? Може би нормалното отношение е да му кажеш по радиото, че залагаш каса бира дали ще се справи или не?!?!
Както казах, говоря за отношение. И, ако за теб „проблем” значи придървени хора, за мен проблем е всичко от едно до четири.
Правилата са правила винаги! Или може би, ти ги спазваш само, ако преброиш 20 крила във въздуха? /И при шофирането е така. Ако сечеш завоя на празен път, ще го сечеш и когато иде камион отсреща, но ще ти е за последно. И ще казват за теб „Ама как стана, той
БЕШЕ много печен шофьор?!?!”/
Няма видими граници,
Митак, точно затова правилата са за всички,
ВИНАГИ.
Илин, това с червената лента на сбруята е добра идея и ще се възползвам от нея още при следващия си полет. Но може би трябва да обява някъде ясно и високо какво значи тази лента, за да не стане „Я, да видим какво ти виси тук?!” и всички да дойдат при мен. Наистина е полезно да се обозначават новобранците. Един от въпросите, които зададох в неделя, преди да излетя, беше: „Тези хора знаят ли, че аз ще летя?”. Зададох го, не защото съм важна, а защото съм неуверена и неопитна. Зададох го от страх! Всъщност, нормалните ще ме разберат. Другите – няма значение...