Да вярно е до някъде това което казваш, но само донякъде. Спомням си как хора на Сопот са говорили на добри пилоти да не участват на състезания Парамания, организирани от мене. Валери дойде и каза че ще се запише въпреки приказките на един Сопотски Клуб да не го правил. Коментара му беше кратък-"Това което говорят срещу тебе е неправилно". РумбоРак пък беше спал една далечна година в спасителната станция и хората от същия Клуб са говорели пред него-"Кой му е разрешил на Митака да идва в Сопот и да прави тука състезание". И той си участва въпреки това. Ето след такива приказки и кампании със сигурност пилотите понякога се отказват. А иначе на едно състезание Национален шампионат на България 2007 г. на Коняво, когато бяхме само 11 пилота, от които 8 или 9 български пилоти само, ние с Ясен и Валери си счупихме краката да бързаме да се върнем от Кайзери, Турция за да участваме (имахме само 1 ден) и там видяхме рехавото участие на българските пилоти за пореден път. И на селска кушия не приличаше, въпреки че беше в с.Горна Гращица...Така че като спрат приказките и кампаниите срещу организаторите на състезания и всички се захванем здраво да развиваме спортното летене, тогава нивото ще се вдигне.

Спомням си че тогава нямаше посещаемост защото се беше настанил над Бг някъкъв гаден циклон.Прогнозата за цялата седмица беше лоша. Имало е само две задачи за пет дни за малко да се провали състезанието.Хората предпочели да не се набутват с 90 евро такса и малък шанс за летене. Аз не съм участвал на него защото предишната година бях решил да не участвам на такива мероприятия повече.

Ами значи организатора е избрал за дата на състезанието, когато вероятността за хубаво летателно време е по-малка. Защото септември е 50:50 да става, че и по-малко. Пак до идеята за организатора стигнахме.

Моето състезание Парамания 2012 е 4 дена и е на почти двойно по-ниска цена, а и ще има паричен награден фонд (винаги давам пари на моите състезания и гледам да не остава нищо накрая за мене) и вечеря/парти за пилотите. Просто така си мисля, че ще привлека повече нови пилоти. Имало е случаи цялата такса участие да я раздам накрая за награден фонд, а разходите си ги плащах от джоба, за да развивам летенето. На едно състезание Парамания дори върнах от 30 Евро 25, защото от 3 дена имаше само половин Таск, заради лошото време (друг май никой не го е правил досега, не искам да се изтъквам). Но приказките зад гърба ми и организираното минусокармие пак убиват желанието на много пилоти да участват. С това трудно ще се преборя. А това, че се опитвам да говоря истината ми създава проблеми в повечето случаи, но какво да направя, такъв човек съм си.

Според мен състезанията са за хора който не работят и разполагат с неограничено свободно време и същевременно да са финансово обезпечени. Такива хора са съвсем малко в БГ и няма изгледи да се умножат скоро. Преди години е било по-достъпно летенето от към финанси имало и много ентосиасти .А сега като махнем недоимъка и ценностната система е в упадък абе въобще деградацията е пълна.

За деградацията и ценностната система съм съгласен напълно, но за останалото не съвсем. Ако си отдаден на летенето като адаша ти, който не работи и мене (аз работя) ще ходиш и ще намираш спонсори (в годините когато ги имаше). Всъщност спортното летене може да помогне тази деградация да се спре малко или много, защото там се чувстваш щастлив, а щастлив човек трудно деградира. А и напредъка на пилота когато лети в група с по-добри пилоти е съществено. И научава много повече и по-бързо отколкото ако лети сам и за удоволствие. С други думи спестява пари като научава нещата много по-бързо и трупа опит по-бързо от соло летенето или същото за удоволствие. Всъщност позначам доста пилоти които летят от години, но за жалост им липсва опит и харчат много повече пари да обикалят и летят само за удоволствие, но без голям успех. Ако пък отвреме навреме побеждаваш или правиш някой и друг рекорд, успеха ти дава допълнителни крила да напреднеш, да не говорим че ставаш и по-щастлив. Затова твърдо съм привърженик на спортното летене и постоянно агитирам за него. Но хората не им се вярва много на тази теория и като се заринат в собствените си неудачи и оптимизма им намалява още повече и неудачите им растат. Затова спортното летене ще им помогне да се отърсят от негативизма на живота напоследък. Може и да не съм прав, но странно защо си вярвам и ми помага. Ще се радвам ако дойдеш все пак въпреки трудностите на живота-може и да помогне.

Неуважаемий гусин Вълков, виждам, че отново сте се обърнал към скромната ми личност. Кое тормози неспокойния Ви сън?
Навикът да се дават примери, в които сте основния участник, ерго, онеправдан от световната конспирация и минусокармие, е изкусителен, но грешен подход. Участвал сте на състезание на Коняво, на което имало малко пилоти, не ставало за летене и т.н. - случва се, и аз участвах на това състезание, и също считам, че то беше провал - не като организация, а като усещане за пълнокръвно състезание. Организирането на състезания е нещо, свързано с престижа на организиращия го - ако той е нисък, тогава и кармата страда капиши? Повечето състезания в България се използват за бързо изкарване на едни 200-300 лева от дошлите на тях пилоти - този бизнес модел е като боклукчийския - имаш твърди приходи в началото (стартови такси и евентуално спонсори) и знаеш от кое да орежеш, за да се докараш на плюс. Най-често се реже ретривъла (транспорта) по простия начин - остава транспорт, който е достатъчен за 50% от състезателите и се разчита, че другите ще се издавят около старта, или ще се приберат на стоп. Ако някой се оплаче, се казва - ти ме плюеш, искаш да се проваля. Другото е да се спести награден фонд с обявяване на условия - ако дойдат Х пилоти, давам У сума. Дали са дошли, колко са се записали, колко са си летяли за кеф - това е вече обект на гимнастики. Като особено големи услуги за пилотите се представят свалянето на точки в GPS-а и обработката на резултатите - на тези две неща се разчита да оправдаят стартови такси от по 50 евро. Фланелките и лънч-пакетите винаги са с брой, по-малък от този на пилотите, не са готови в началото на състезанието, имат некачествен печат и текстил, или пък яденето от пакета не става, защото е вчерашен преоценен сандвич.
Всичко това остава на заден план, когато човек има 2-3 хубави дни, полети си добре и попие бира с приятели по села и паланки. Това обаче е има общо с метеорологияте, а не с организацията. За мен пример за добра организация са турските състезания и фестивали, но там основен организатор е турския аскер (аллах да ги поживи) представен от местния клуб проформа. Това е то, гусин Вълков. Организирайте си каквото намерите за нужно и не се притеснявайте за кармата си - тя е винаги с Вас.