Онзи ден (по точно вечер) направих едно 25 минутно нощно полетче от Иглика над Кюстендил.
Интересното в случая бе че, основния вятър беше около час преди полета беше З с пориви до 10-12 м/с. Старта е за СЗ но се излита и мри С,СИ, тъй като представляеа просека в гората и канализира вятъра.
В рамките на един час вятъра утихна до 0 и реших да пробвам дали го има онова чудо Уондър уинд.
Докато се приготвях за излитането, задуха планинския нощен вятър, и излетях на лек гръб (около 1м/с). След излитането пуснах по протежението на билото и се натъкнах на концентрирано качване около 1.5 м/с, което леко врътнах, но го изтървах.
последва мазвн глайд около 10 минути почти без пропадане, но когато се отдакечих от планината се натъкнах на 2-3 пъти на доста силна турболенция, много наподобчваша ми на ротор. Крилото ту зависваше, ту се гмуркаше мощно напред, и на моменти имах чувството че изпадам в безтегловност.
Измъквах се с леки спирали, докато стигнах на 50 метра над земята, където пак имаше низходящо 3.5м/с и си помислих че ще ме побие в земята. На около 15 метра от земята спрях крилото и го пуснах рязко за да се гмурне и да набере скорост, кацнах с флеар съвсем меко.
По време на полета не се виждаше нищо освен светлините на града, луната се криеше зад облаците и кацалката бе тъмна като рог, за щастие в близост до кацалката се намира Технополис, койдо е добре осветен и е добър ориентир, а поляната е доста голяма.
ето и малко видео http://vimeo.com/13636609
през повечето време не се вижда нищо, но се чува вариото...
Дайте идеи за турболенхцията и качванията, аз имам няколко, но искам да чуя и други мнения, преди да си направя заключение....

И аз имам една такава история. Излитам от южния още по светло. Перфектно склонче. Мазен бриз. След половин час засенчи и пак беше ОК около 15-тина минути. В ляво града, в дясно Дивдядово. бях вече на 700-800 метра и се виждаха надалеч светлините на Нови Пазар, Търговище и др. После се почна едно мачкане, ама нали не си виждах крилото и не ми пукаше много. Гледах само да кацна на завоя. Там ме чакаше вече едно момче от летящите. На фаровете от колата кацнах. Бях час и половина във въздуха, час летях по тъмно.
Според мен когато се скрие слънцето въздуха изстива рязко и балоните които се изстрелват те мачкат с по-голям кеф. Ако се извадиш нависоко можеш да намериш и нанесена термика, ама при кацане някъде из окръга можеш да намериш жици и други неприятни неща.

Вечерната приземна инверсия, ги прави редовно тези гадости.
Особенно когато е съчетана със силен вятър над нея.
Получава се супер гадна турболенция.